Всеки танкист ще ви каже колко много се е променила България през годините на прехода. След броени дни се навършват 25 години, откакто на 6 юли 1990 г. първият президент (председател) на България Петър Младенов подаде оставка, защото бе заподозрян, че е изрекъл "По-добре е танковете да дойдат". Той се оправдаваше, че в шумотевицата на митинга пред Народното събрание е казал "Станко (Тодоров) да дойде", но самата близост между думите "танка" и "Станко" бе достатъчна да загуби поста си.

В днешно време никой не вика публично танкове в България, защото другаде решават дали да дойдат и кога. Миналата неделя американците ни съобщиха, че първите им бронирани птички вече са кацнали в Бургас. Държавният глава Росен Плевнелиев нямаше думата дори в качеството си на главнокомандващ и сви рамене, когато го питаха колко американски танкове са се запътили, за което писа още на 13 юни вестник "Ню Йорк таймс". Неговият коментар бе следният: "Към момента следим процеса на вземане на решения във Вашингтон относно идеята на САЩ за повишаване на нивото на сигурност на някои от съюзниците, особено по източната граница. В рамките на решенията на НАТО допринасяме и отговорно действаме за колективната отбрана. Ако има допълнителни механизми и идеи по линията на двустранното сътрудничество между България и САЩ, ще се отнесем отговорно, когато получим конкретно предложение".

Няма ли кой да обясни на нашия държавен глава, че за да остане в историята, трябва да избере по-запомнящи се фрази?



Що за словесен гърч?



Гърчовете са признак за мъчително телесно и душевно състояние и не е трудно да разберем от какво се измъчва президентът. Не може да каже "Танковете да дойдат", защото фаталната фраза доказано сваля президенти. Но и не може да каже "Танковете да не идват", защото резултатът ще е същият. В първия случай съдбата му ще решат онези, които са го избрали, във втория - онези, които са го номинирали за поста. Върти го, сучи го - все лошо. Затова избира усукани фрази, които въобще не съдържат думата "танк".

Плевнелиев не може да лъже, защото много му личи. На него всичко му личи. Той изрича и верни неща. Американците не крият намерението си да разположат безсрочно танкове и друга тежка бойна техника в няколко източноевропейски държави, сред които и България, но идеята трябва да бъде одобрена от министъра на отбраната Аштън Картър и от президента Барак Обама, защото тяхна е отговорността да преценят както военните, така и политическите последици. Шефът на Пентагона прояви военна пъргавина и на 23 юни каза в Талин (Естония), че Литва, Латвия, Естония, България, Румъния и Полша вече са се съгласили да приемат въоръжението. От нашето Министерство на отбраната отрекоха. Очевидно Вашингтон не се стеснява да твърди, че по своя преценка взема решения за военно присъствие в други държави. Напълно може да се вярва и на Плевнелиев, че ние просто "следим процеса на вземане на решения във Вашингтон".

Може ли президентът на България да бъде нещо повече от страничен наблюдател на процеси, които засягат националната сигурност? Като член на НАТО държавата има право на глас и за да я разберат съюзниците какво мисли,



трябва да се изразява гласно,



а не да се оправдава, че изпълнява "отговорно" решения, които други вземат от нейно име. Американците твърдят, че не се стремят да дразнят Москва, а се опитват да успокоят съюзниците си, които граничат с Русия или са близо до нея и които смятат, че политиката й по отношение на Украйна крие заплаха и за тяхната стабилност. Трите балтийски държави и Полша направо ги канят да им пазят страх. "Имаме нужда от бойна техника на предни позиции, защото ако се случи нещо, ще ни трябват допълнителни оръжия, техника и боеприпаси", казва пред "Ню Йорк таймс" латвийският министър на отбраната Раймонд Вейонис, който на 8 юли ще встъпи в длъжност като президент на страната. "Ако се случи нещо, не можем да чакаме дни или седмици за допълнителна бойна техника. Трябва да реагираме незабавно." Ето как един държавник изразява ясно позицията на страната си, независимо дали се харесва някому, или не.

Американците са практични хора и проучват на място всяка своя стъпка. Става дума за складиране в шест държави от Източна Европа на тежко въоръжение за бригада от 3000 до 5000 души. Където воплите са по-силни и нуждата е по-остра, концентрацията ще бъде по-голяма. Според плана, наречен European Activity Set (Боекомплект за европейско действие), ще бъдат пратени около 1200 бойни единици, от които 250 танка M1-A2 "Ейбрамс", бронетранспортьори "Брадли" и самоходни гаубици. Най-много тежки оръжия, необходими за около 750 войници във всяка страна, ще бъдат пратени в Полша, Румъния и България. А в Литва, Латвия и Естония ще има оръжия, колкото за 150 души във всяка от тях. Нуждата е преценена не на око, а след консултации с отделните държави. През февруари пред сп. "Арми таймс" командващият американските сили в Европа генерал-лейтенант Бен Ходжис заяви, че е обиколил трите балтийски страни, Полша, Румъния и България, за да разбере дали имат нужда от допълнителна бойна техника. С други думи, събирал е заявки. България трябва да е видяла голям келепир, щом е поискала да играе ролята на важен плацдарм срещу Русия - наравно с два пъти по-голямата по площ Румъния и три пъти по-голямата Полша. Преструванството, че никой нищо не знае, а трябва да се чака решение отвън, е белег за страх от собствените думи. Българските ръководители не само не са имали смелост да кажат, че не чувстват пряка военна заплаха от Русия (което е разбираемо, защото иначе щяха да пищят като балтийците), но и нямат достойнство да си признаят, че все пак са питани.



България няма място в кръга държави,



които исторически са трупали омраза към Русия. От нея би трябвало да се очаква друга роля в НАТО - да изразява умерена позиция заедно с държавите, които не виждат изгода от по-нататъшното влошаване на отношенията с Москва. Всички забелязват, че тя е потърпевша от решения, които противоречат на интересите й, и няма защо да се преструва на лишена от здрав разум. Да се правиш на Мунчо е лесна, но непрестижна хитрина. А и последиците са трайни, защото все като такъв ще те третират. Както се вижда, на американците им е лесно да дойдат, но трудно ще си тръгнат, защото имат дългосрочна работа с руснаците. Безгрижието на Плевнелиев може да им изглежда сега дружелюбно, обаче след време, ако някой ги подкани да си ходят, биха сметнали намека му за неприятелски. Държавите, които са пробвали да се освободят от американски бази, все са се сблъсквали със сериозни проблеми.

Американците вече пристигат, ще се повъртят с танковете си за тренировка и в случай, че забравят да си ги приберат, ще ръждясват като германските майбаси, закопани по границата с Турция. Ако целта е да респектират руснаците, вече са я постигнали, защото Москва им отговори, че ще инсталира още 40 междуконтинентални балистични ракети, които при нужда едва ли ще хаби за стрелба по танкове и други мишени в България.

Ако Плевнелиев наистина се чувства лоялен и отговорен от името на държавата пред нашите американски съюзници, трябва да им благодари за тяхната готовност да ни бранят при необходимост и да им каже честно, че в момента такава нужда не е възникнала. Нека насочат ресурсите си към по-нуждаещи се райони. От юг, не много далеч от България, настъпва сериозна заплаха за международния правов ред и няма кой друг да я спре освен американците, защото тъкмо те създадоха условия за възникването й. Там определено ще са нужни танкове, защото само с бомби и ракети от въздуха не може да се отвоюва загубена територия. Ако все пак танковете продължат да пристигат в България, нека да е транзит и да поемат към нововъзникналата "Ислямска държава", където има много повече работа за вършене.