:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,441,402
Активни 348
Страници 1,242
За един ден 1,302,066
ПРОСВЕТА

"Мобилните" деца са невидими и за държавата, и за училището

Връщането обратно в клас на ученици, живели в чужбина, често се оказва невъзможна мисия
СНИМКА: БГНЕС
----
Хилядите българи, бягащи от безработицата у нас и търсещи препитание в чужбина, отдавна не са новост за родния демографски пейзаж. Миграцията обаче поражда тревожни последствия за възпитанието на техните деца, случващо се масово през скайп, както и за образованието на пътуващите малчугани, нерядко възпрепятствано от административни неуредици и бумащини. Т.нар. мобилни деца, които участват в сезонна миграция или пътуват с родителите си, стават все повече, ала държавата засега не дава признаци, че забелязва проблемите им. Резултатът - много от тях просто допълват статистиките за ранно отпадащите от образователната система.

Всеки четвърт ученик, или около 115 хил. деца, имат един или двама родители, които работят зад граница, алармира наскоро изследване на фондация "РискMонитор" и Центъра за либерални стратегии по поръчка на UNICEF сред деца от 5-и до 11-и клас. Според данните 18% от учениците, чиито родители са в чужбина, са роми, висок е делът и на тези, самоопределили се като турци. Няма данни колко са учениците, които са заминали с родителите си в чужбина. От фондацията отбелязват, че не всяко от тези деца е в риск. При повечето обаче се забелязват сходни проблеми - имат по-нисък успех, по-често повтарят класа, пият и пушат повече, 40% са посещавали Детска педагогическа стая, боледуват повече от останалите.

Данните на НСИ също бият тревога - броят на младежите, напускащи училище заради заминаване в чужбина, нараства застрашително през последните години. Отпадналите от образователната система деца до 4-ти клас се увеличават от 0.2% през 2000 г. на 0.9% през 2012 г., същото е положението и при тези между 5-и и 8-и клас. Страната ни е на 6-о място от 28 страни в ЕС по брой на преждевременно прекратяващи обучението си. Тревожното е и че се увеличава значително делът на посочилите причината "заминаване в чужбина" спрямо другите две посочени причини - "поради нежелание" или "поради семейни причини".

Проблемът от доста време се обсъжда в редица източноевропейски държави, където го обозначават с понятието care drain (изтичаща грижа), подобно на brain drain (изтичане на мозъци). За разлика от емиграцията на млади, умни и талантливи хора, при care drain в чужбина заминават тези, на чиито ръце лежи грижата за децата, възрастните, болните в семейството. В чуждата страна те често вършат същото, но срещу заплащане - като детегледачки и пр., а в родината им децата остават на грижата на държавата, институциите или близките. Тази група не е обект на никакви по-специфични политики от страна на държавата. "Попечителството върху тези деца също не е уредено и на практика те са лишени от основни права, свързани със защита на здравето им и реакциите при противообществени прояви", констатират "РискМонитор" и Центърът за либерални стратегии в своето проучване, проведено между юни 2014 и май 2015 г.

Изследването е проведено в два различни в социално-икономическо отношение региона - Шуменски и Благоевградски. Първият е сред най-бедните у нас, с голяма безработица, с 8% роми и 30% турци и основен поминък селското стопанство, докато вторият е по-добре икономически, с доста млади хора и по-малко лица от двете малцинства. Общото между двата е в еднаквия дял деца до 14 г. - 14%, както и в голямата сезонна миграция - миграция, свързана с процесите в земеделието, започващи през пролетта и завършващи наесен (Благоевград) и зимна миграция (Шумен), които засягат образованието по различен начин.

Веднъж стъпили на чужда земя, българските ученици попадат под закрила на тамошните политики за приобщаващо образование, каквито отдавна имат повечето държави в ЕС. Обикновено те се записват в клас, който съответства на възрастта им, а не въз основа на знанията им или на българското свидетелство. Всяко училище има собствена система за оценка на знанията им, както и различни форми за наваксване на училищния материал - помощник-учители, извънкласни дейности, насочени към индивидуалните особености на детето. Макар и тук да има проблеми, по-важното е какво се случва с мобилните деца, след като се върнат обратно в "родината" си?



Завръщането



Завръщането след продължителен престой зад граница над 1 г. е първият тип миграция, която създава проблем за обучението на мобилните деца. Според родното законодателство придобитото в чужбина образование се признава след представяне на документ, издаден от училището или от компетентен орган в съответната страна. Необходими са обаче и куп други документи - заявление, документ за училищно образование, втори документ, посочващ какви права дава първият документ, справка за изучаваните учебни предмети с хорариума на учебните часове и поставените оценки, превод на български език на горните документи, документ за последния завършен клас в българско училище и т.н. За съжаление някои от тях просто не се издават от разнообразните чужди системи, а нерядко и техните документи не се признават за валидни от нашите власти. Така различията между образователни системи на държавите на практика се превръщат в капан за мобилните деца, пътуващи от една страна в друга, обобщават изследователите. Освен това всеки директор чете по различен начин закона - някои приемат документи, издадени от предишното училище, други настояват сертификатите да са легализирани от просветното ведомство в съответната страна, трети искат да имат нотариална заверка и легализация, четвърти - да има апостил от МВнР. Но това са само част от проблемите.



Пречките



Поради липсата на достъпна информация за необходимите документи много от децата нямат нито свидетелство за завършен клас в чужбина, нито за завършения клас в България преди заминаването им. В повечето случаи родителите не владеят езика в чуждата страна достатъчно добре, за да се разберат с тамошните училищни власти. Такъв е случаят например с всички роми от Шумен, установили се в Холандия. Те се интегрират в местната турска общност и говорят холандски на съвсем елементарно ниво.

Самите процедури по издаване на документи в чужбина са сложни и скъпи. Живеещите в селата например не могат да си позволят легализация на документите, което освен пари изисква не едно пътуване до по-големия град. В издадените свидетелства често липсва информацията, която се изисква от българските образователни институции (напр. апостил или информация за предметите и броя на часовете). Родителите пък не разполагат с ресурси да изискат ново свидетелство, в случай че са се завърнали.

Липсата на обучение по български език в училищата в чужбина се посочва като проблем от родителите, а знанията по този предмет са задължителни, за да не бъде маркирано детето като "изоставащо" или за да продължи в определен клас у нас (от VII до XII). Нерядко се случва чуждото училище да откаже или забави издаването на свидетелство. В Италия например директорът поискал да се свърже лично с българския си колега и да изпрати свидетелството по факс, а оттам му дали грешен номер на факса. Тази на пръв поглед незначителна грешка не само не позволило на детето да се запише в отговарящ на възрастта му клас, но и забавило с месеци връщането му в образователната система.

В крайна сметка записването на детето в училище се оказва зависимо от икономическите и културните ресурси на родителите да се споразумеят с образователната администрация. Администрацията решава дали документът да бъде признат, а директорът може да запланува полагането на необходимите изпити (по български език например) на по-късен етап, за да може ученикът да се подготви за тях. Той обаче има нужда от допълнително обучение, което може да се получи единствено чрез частни уроци. Това автоматично поставя в неравностойно положение по-бедните и маргинализирани деца.



Да се завърнеш в клас, който си завършил



Ако детето няма свидетелство за образование в чужбина или представените документи не се признаят за валидни, училището записва ученика на база на последния успешно завършен клас в българското училище. Доказателството за завършен клас при местене от едно в друго училище, дори в рамките на един град, също се удостоверява с нарочен документ, наричан "отпускно", а не с представянето на бележник със срочни оценки. Родителите, които заминават с децата си в чужбина, обаче рядко се снабдяват с такъв. Така изследователите попадат на много случаи, в които детето се връща в клас, който вече е преминало, и практически повтаря учебния материал. Тъй като от училището зависи в кой клас да бъде записан ученикът (до VI клас), понякога изискванията за нарочни документи се заобикалят. Има и случаи, в които ученикът е записан в по-долен клас дори при представянето на свидетелство (един ученик с документ от Гърция и един с "отпускно" от България). Тук според свидетелства на образователните медиатори (в Благоевград) директорите са се ръководили единствено от нуждата да попълнят бройката в определените класове, а не от интересите на децата. Учениците, отделени от връстниците си и принудени да учат с 1-2 години по-малки деца, на практика се срамуват от това, не посещават редовно часовете, загубват мотивация и в крайна сметка стават по-податливи на ранно отпадане от училище.

Образователната система в България се превръща в проблем пред мобилните деца не само между различни страни, но и в рамките на страната и дори в един град, тъй като, за да се премести ученикът, трябва да отговори на редица изисквания - за нарочен документ, за точен хорариум и за съвпадение на учебните програми между училищата. Огромен проблем срещат и децата, които в чужбина са преминали през различни курсове и са придобили знания, най-малкото по чужд език, които обаче не се признават у нас. Наваксването на материала също е от ключово значение за реинтеграцията на завърналите се мобилни деца. Законовите възможности за осигуряване на извънкласна подкрепа обаче са твърде малко според директорите, освен това наемането на ресурсни и помощни учители за целта е скъпо за много от по-малките школа.

Какво трябва да се направи? Проблемите сами подсказват решенията - промени в организацията на задължителното образование, особено на общинско ниво, улесняване на включването на завърналите се от чужбина деца в образователната система, стимулиране на учители, които се занимават индивидуално с децата, допълнителен бюджет за извънкласни дейности и за наваксване на учебния материал, разработване на система за признаване на придобити знания, промяна на учебното съдържание, административна подкрепа и др. Съдейки обаче по факта, че държавата дори не знае колко са мобилните й деца обаче, няма изгледи въпросните мерки да се осъществят скоро.

---------------------

Директорите си затварят очите за отсъствията



Миграцията поражда и проблем с обратен знак - вместо отпадане от системата, фантомно присъствие в нея. Покрай всеобщия дух на откровеност, който превзе тазгодишната кампания по матурите, се разбра, че училищата масово не пишат отсъствия на учениците, за да не изгубят, а с тях и парите от държавната субсидия. Конкретният случай е с професионалната гимназия "Васил Левски" в Ихтиман, където проверки установиха, че в час влизат около 50-60% от децата. Миналата година отново беше засечено, че в клас с 30 деца по списък в класната стая са едва 11. В друг клас - 27 срещу реални 13, в трети - 28 срещу едва 6 в час.

"Невидими" отсъствия засича и изследването на "РискМонитор". Учениците заминават за по два месеца в горските стопанства в Белгия или Испания или пък напускат преди края на срока и се връщат след началото на следващата учебна година, като работят в общественото хранене (Италия) и в земеделието (Гърция). Отсъствията им надхвърлят официално разрешения брой отсъствия, поради което те трябва или да държат приравнителни изпити, за да отидат в по-горен клас, или да повтарят годината (след 4-ти клас). На практика обаче продължителните отсъствия по време на учебната година се толерират от директорите по две причини, отбелязват авторите на проучването. Първата е, че бюджетът се определя от броя на учениците, така че всеки изключен ученик означава загуба на пари. Особено при по-малките училища дори липсата на едно дете може да означава закриване на паралелка, на учителско място, дори да застраши съществуването на цяло училище.

Втората е, че веднъж изключен, рискът ученикът да не завърши дори задължителното ниво на образование нараства. Самите учители се опасяват, че сложните административни препятствия по обратния път към училище ще отблъснат много от мобилните деца. Затова и прикриват отсъствията им заради липсата на механизъм, който да предложи алтернативни начини за наваксване на учебния материал. Един от директорите дори правел разлика между отсъстващите - тези, които работят, прикривал, а другите настоявал да бъдат санкционирани от инспектората. При положение че няма институционални шансове детето да се изравни със съучениците си и не са предвидени извънкласни дейности, тези ученици са обречени да получат образование с по-ниско качество, обобщава изследването. Въпреки че определят това като "защита на интересите на учениците" и "борба за задържането им в клас", на практика училището се превръща от образователна институция просто в дневен център, държащ децата в относително защитено пространство.
СНИМКИ: ЕПА/БГНЕС
Всеки четвърти ученик у нас има поне един родител, който работи зад граница.
9
3827
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
28 Юни 2015 21:31
Много многословно бе!
Трябва да си взема отпуска да го прочета цялото!
29 Юни 2015 01:44
Не се притеснявайте за 'мобилните деца'.
Те си имат родители, които решават кое е добро за тях!
29 Юни 2015 03:06
Ами накратко - България е бедна, а има сума ти бумащина, която допълнително трови живота на хората. Нищо ново. То и решението не е ново.
29 Юни 2015 14:24
Благодарности за статията! Проблема е сериозен и удря допълнително демографията у нас. Споделям личен опит - първо при налични малко над 9 хиляди места в детски градини и налични 26 хиляди деца кандидатстващи бяхме принудени да напуснем страната. Сега всяка година кандидатстваме и получаваме отговор и за двете деца, че не са приети. Момента, в който решим да се върнем, ако започнат да ни въртят за този или онзи документ директно ще им тегля една майна и колкото и да искам децата ми да учат в България ще се насочим към държава, в която тия проблеми отдавна ги няма. Мой колега - един от най-способните инженери, с които съм работил - смени работата от Германия в Англия на средата на срока и дъщеря му веднага беше приета да учи без излишни разкарвания и без да загуби нито един учебен ден. Иначе ще насърчаваме чужди инвеститори - видимо е кой е най-големия чуждестранен инвеститор у нас и отношението на институциите към него са достатъчно красноречиви.
29 Юни 2015 14:28
Споделям личен опит - първо при налични малко над 9 хиляди места в детски градини и налични 26 хиляди деца кандидатстващи бяхме принудени да напуснем страната. Сега всяка година кандидатстваме и получаваме отговор и за двете деца, че не са приети.


Павка,ела в Димитровград.Щом си инженер,ще те лапнат като топъл геврек.И децата ще настанят одма.
30 Юни 2015 11:34
Необходими са обаче и куп други документи - заявление, документ за училищно образование, втори документ, посочващ какви права дава първият документ, справка за изучаваните учебни предмети с хорариума на учебните часове и поставените оценки, превод на български език на горните документи, документ за последния завършен клас в българско училище и т.н.... Освен това всеки директор чете по различен начин закона - някои приемат документи, издадени от предишното училище, други настояват сертификатите да са легализирани от просветното ведомство в съответната страна, трети искат да имат нотариална заверка и легализация, четвърти - да има апостил от МВнР. Но това са само част от проблемите.

Тоест , проблема е първо в Държавата и административните плъхове ! Ако бъде създадена къса и бърза процедура за записване в училище както на Запад , 90% от проблемите ще отпаднат ! А незнаенето на български език се компенсира с допълнителни часове за интензивно обучение по български след училище ! Учебници "Български за чужденци" , но предназначен за деца е също добро решение !
Създаването на учебни сайтове по различните учебни предмети и/или раздаването на таблети с вкарани такива програми е още едно улеснение ! Това е улеснение и за деца-инвалиди , които не могат да посещават училище , за деца живеещи с родителите си далеч от населено място с училище или в чужбина , както и за една не малка група деца , нежелаещи да се обучават в училище - хомскулинг Натисни тук !
03 Юли 2015 11:21
"Тоест , проблема е първо в Държавата и административните плъхове! Ако бъде създадена къса и бърза процедура за записване в училище както на Запад , 90% от проблемите ще отпаднат!"
Процедурата е бърза, защото е задължително детето да е на училище. Останалите проблеми си остават.
03 Юли 2015 11:22
"А незнаенето на български език се компенсира с допълнителни часове за интензивно обучение по български след училище ! Учебници "Български за чужденци" , но предназначен за деца е също добро решение !"

А кинти откъде? Родителите не са плащали данъците си тука, та да има събрано за учители...
03 Юли 2015 11:25
"Създаването на учебни сайтове по различните учебни предмети и/или раздаването на таблети с вкарани такива програми е още едно улеснение !"
"Това е улеснение и за деца-инвалиди , които не могат да посещават училище , за деца живеещи с родителите си далеч от населено място с училище или в чужбина , както и за една не малка група деца , нежелаещи да се обучават в училище - хомскулинг Натисни тук !"

същото като по-горе - кинти откъде, като родителите не са плащали данъци тука.

ПП. обучението по таблети, според някои изследвания не е удачно... даже в най-развитите демокрации.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД