Има места, където пилците се броят напролет. Тогава е краят на учебната година. Тогава жънем плодовете на засаденото преди десетки години. Полагат се зрелостни изпити, минава кандидатстудентската кампания, приемните изпити за елитните гимназии и изпитните сесии на университетите, излизат резултатите от сравнителните международни изследвания на грамотността и образователния ценз. После следва обичайното вайкане. Защото година след година



образованието тъне в проблемите,



които трябва да решава. Все по-малко завършват основно и средно образование и все по-неграмотни. Все повече места за студенти и все по-незаети. Увеличават се само учениците и студентите, които учат в чужбина - при положение че България е сред световните лидери по брой училища и още по-напред по брой университети на глава обучаем. Отдавна се дивим на този парадокс, но пак завършваме годината с увеличен брой университети, факултети, колежи, чак две нови "академии на науките" са цъфтели, макар че "науките" хич ги няма. Отчитаме обаче подобрение: за първа година нивото на грамотност пада с доста по-нисък темп. Още година-две и ще спре да пада. Защото ще е паднало дотам, че няма къде повече. Какво да правим?



Не вярвам на държавните стратегии,



макар че милиони се харчат за хиляди страници премъдри, но безплодни концепции, програми, планове и пр. Нито една от тези писаници няма икономически фундамент, всички са с "меки" бюджетни ограничения (те пораждат "икономиката на дефицита" при централно планирани стопански системи с преобладаващ административно разпределян, нетъргуем продукт). Казано на човешки - всички стратегии са ялови, ако се градят по идеологията на "безплатно" образование. Това е идеология на нищетата. Тя обрича образованието на хронична мизерия и е ключов фактор за демографската криза на нацията, защото потиска ръста и квалификационната диференциация на заплатите и насърчава "изтичането на мозъци". Може да се докаже, че "безплатното" образование намалява брутния вътрешен продукт с 10 до 15%. За да решим този жизненоважен проблем на нацията, трябва



да сменим икономическата база



на образователната система или ако предпочитате - да я взривим, за да я построим върху здрава пазарна основа. Според защитниците на статуквото пазарно базирано образование е невъзможно, та дори и немислимо в "бедна България" (заблуда с претенции за аксиома). Не вярвам, че сегашният ни законодател ще събере нужното мнозинство смелост за диаметрална програма. Това не е причина "да си траем", докато стожерите на системата се барикадират (вече и чисто физически) в шефските кабинети. Когато статуквото е безпътица, промяната е неизбежна. Най-прост е моделът



емулация на пазар



С няколко реда ще покажем как с минимални изменения и пренебрежими разходи можем да сменим основите на системата. Представете си, че от 1 септември 2016 г. (оптималният най-близък момент за решаващия скок) образованието в България става платено. На 120% платено. Цените за обучение във всяко учебно заведение се смятат равни на досегашната издръжка с добавен 20% ДДС. Всеки задължително плаща пълната цена за обучение - сам, от джоба си. Обаче държавата дава пълен кредит за обучение на всички български граждани и постоянно пребиваващи чужденци. Всеки с платените фактури за обучение тегли от избрана от него банка специалния си образователен заем. Ако го иска. Заем по всички правила - с пазарна лихва, с гратисен период за лихви и погашения, докато гражданинът продължава да учи, и погасителен срок от 10 години след това. За всеки свършил да учи и започнал да се осигурява, държавата поема вноските по образователния заем. Така



промяната настъпва веднага,



със същите пари, които бюджетът плаща за образование. Сменя се само пътят на парите, вместо бюджет - чиновник - чиновник сега вървят по канала бюджет - банка - личен джоб -училище. Основният принцип се сменя, макар за никой от участниците нищо фатално да не се случва. Но ще видите, че от следващия ден всичко в образованието ще започне да се променя. Отвътре - и бързо.



Тежестта трябва да се пренася постепенно,



но постоянно. Например от първия миг трябва да е ясно, че всяка следваща година намалява частта от погасителната вноска по образователните заеми, която плаща държавата. С по 1% на година да пада делът на държавата, но трябва да пада. На пръв поглед все по-голяма тежест ще поемат домакинските бюджети. Не е така. Естествените закони на икономическото възпроизводство ще пренесат тежестта на образователните разходи в цената на труда, т.е. текущите доходи ще растат по-бързо. Ще видите, че и разходите за образование ще намаляват, защото ще се оптимизират, а и конкуренцията ще ги натисне. Тази революция няма да спре изтичането на мозъци от страната, но всеки предпочел да учи без пари (у нас) и да работи за повече пари (навън) ще трябва поне да плати обучението си. Сега спонсорираме богатия Запад с целия разход за обучение на всички, които изберат гурбета, вместо работа в собствената си страна. И почти веднага ще намалеят разходите, които пилеем за ненужни и фиктивни образователни услуги. Не е малко.