- Г-жо Бокова, кое наложи левицата да вземе официална позиция за Ирак? БСП не се е осмелявала да се изкаже толкова ясно по важен международен проблем?

- Въпросът за Ирак стои много отдавна като проблем не само пред нас. Смятаме, че отговорностите на България са изключително големи, тъй като ние сме член на Съвета за сигурност на ООН. Освен това получихме покана за членство в НАТО. И като отговорен и предсказуем партньор в рамките на международната общност трябваше да проведем този дебат много отдавна у нас. И тъй като за съжаление мнозинството се бави, ние решихме, че трябва да предприемем инициативата, тъй като интересите на България го изискват.

- Някои коментатори оцениха позицията ви като революционна от гледна точка на традициите в БСП. Най-вече заради това, че не изключвате подкрепа за САЩ дори ако те едностранно предприемат акция срещу Ирак?

- Не подценявам значението на последния елемент за тази евентуална подкрепа, която ние не изключваме, но позицията ни има и много други елементи. На първо място това е, че военните действия трябва да се разглеждат като краен вариант за изпълнение на Резолюция 1441 на СС на ООН за разоръжаване на Ирак. Както и получаването на убедителна информация, че са изчерпани всички мирни възможности за изпълнение на резолюцията и за необходимостта режимът в Ирак да бъде разоръжен.

На второ място за нас е изключено участието на български военни части в преки бойни действия при евентуална военна операция там. На трето място трябват и убедителни гаранции за това, че националната сигурност на България ще бъде защитена. Страната трябва да получи ясни гаранции за участие в следкризисното развитие и възстановяване на Ирак, както и за приоритетно връщане на иракския дълг.

- Давате ли си сметка какви ще са последиците, ако бъде погазено мнението на ООН и САЩ ударят едностранно Ирак?

- Не изключваме подкрепата при определени условия - убедителни гаранции, че са изчерпани всички мирни средства и гаранции за нашата национална сигурност. Това е една прагматична позиция. Все пак трябва да имаме предвид, че България очаква да бъде ратифициран договорът за присъединяване към НАТО.

- Откъде чакате да дойдат гаранциите, за които настоявате, ако в Съвета за сигурност на ООН не бъде взето еднозначно решение?

- За съжаление ние в парламента не разполагаме с цялата информация и поради тази причина настояваме непрекъснато да бъдем част от този процес, тъй като при всички случаи едно такова решение трябва да се вземе от българския парламент. Надявам се експертите на ООН, каквато е тенденцията в момента, да продължат да работят още поне около месец, да получат и да предоставят в Съвета за сигурност по-голяма информация от тази, с която сега разполагат.

Надявам се, че България като член на Съвета за сигурност, макар и непостоянен, разполага с доста информация, водят се редица консултации.

Напълно съзнавам и от професионалния си опит знам, че вероятно се водят много интензивни консултации между постоянните членове на СС на ООН - между Русия и САЩ, между останалите. И не мисля, че те ще излязат от конфликта с някакви крайно противоположни позиции. По-скоро виждам тенденция към сближаване на тези позиции.

- Какво е отражението на руския фактор при вземането на такава позиция?

- Няма отражение. Решенията си ги взимаме сами.

- Ще бъде ли разбрана тази позиция от вашите избиратели, които още не са преглътнали завоя ви към НАТО?

- Надявам се. Мисля, че все повече от нашите избиратели разбират прагматизма на нашата позиция. Нашите интереси ни карат да имаме гъвкава национална позиция по въпроса. Това не означава, че сме се превърнали във войнолюбци или че непременно искаме да се стигне до такова решение. Тези действия трябва да се разглеждат като изключително краен вариант, но не изключваме и такава подкрепа.

- Правителството все още няма окончателна позиция по въпроса. Да не би да се изказахте така категорично, защото скоро се виждате като управляваща сила?

- Не. Просто някой трябва да поеме една такава отговорност, една такава инициатива. За съжаление мнозинството няма силата, енергията и способността да го направи. А някой трябва да го направи. И затова решихме, че трябва да го направим. Достатъчно национално отговорни сме, за да стоим безучастни. Прекалено сериозен е въпросът, за да го свеждаме само до вътрешнополитически евтини дивиденти.