|
"Само ни лъжат. Кой знае дали пак ще започнем работа", коментира Иван Георгиев. И той, и съпругата му предпочитат да работят не само защото взимат повече пари, но и защото се чувстват полезни и имат повече социални контакти.
Горчивата истина е, че
"меденият месец" на пилотните програми на социалното министерство приключи
И от началото на 2003 г. общините или частници трябваше да защитят с проекти разкриването на работни места. Основното изискване е работата да е общественополезна - благоустройство на дадено населено място, поддържане, охрана и саниране на общинска и държавна собственост и др. Договорите за одобрените от Агенцията по заетостта работни места, сключени със социално слаби до декември, трябваше да бъдат прекратени, наново подписани и регистрирани в НОИ. За частниците програмата е почти недостъпна, защото трудно могат да докажат общополезност на дейността. Затова най-вече общините трябваше да разработят и защитят проекти.
В пилотната фаза, по време на която на общините бяха спуснати квоти, през ноември и декември в Мездра са били наети общо 226 души. От общината разработили проекти за наемане на 327 души от януари 2003 г. и кандидатствали пред Агенцията по заетостта. Те обаче били върнати от чиновниците за доработване.
"Нямаше нормално стиковане на нещата и виждане за продължаването на програмата. Мисля, че за държавата не представляваше много сериозен финансов ангажимент, ако хората бяха продължили работата. През това време щяха да бъдат доработени върнатите проекти. А какво стана - прекъснати бяха трудовите правоотношения", коментира кметът на Мездра Иван Аспарухов. Това разочаровало много наетите хора.
В Мездра има и по-тежки случаи от този на семейство Георгиеви. В общината по програмата били наети и цели фамилии - по 5-6 души, които също останали без никакви пари през януари.
"Много се притеснихме като ни спряха работата от 1 януари", разказват съпрузите Мария и Горчо Василеви от мездренското село Брусен. Мария твърди, че със спечелените през декември пари купила брашно и пратила щерка си на училище. "По 1 лев на ден за храна трябва да й давам, отделно дрехите, транспорта, тетрадки, блокчета", жалва се ромката.
Техните съседи в циганската махала са пример за цяла рода, намерила работа по програмата "От социални помощи към заетост" - баща, трите му дъщери, зетя и една внучка. Те не пожелаха да разказват за неволите си, но съседите твърдят, че най-много се отчаяли от прекъсването на работата.
Бенчо Петков от ромската махала в покрайнините на Мездра пък е вдовец и сам гледа 3-те си децата. Бил на работа по програмата през декември. "Таман свикнахме на работата и ни прекъснаха. Не ми се вярва пак да почнем през февруари, един път вече ни излъгаха. Уж трябваше най-късно на 20 януари да почваме работа и пак не почнахме", разказва Бенчо. Ако му предложат утре обаче пак ще почне работа, няма спор.
"През декември нямаше толкова кражби, сега обаче ще се наваксат.
Като няма работа, а сега и помощи, ще се краде
От какво да живеят хората. Аз съм чист, досега не съм се занимавал с такива работи, но ако няма с какво да си нахраня децата, и аз накрая ще посегна", разсъждава ромът.
Съседите му Серафим и Драга Каменови също го закъсали. Заради получените през декември заплати, те взели през януари само 14 лв. помощи. Като се видели с пари в края на миналата година двамата съпрузи купили касетофон. "Да има нещичко така за тези дечурлига като се оженят, да има какво да им подаряваме", обяснява съпругата.
Кметът на Мездра осъжда и идеята за спускането на квоти по общини през последните два месеца на миналата година. "Нали идеята беше да се кандидатства с проекти. Нарушен беше принципът на програмата. Имаше общини с квоти от по 200 души, а сега ще имат защитени проекти за 100", обоснова се той.
"От доброто решение до добрата му реализация винаги има хора, които нямат мотивация", смята Аспарухов. "За да се реализира тази добра идея трябва да се преодолеят много пречки от субективен характер, чисто чиновнически. Нашите опасения са, че това прекъсване от 1 месец на работата на хората е първото доказателство, че оттук нататък ще имаме сериозни проблеми", твърди градоначалникът от името на кметовете в страната.
В някои общини прибягнали до хитринката да не прекъсват трудовите договори, а да разпускат хората в неплатен отпуск, макар това да не е много законно. Така се опитвали да избегнат поне чакането по регистрацията на трудовите договори в пенсионното. Това е не само незаконно, но ощетява и бедните, които остават без социални помощи.
В Мездра действали изцяло според инструкциите от Агенцията по заетостта - прекратили временните трудови договори и пратили хората обратно в бюрата по труда. Общината успяла наскоро да подпише договор с агенцията за проектите, които е изпратила и вече твърдо от 1 февруари ще бъдат наети 327 души. При подновяването ще бъдат повикани първо тези, които са работили през ноември и декември по програмата.
Кметовете имат най-големи проблеми при програмите, свързани със строителни работи - саниране, облагородяване на кварталите, оправяне на тротоарни настилки, оформяне и поддържане на зелени площи и др. "При тези проекти оформянето на документацията е изключително тежко", жалва се мездренският кмет. Всичко било нормирано, трябвало много точно да се опишат квадратните метри, които ще се застрояват или санират, материалите, които осигурява общината и т.н. "Ако обаче
проектът е да се пази 1 дърво в парка,
за него няма никаква норма да се доказва и е по-лесно да се оформят документите. Затова казвам, че философията на самата програма трябва да се промени. Все пак това е осигуряване на заетост и най-важното е да се докаже трудово присъствие", обясни Аспарухов. Освен това при тези дейности общините имали големи разходи - осигуряване на техника, работно облекло, инструменти и др.
Градоначалниците роптаят и срещу това, че часовете за обучение на наетите не се включват като отработено време. А без квалификация, особено по инфраструктурните проекти, не можело да мине. Признава се обаче като достойнство фактът, че беше разрешено да се наемат до 20% квалифицирани работници, които са безработни, но не са на социални помощи.
Кметовете нямат основание да обвиняват нас за това, че някои от наетите преди Нова година хора са прекъснали за известно време работа, категорични са от Агенцията по заетостта. Те знаят от месеци, че трябва с проекти да защитят разкриването на работни места по програмата, допълват оттам. В някои общини дори подали проекти за по-малко работни места, отколкото поисканите при отпускането на квоти, защото не можели да оправдаят толкова места.
"Няма забавяне на старта на програмата. Още на 29. XII. 2002 г.
бяха одобрени 607 проекта
На 2. I. 2003 г. започна сключването на договори и лицата бяха наети на работа. За върнатите проекти е създадена организация в изключително кратки срокове те да бъдат разгледани и одобрени за сключване на договори", отговарят още хората на Цвета Наньова. От 1046 подадени в агенцията документи до момента са одобрени 871. 149 чакат още да бъдат доработени и само 26 са изцяло отхвърлени.
Основните проблеми в отхвърлените и върнатите за доработване проекти са например неоправдано високи норми на труд - като 1 човек да мете 1 кв. метър улица за 3 часа или 10 души да монтират 2 детски люлки за 3 месеца. Имало и предложения за залесяване и затревяване през декември, януари и февруари или археологически разкопки по същото време. В някои пък липсвала обосновка за обема на работата и заетите. Например в една община за 37 детски градини и училища искали да наемат 137 охранители, което прави средно над 4 души на обект, а сградите не изискват 24-часова охрана или пък неясни дейности - посочен е само "консултант", "сътрудник", "ремонт", "консултиране по проблеми". Най-фрапиращият случай е
"събиране на разни материали и складирането им на разни места"
Подобни били проблемите и във върнатите на община Мездра проекти за доработване.
На оплакванията на кметовете, че се изискват твърде много подробности в документацията за доказване на работните места по строежи социалният министър Лидия Шулева пък отговаря: "А когато каним майстори в къщи да ни оправят банята, може би казваме: "Заповядайте имаме една баня, оправете я, а после ще се разберем за заплащането." И сигурно не споменаваме колко е голяма банята, с какви материали ще се работи и какво точно ще се оправя".
|
|
|