Миналата седмица ми се наложи да помогна на няколко познати българи от Македония и Албания да подадат документи за българско гражданство. Да подадат - не да получат. Дали ще получат, зависи от обстойна проверка на службите, които ще установят дали кандидатите не са бандити, трафиканти на дрога, оръжие, жени и т. н. А се наложи да им помогна (всъщност помогна им вицепрезидентът г-н Ангел Марин), тъй като бяха попаднали в лапите на българската бюрокрация, която отказваше да приеме документите им, въпреки че бяха подготвени съобразно закона. Но за това по-нататък.

Това, което ме изуми, е



броят на желаещите да станат български граждани



в двете държави. Броят на подаващите или подготвящите се да подадат молби за българско гражданство е десетки хиляди. Според скопския "Утрински вестник" само за миналата година броят на тръгналите по този път жители на Македония е 40 000 при 1 300 000 граждани на страната от славянски произход. Почти всички македонци впрочем твърдят, че ако не са огромният брой документи и дългото чакане, всичките тези 1 300 000 души в рамките на няколко месеца ще поискат да станат български граждани, като заявят в съответната графа на молбата, питаща за мотивите: "Аз съм от български произход и се чувствам българин." Същото ще направят и няколко десетки хиляди албанци от български произход и още толкова българи, живеещи в Сърбия.

Впрочем немалко етнически албанци, сърби, роми и власи от тези страни също желаят българско гражданство и се опитват да излъжат нашите чиновници, че имат български произход и че не знаят езика или нямат документи за въпросния произход поради репресиите, на които са били подложени българите в Югославия и Албания след 1913 г.

Това е вярно. След Втората балканска война (междусъюзническата) западните ни етнически територии останаха в границите на Югославия и Албания и на българите там бе



забранено да се наричат българи



В Албания бяха албанци, в Югославия бяха сърби, а след 1944 г. - "македонци". В обявената за независима държава Македония впрочем и днес етническите българи трябва да спазват доктрината на Коминтерна и да се наричат македонци.

Неудържимото настъпление на демокрацията на Балканите очевидно дава увереност на хиляди българи по тези земи да преодолеят естествените опасения от репресии. Сега не пращат в затвор или лагер за това, че се самоопределяш като българин, но все още уволняват от работа. Естествено е и желанието на тези хора да имат българско гражданство, което ще им осигури защитата на българската държава, ако демократичните процеси в държавите им се окажат обратими, настъпи разпад на държавността или граждански войни.

Някои казват, че връщането към българските корени има меркантилни мотиви - с български паспорт може да преодолееш Шенген, след 5 години да бъдеш жител на Европейския съюз или да се заселиш в България, която за живеещите в разтърсваните през година-две от тежки кризи Албания и Македония изглежда стабилна, спокойна и имаща перспектива държава.

И така да е, какво от това. Защо един българин от тези държави да не получава някои от малките изгоди, които има днес принадлежността към българската нация?!

"Спечелихме третата балканска война" - каза един от моите приятели от Македония, виждайки огромната опашка пред кабинета в Министерството на правосъдието, в който се подават молбите за гражданство. Там имаше българи не само от Сърбия, Македония и Албания, а и от Румъния, Молдова и Украйна.



Според мен правилно е да се каже, че я печелим



Защото можем и да я загубим поради глупост, бюрокрация и корупция. Даването на българско гражданство става по дълга и сложна процедура и с нея са заети няколко инстанции.

Снабдил се с изискваните 15-16 документа, кандидатът иска удостоверение за български произход от Агенцията за българите в чужбина, после подава молба с документите в Министерство на правосъдието, службите го проучват, комисия, заседаваща веднъж седмично, го одобрява или не и накрая вицепрезидентът подписва указ. Това отнема 11-12 месеца. Липсата на координация между институциите личи от следния факт. На 15. XII. 2002 г. директорът на Агенцията за българите Пиралков прекратява издаването на удостоверения за български произход, тъй като възнамерявал да предложи на Министерския съвет нова процедура.

Без този документ Министерството на правосъдието отказва да приема документи на стотици българи от Македония и Албания, добрали се в тези студени дни до София.



А може по-иначе, може!



Защо трябва да се доказва български произход, когато според собствените ни държавни концепции македонска нация не съществува?! И защо процедурата е за даване, а не за възстановяване на гражданството. Бащите и дядовците на днешните "македонци" са били български граждани между 1941-1944 г. А най-куриозното е, че между 1943-1944 г. са били поданици на министър-председателя г-н Сакскобургготски, само че в качеството му тогава на цар на българите. Българското гражданство на тези хора е отнето насила, без никой да ги пита. Очевидно е, че днес една къса и облекчена процедура, предвиждаща възстановяване на гражданството, трябва да бъде разработена и приета от Министерския съвет.