Голяма дума каза Надежда Михайлова. В края на миналата седмица тя рече в прав текст, че ще подаде оставка, ако СДС загуби кметските избори в София през октомври.

Не, не - няма нищо странно политик да подаде оставка след изборна загуба. Това е толкова просто и логично, че не си струва да се коментира. В СДС този ход вече бе отигран няколко пъти и се превърна в демократична практика. Филип Димитров си отиде от партията, след като доведе СДС до загуба на парламентарните избори през 1994 г., Иван Костов подаде оставка, след като СДС бе пометен от НДСВ през 2001 г. Така е на Запад, така е и в СДС - падаш, отиваш си и чакаш удобен момент да се върнеш в политиката. Така е правилно - ако Надежда Михайлова загуби предстоящите избори, това означава, че не е успяла да върне общественото доверие към СДС, респективно - трябва да си ходи.

И въпреки това



Надежда Михайлова сгреши със страшна сила



Не трябваше да говори за оставки. Думите й играят срещу нея и срещу СДС. Да кажеш 10 месеца преди избори, че си готов да подадеш оставка при загуба, е все едно да си вкараш 3 автогола, преди мачът да е започнал.

Първо, авторът на тези думи явно допуска изборна загуба. Дори и през 2001 г., когато и за кучетата по улиците бе ясно, че СДС няма абсолютно никакъв шанс срещу жълтата лавина, Иван Костов повтаряше като латерна, че ще спечели парламентарните избори. Едва ли е бил заблуден, просто така трябва да говори един партиен лидер преди избори - за да мотивира и колебаещите се избиратели. "Твърдият" електорат е ясен - той ще гласува винаги правилно, но как ще накараш периферията да отиде до урните, когато самият ти се съмняваш в победата?

Вторият проблем, който предизвикват думите на Михайлова, е тясно свързан с родната ни политическа действителност. Той бе загатнат от зам.-председателя на СДС Емануил Йорданов. Когато казваш, че ще подадеш оставка при изборна загуба, много хора, дори и в собствената ти партия, ще започнат да работят за твоето поражение, респективно - за твоята оставка. И това е практика в СДС - нима на предните местни избори нямаше син електорат по места, който гласуваше за независими, червени кандидати само и само да се натрие носът на регионалния партиен лидер? В Благоевград, във Варна? Имаше, разбира се. Нима сега в СДС няма достатъчно хора, които си казват: "Айде, да се връща Костов, че да се оправи партията..." Тези приказки вървяха още преди парламентарните избори, когато се ширеше тезата, че СДС може да стане мижава партия, но изчистена от всякакви крилца и пера. Сега може да стане същото - щели сме да загубим София, ама властта в столицата е и без това на Софиянски и Бакърджиев!

С откровението си Михайлова признава, че преговорите със Софиянски не вървят - това е третият извод от думите й.



От кого може да загуби кандидатът на СДС в София?



Въпреки нарастващия рейтинг на социалистите отговорът е ясен - единствено от друг десен кандидат. От Стефан Софиянски. София все още е дясна. СДС има твърдо решение да издигне собствен кандидат, а Софиянски все още не е обявил дали ще се кандидатира. Не бива да забравяме, че лидерът на столичния СДС Евдокия Манева говореше за преговори със Стефан Софиянски, в които сините трябваше да влязат с условието "кметът да се откаже от трети мандат". СДС и Софиянски пазят мълчание по въпроса как тече този най-значим за годината пазарлък, но от думите на Надежда става ясно, че той е зациклил здраво. Ако всичко вървеше нормално за СДС, Надежда въобще нямаше да се сети да говори за оставка.

Със заканата си Надежда Михайлова дава явно сигнал и към хората вътре в СДС, които смятат, че партията трябва да търси повече мостове към Софиянски и останалите пера в дясното политическо пространство. Тези хора не са са малко, въпреки че в СДС още доминира линията на Костов: "Ние сме центърът на света, ще играем сами срещу всички." Михайлова явно също е решила да следва тази тактика и да играе ва банк, пък каквото ще да става.

Друг е въпросът, че човек като Надежда Михайлова не изпитва никаква потребност да стои на председателски пост в една политическа партия. Надежда не е като Костов и Екатерина Михайлова, тя вероятно се чувства много по-добре, когато не е на върха. В този смисъл тя с удоволствие би се отказала от лидерството в СДС. Въпросът е защо изобщо го пое.