Инициативата на френския президент Жак Ширак и германския канцлер Герхард Шрьодер да сближат своите държави и последвалото френско-германско предложение за реформиране на Евросъюза дойдоха изневиделица. Български реакции още няма, ако не се броят любезностите, изречени на приемите и концертите по повод 40-ата годишнина от Елисейския договор. Очевидно Париж и Берлин бяха принудени да действат бързо предвид надигащата се пустинна буря около Ирак.

Антивоенните декларации на Париж напоследък осигуриха големите заглавия. А сред малките имаше и такова - за Залива отпътува самолетоносачът "Шарл дьо Гол"... Не, Франция не се е побъркала, тя няма да допусне да бъде изключена от следвоенната договореност за иракския петрол.



Има много театър в изявите на френските политици



Те го играят майсторски, защото уважават общественото мнение и искат да внушат на своя електорат, че се борят за някакви морални ценности и против чуждия диктат. Освен това Париж очаква арабските страни да правят бизнес с него по-охотно, отколкото с Вашингтон. Изобщо французите са майстори, има какво да се учат нашите политици...

В Германия нещата стоят по-различно. Герхард Шрьодер по чудо спечели изборите през септември благодарение на зелените, които са искрени и яростни противници на войната. Той им е в истинския смисъл на думата заложник.

Шрьодер е този, който направи на Ширак



"неприлично предложение"



- да излязат с инициатива, която елегантно да подчини останалите страни-членки на оста Париж-Берлин. И да направи Франция съпричастна на централната роля, която Берлин играе, макар и само в икономически план, в разширена Европа.

В замяна Франция, която за разлика от Германия има право на вето в Съвета за сигурност, трябва да го употреби в решаващия момент. Нека Буш ходи на война без разрешението на ООН и с каквито съюзници намери...

Цялата тази стратегия е изключително рискована, при това рискът е само за Шрьодер. Тя би могла да успее само при едно условие - ако Париж изпълни ангажимента си и наистина наложи вето в Съвета за сигурност с всички произтичащи от това последици... Не е ли по-добре все пак светът да не катастрофира само и само да се угоди на Шрьодер? Когато дойде решаващият момент, Париж едва ли ще играе неговата игра.

Всъщност до гласуване на нова резолюция може изобщо да не се стигне, Съветът за сигурност би могъл да приеме, че има "casus belli" в изпълнението на сегашната резолюция 1441. Според някои източници САЩ се надяват на



"непряко одобрение"



за военна акция срещу Ирак, след като никоя страна-членка на Съвета за сигурност не посмее да даде утвърдителен отговор на въпроса дали Ирак се е разоръжил от всякакви оръжия за масово поразяване.

И така очертава се една много вероятна война с полублагословията на ООН и едно голямо, колосално поражение за Шрьодер. При такива обстоятелства има ли шанс френско-германската идея за Европа на много скорости, в центъра на която ще са Париж и Берлин? Не се ли оказва тази идея от самото начало един кьорфишек?

Всъщност по-добре така. Европейският съюз е една много сложна конструкция, която още не се е отворила за нас. Ако започнат много сериозно и без ясен план да я ремонтират, неизбежно ще стеснят входната врата. Макар и ангажиментът към България и Румъния да е споменат изрично в специалната френско-германска декларация за задълбочаване на двустранното сътрудничество, съмненията остават.

Впрочем 10-те кандидатки, които се очаква да се присъединят към ЕС на 1 май 2004 г., също не харесаха френско-германските идеи. Европа на много скорости е евфемизъм за



господство на големите и силните



Подобно на малките страни-членки, кандидатките намират, че Европейската комисия е най-добрият гарант за общите интереси пред хегемонията на големите. Те се отнасят с подозрение и към идеята за двуглавото ръководство - председател на съвета, избран от лидерите на страните-членки, и на комисията, избран от Европарламента.

Каква трябва да бъде българската реакция на френско-германския съюз и произтичащите от него трансформации? Понеже Конвентът за бъдещето на Европа позволява да се чуе гласът народен, нека този път вместо Меглена Кунева командироваме един шоп. И той спокойно да отговори, че "такова животно нема". За какво ни е Европа на много скорости? На този етап ставаме само за задна...