"Тримата от Ангола" звучи като заглавие на приключенски роман, но всъщност става въпрос за история на ужаса. "Ангола" е прякорът на Луизианския затвор. Това е най-голямата институция със строг режим в САЩ. В нея 68-годишният Албърт Уудфокс е прекарал вече 43 години в единичната си килия, макар че присъдата му на два пъти е била отменяна, писа в. "Гардиън".

Уудфокс е затворникът, живял най-много време в изолационен режим в историята на САЩ и въпреки десетилетията в изолатора и скандалните съдебни дела все още очаква окончателна присъда. Наскоро Апелативният съд за пети окръг на САЩ (обхващащ обжалванията в Луизиана, Мисисипи и Тексас) удължи престоя му в затвора дни след като федерален съдия нареди незабавното му и безусловно освобождаване и забрани на държавата да го съди за трети път за убийство, извършено през 1972 г. Сега адвокатите на Уудфокс и луизианската прокуратура ще продължат делата.

Уудфокс е последният от осъдените, станали известни като "Тримата от Ангола". Той и Хърман Уолъс са



съдени и оправдавани няколко пъти



за убийството на надзирателя Брент Милър през 1972 г. в същия затвор. Заедно с Робърт Кинг, който е съден за друго убийство, тримата са прекарали общо повече от 100 години зад решетките. Уолъс бе оправдан и освободен през 2013 г. и почина от рак дни след като излезе от затвора. Робърт Кинг, който също бе обвинен и оправдан, бе пуснат през 2001 г. след 29 години живот в изолатора.

Федералният съдия Джеймс Брейди забрани последващите процеси с мотивите, че здравето на Уудфокс се влошава, че няма живи свидетели на престъплението и че предишните дела са проведени некоректно. Апелативният съд обаче реши, че няма доказателства, че следващите процеси също ще бъдат некоректни, писа в. "Гардиън". А досега са допуснати много грешки.

Никога не е имало физическо доказателство, което да свързва двамата мъже с убийството, сочи докладът на "Амнести интернешънъл" - "САЩ : 100 години в самота. Тримата от Ангола и борбата им за справедливост". ДНК доказателства, които вероятно са щели да ги оправдаят, са били изгубени. Обвиненията са базирани на спорни свидетелски показания.

През седемдесетте както Уудфокс, така и Уолъс са били осъдени за два отделни случая на въоръжен грабеж. По това време



условията в затвора са брутални и расистки,



а броят на убийствата е голям, пишат от "Амнести" Уудфокс и Уолъс основават там своя "Партия на черните пантери" - известната афроамериканска организация, която използва и насилие в борбата си за равноправие. Към тях се присъединява Робърт Кинг и те започват да изискват по-добри условия за живот, да призовават за расова солидарност между черните и белите затворници и за прекратяване на изнасилванията и сексуалното робство, които тогава са широко разпространени. През всички години след делото Уудфокс и Милър настояват, че са невинни и че са обвинени заради политическата си активност.

Строгият тъмничен режим означава, че Уудфокс прекарва 23 часа на ден в килията си, без възможност да общува с други хора. Ако времето е хубаво, три часа седмично той може да излиза - в клетка с размери 1.8 на 4.5 м, която се намира в затворен двор. 4 часа седмично пък има право да прекарва в сградата, но извън килията си - за да се изкъпе или да върви сам по коридора пред нея. Самата килия е с размери 2 на 3 метра, в нея се побират тоалетна, легло и пейка, прикрепена към стената. Естествената светлина идва от малко прозорче. Затворниците, живеещи в строг режим, нямат право да работят или да учат.

В подобни условия живеят около 20 000 затворници в САЩ, показват данните на неправителствената организация "Солитари уоч". Изолацията от останалите осъдени и невъзможността за работа или обучение влияят изключително зле на хората, живеещи в такъв режим, гласят редица изследвания.

Затворниците, които от изолатора излизат направо в обществото, са



предразположени към рецидиви



много повече от тези, които са прекарали известно време в нормален режим сред другите осъдени, показват изследванията на Комисията по безопасността и насилието в американските затвори. Комисията твърди, че оставянето на затворниците в килии със строг режим води до насилие в самия затвор и до рецидивизъм извън него.

Строгият режим е и главната причина за опитите за самоубийства, а доклад на Американската психиатрична асоциация недвусмислено посочва, че хората с психиатрични проблеми се влошават сериозно, ако бъдат прибрани в изолатор.

В САЩ няма закон, който изрично да забранява строгата изолация, и обикновено възраженията срещу подобен режим се основават на Осмата и на Четиринадесетата поправка на конституцията. Първата забранява жестоките и необичайни наказания, а втората - лишаването на свобода без съответния законов процес. В подобни дела, цитирани от "Солитари уоч", Върховният съд на САЩ е постановявал, че и затворниците имат свобода, която е ограничавана чрез особено строгите режими. Такива решения са взимани обаче само по отношение на краткосрочен престой в изолатора.

От 1972 г. насам управата на затвора е взимала решението да продължи изолацията на "тримата от Ангола" повече от 150 пъти, позовавайки се единствено на първоначалната причина - присъдата за убийство. Мотивите, с които присъдата на Уудфокс е била отменяна на два пъти, са "расова дискриминация", "некоректно поведение на обвинението", "неадекватна защита" и "унищожаване на потенциално оправдаващи доказателства". Уудфокс е бил оправдан през 2008 г., а през 2010 г. същият федерален апелативен съд, който отмени освобождаването му сега, е наредил същото.

Дори вдовицата на убития надзирател Брент Милър коментира поредното отлагане с думите: "Мисля, че е време държавата да спре да се държи сякаш има някакво доказателство, че Албърт Уудфокс е убил Брент. Време е това да свърши".