"Отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация на бригаден ген. Димитър Шивиков не е единственият случай, но за първи път се посяга на висш офицер. Без достъп той не може да изпълнява своите задължения. Но ако по-късно бъде оправдан от съда, той няма да може да се завърне на военна служба, съгласно разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили". Това обяви преди дни военният министър Николай Ненчев.

Поводът е образуваното досъдебно производство срещу командира на 61-ва Стрямска механизирана бригада Карлово ген. Димитър Шивиков. Той бе номиниран и за военен представител на България в командването на НАТО в Монс. Цялата история предизвика много въпросителни, като в крайна сметка Шивиков обяви, че подава оставка именно защото му е отнет допускът до секретна информация и не може да изпълнява задълженията си. Освен това липсата на такъв национален достъп до секретни материали е пречка да отиде в НАТО, независимо че има натовски сертификат. По закон двете са обвързани.

Военният министър и прокуратурата влязоха в задочен, но остър спор заради разследването срещу офицера. Ненчев обяви, че



срещу Шивиков се води хибридна война,



а ДАНС му е отнела достъпа до класифицирана информация по анонимен сигнал, преди да има влязла в сила присъда. "Така може да бъде отстрелян всеки един висш военен", възмути се Ненчев.

Прокуратурата обаче отрече да работи по анонимен сигнал. "Наказателното производство не е започнало въз основа на сигнали (включително и анонимни), отправени пряко до органите на прокуратурата, а след като е получено писмено уведомление от служба "Военна полиция" за установени нарушения (използване на труд на кадрови военнослужещи, подчинени на Д. Шивиков, за ремонт на лично жилище)", обяви прокуратурата.

В същото време лично премиерът Бойко Борисов поиска преразглеждане на случая. "С един анонимен сигнал един натовски генерал, един от най-харесваните в НАТО генерали, генерал, който сега заради такъв анонимен сигнал напуска армията, генерал с две мисии в Афганистан... Извинявам се, но не мога да не го коментирам - че отишли няколко негови приятели да му помогнат да си направи ремонт, анонимен сигнал по телефона във Военна полиция...", обяви по време на правителствено заседание премиерът. Той даде посока за промяна на законодателството така, че да няма директно изхвърляне на висши офицери само заради разследване срещу тях. Още по-завързано стана, след като военният министър обяви, че още един генерал има проблем и може да му се отнеме допускът.

Години наред има съмнения за порочна практика при кадруването чрез допуските до класифицирана информация. Такива случаи и скандали има често - шефове на държавни комисии, шеф на НАП, на агенция в МО... Дори преди години имаше дълъг период на препирни между Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и Генералния щаб. Те пак бяха свързани с допуски до секретна информация, но за НАТО, които се издават от ДКСИ, а не от ДАНС. По онова време заради допуски бяха спрени бъдещи: посланик в НАТО, военен представител на България в щабквартирата на алианса за Европа в Монс, както и дипломатически представител в Канада. Дори за част от тях имаше и президентски укази и получени агремани.

Очевидно е назряло време за законодателни промени по темата и



в парламента вече постъпиха два законопроекта за



изменения на Закона за защита на класифицираната информация. Първият е на БСП, а вторият на Реформаторския блок. И двата опитват по един или друг начин да решат казуса "Шивиков" и по-специално образуването на досъдебно производство да не означава автоматично отнемане и прекратяване на разрешителното за достъп до класифицирана информация. Защото едно такова действие означава не само временна трудова "парализа", но и после дълго време невъзможност да се сдобиеш с нов допуск.

В проекта на Реформаторския блок се предлага при образуване на досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу лице, притежаващо разрешение за достъп до класифицирана информация, служителят по сигурността на информацията в организационната единица да предприеме мерки за ограничаване на достъпа му до тайни. Ограничаване, а не отнемане, без това да влече задължително напускане на работа, защото длъжността е обвързана с разрешителното.

В мотивите си депутатите се позовават и на становище на председателя на ДКСИ, че формалното прилагане на изискването срещу лицето да няма образувано досъдебно или съдебно производство води до постановяване на откази за достъп до класифицирана информация или до отнемане на издадени разрешения за достъп.



Това влече значителни негативни последици за хората,



като при постановен отказ потърпевшият няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на задача, налагащи достъп до класифицирана информация, за срок от една година от издаване на отказа. В случаите на отнемане на издадено разрешение срокът, в който човек е ограничен да кандидатства за такива длъжности или задачи, е три години, при това без значение дали е последвала оправдателна присъда, твърди шефът на ДКСИ. Той добавя и че "лицата търпят тези ограничения, без да има доказана вина за извършване на престъпления, а дори и нещо повече - и в случаите, когато производството е прекратено или е завършило с оправдателна присъда".

Затова и депутатите от РБ предлагат проект за промени. По тяхно мнение сегашното положение нарушава дори Европейската конвенция за правата на човека. Най-малкото защото част от хората, на които им се отнемат допуските, трябва да напуснат и работата си. Освен това вносителите твърдят, че действащата норма е в конфликт с НПК - защото се въвежда презумпция, чието оборване става с факта на влизане в сила на осъдителна присъда, а не с образуването на досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Последното не може да бъде основание нито за отказ за издаване на достъп до класифицирана информация, нито за отнемане на вече издаден такъв, смятат депутатите. Те правят опит и за връщане назад във времето и възстановяване на вече отнети на това основание разрешителни. Нещо, което ще мине трудно.

БСП пък предлагат



директно да отпадне нормата за отнемането



на допуска при образуване на дело, защото противоречи директно на презумпцията за невиновност. Тяхната логика е, че има много други основания за отнемане на разрешителното - като например промяна на надежността по отношение на сигурността.

Очаква се да се появят промени отново в опит да се реши и конкретният проблем на Шивиков. В същото време обаче остава още една хипотеза, която е не по-малко тревожна - целият процес на разрешителни и отнемания е прекалено тайнствен и затворен само в две структури. Така ДАНС дава и отнема, а единственият шанс на някой да се оплаче е пред ДКСИ, чието решение е окончателно. Изобщо не се предвижда съдебен контрол, което е странно.