Свидетел съм по дело. Дадох показания в полицията. Там ми ги разпечатаха и ми казаха "подпиши тук и тук" - аз подписвах, без да чета. Сега виждам, че съм подписала неща, които не съм казала. Има скоро заседание. Мога ли да се откажа от тези мои показания пред съдията, когато той ги чете? Искам да си кажа, че не съм чела и това не са моите показания?

По мейл



Според Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) всеки призован е длъжен да се яви пред съответния орган - полиция, следствие, прокуратура, съд. Освен това той е длъжен да "изложи всичко, което знае по делото, и да да отговаря на поставените му въпроси". Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до 300 лв, а отделно от това се довежда принудително за разпит.

Има няколко хипотези, при които законът разрешава на свидетел да откаже даването на показания. Така съпруг, възходящи, низходящи, братя и сестри на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват. Не е длъжен да дава показания свидетелят и по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, негови възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство. Свидетел не може да бъде разпитван и относно обстоятелства, които са му били поверени като защитник или повереник или са му станали известни като преводач при срещите на обвиняемия със защитника. Вън от горните изключения свидетелят е длъжен да даде показания под страх от предвидената в НПК глоба от до 1000 лв.

В конкретния случай обаче не е имало отказ от даване на показания. Напротив, те не само са дадени, но и под тях свидетелят е поставил подписа си и така е удостоверил истинността им. По този начин те са закрепени и като доказателствено средство в досъдебното производство и могат да бъдат използвани и в съдебното дело. Със сигурност съответният човек е бил предупреден, че не трябва да лъже, да говори неистини или да затаява истини и че може самият той да бъде подведен под отговорност за лъжесвидетелстване. Именно това е една от най-големите опасности в случая. Според чл.290 от Наказателния кодекс (НК), "който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел, устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до 5 години".

Що се отнася до възможността за отказване от вече дадените показания, то никъде няма забрана за това. И много пъти в съдебната практика това се е случвало. Например свидетел е твърдял, че е бил натискан от полицията да даде някакви показания, или пък че е станало някакво объркване, че има фалшифициране на протокола от разпита или на подписа под него, че не е имал предвид точно това, което е записано. Многообразието в тази посока е голямо. Тук вече е въпрос на реакция от страна на съда и на прокуратурата какво ще стане след такъв отказ. Например държавното обвинение може да приеме, че има лъжесвидетелство, и да започне дело. Особено ако основава обвинението си главно върху въпросните показания. Но прокуратурата трябва да докаже, че затаяването на истината или потвърждаването на неистина е било направено съзнателно от съответния свидетел, което изобщо не е толкова просто и лесно. Така че прокуратурата може да си спести тези усилия и да се насочи към доказване на престъплението по друг начин.

Когато става дума за реакцията на съда, то тя в конкретния случай може да поиска прочитането на показанията на свидетеля по време на съдебното заседание. Това става, ако има противоречие между тези показания и това, което свидетелят говори пред съда. Така например последният казва, че не е твърдял това, което е записано в протокола от разпита в досъдебното производство. И че показанията, които дава пред съда са му в съвсем друга посока. Тогава обаче съда, ако установи, че има съществено противоречие, прочита показанията от досъдебното производство. Това може да стане и ако свидетел, който е дал показания в досъдебното, отказва да даде такива в съдебното следствие или пък твърди, че не си спомня нещо. Прочитането съдът винаги може да направи, ако свидетелят е дал показанията си в досъдебното производство пред съдия. Ако не е бил пред съдия, то прочитането може да стане само със съгласието на подсъдимия или неговия защитник.

Важното при прочитането е, че съдът може да вземе като доказателство в присъдата именно показанията пред досъдебното производство. Или иначе казано, дори и свидетел да се откаже от тях пред съда, след прочитането им залата съдиите могат да преценят и решат, че именно тези в досъдебното производство са истинните.

Така че задължително свидетел трябва да се подписва единствено под показания, които самият той е дал. Да ги прочете внимателно и ако не е съгласен с нещо записано, то да си каже задължително, и да не полага подпис, докато то не бъде поправено. Защото проблемите наистина могат да са много големи след това.

Ако пък става дума за принуда за даване на показания от свидетел, за диктуването какво да каже и какво да подпише, то трябва да се знае, че има текст от НК и за това. И то е в защита на принудения свидетел. Така длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години.