Не знам дали е правило, но у нас големите изборни бели идват от президентите. От безделие, чувство за управленска непълноценност или нещо друго държавните глави обичат да се намесват в избирателния процес, смесвайки волеизявлението си с това на суверена. Навремето Първанов подведе своите с предложението за мажоритарна парламентарна квота от 31 депутати, с което отпрати БСП в опозиция. Пак от президента, но сега Плевнелиев, дойде инициативата за референдум по изборните права. Устремът, с който държавният глава се впусна в тази авантюра, може да се тълкува двояко - или като добре прикрито коварство, или като политическа невменяемост. Но и двете предположения са не особено ласкави за инициатора.



Цялото лукавство на референдума е във въпросите



Обтекаемите формулировки на допитването отварят широко полето за произволно тълкуване на отговорите. А тълкувателите ще имат последната дума за претворяването на народната воля в закон. Как се отговаря на въпроса "Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?", без да е ясно каква част? Каквото и да отговорят българските граждани, накрая тълкувателите ще впишат в закона онова, което им е изгодно. ГЕРБ, например, настояваше мажоритарната квота да съставлява 1/3 от броя на народните представители, тъй като вариантът е проверено печеливш за партията. Той работи изцяло за победителя. По-дребни риби като АБВ рекламират немския модел - 50:50 мажоритарни и пропорционални избраници, с надеждата, че по-голямата квота ще остави шанс и на малките. Най-неочаквано в надцакването се включи и ДПС с провокацията за 100% мажоритарен парламент, съзнавайки отлично, че офертата няма да мине. Това бе чудесна проява на политическа духовитост спрямо кресливите коалиционни партньори на ГЕРБ, които изведнъж осъзнаха капана, в който ги вкарва президентският референдум. Дори реформаторите, които навремето хвърлиха много газ в събирането на подписи за допитването, вече кършат ръце колко зле са премислени въпросите и колко големи рискове крият за връщане на двуполюсния модел с един незаобиколим фактор в средата. Иронията не свършва дотук. При задължително гласуване извън парламента ще хартисат и най-възторжените му привърженици - патриотите. Всички са уязвими, с изключение на ГЕРБ и ДПС. Което обяснява и



дръзката фриволност в поведението на депесарите



Малцина се запитаха защо ДПС си позволява подобни волни импровизации. Ами защото при всички положения печели. Да речем, че референдумът успее и народът отговори с "да" и на трите въпроса - за задължително гласуване, мажоритарен вот и електронно гласуване. Въпреки откровеното противоречие на част от въпросите с конституцията. Опитът от 2009 г. показа, че ДПС, редом с ГЕРБ, печели от мажоритарния избор на част от депутатите. Тогава кандидатите на Борисов взеха 26 мандата, тези на Местан - 5. По изчисления на изборни експерти при 100% мажоритарен вот за парламента ГЕРБ ще има 160 мандата, а ДПС - 40. Движението печели и от въвеждането на електронно гласуване, доколкото то ще улесни гласуването на изселниците от Турция и компактните ромски общности зад граница. Няма да загуби особено и от задължителното гласуване, пропагандирано тъкмо като лек срещу организирания етнически вот. Този парадокс има логично обяснение. Историческият опит показва, че дори при задължителен вот активността не надхвърля 70-80%. Голяма част от избирателите, подкарани принудително към урните, дават гласа си за антисистемни играчи в знак на протест срещу принудата, по-апатичните зачеркват произволен кандидат, конформистите по инерция гласуват за водещата политическа сила. Всичко това води до разпиляване на гласовете, голям процент на преразпределените мандати, което привилегирова големите партии и изкривява представителството. С организирания си електорат ДПС има всички шансове да е сред печелившите.

Дали осъзнато или не, популисткият възторг на Плевнелиев прикрива една откровена атака срещу политическия плурализъм. На практика референдумът ще узакони бъдещия политически брак между ГЕРБ и ДПС. А отговорността за това по традиция ще бъде приписана на "суверена". Зад демократичния патос, съпътстващ идеята за референдум, всъщност прозират антидемократични намерения. Дали държавният глава ще извлече ползи от спорната си маневра, предстои да разберем на президентските избори догодина. А там гласът на ДПС ще е решаващ.