Едно поле с нови гробове, плачещи мъже, жени и деца, както и голям брой политици и журналисти. Тази картина се разиграва всяка година край малкото босненско градче Сребреница, което от две десетилетия е синоним на най-страшното клане в Европа след Втората световна война. То бе следствие на фона на кървавото разпадане на Югославия на редица независими държави през 90-те години на миналия век. Тази събота възпоменателната церемония ще е знаменателна, тъй като се навършват точно 20 години от провала на човещината в региона, който до днес разединява народите на Балканите. А Европа отново е заета с поредната криза в региона.

Преди по-малко от десет години днешният премиер на Сърбия Александър Вучич все още лепеше стикери с името на Ратко Младич по стълбове и пътни табели. Тогава той участваше в символична кампания за подкрепа на бившия главнокомандващ на босненските сърби, който е изправен пред военния Трибунал в Хага по обвинение в геноцид, както е според международното право. Тъкмо около този въпрос в Сърбия отново се разгоряха бурни дискусии през последните няколко седмици. Премиерът Вучич, който преди седем години дойде на власт като застъпник за европейската интеграция на страната, също



отказва да признае престъплението за геноцид,



коментира "Дойче веле". "В Сърбия е най-разпространено мнението, че станалото в Сребреница е военно престъпление, но не и геноцид", казва Филип Швам, журналист в сръбския седмичник "Време". Нито един сръбски политик досега не е използвал думата геноцид за случилото се в Сребреница.

В продължение на дълги години представителите на сръбската политика и правосъдие изобщо отказваха да търсят отговорност от поръчителите на това престъпление. След засилен натиск от Брюксел през 2008 г. и 2011 г. все пак бяха задържани двама високопоставени виновници, които се укриваха в Белград - бившият президент на Република Сръбска в Босна Радован Караджич и бившият главнокомандващ босненските сърби генерал Ратко Младич (Дейтънските мирни споразумения разделиха страната след войната през 1995 г. на две държавоподобни образувания - Мюсюлмано-хърватската федерация и Република Сръбска). Наблюдателите предполагат, че само с помощта на сръбските сили за сигурност двамата са успели да се укриват толкова дълго време. Задържането им предизвика остри протести сред националистическите среди на Сърбия, които на някои места дори преминаха в насилие.

Историята на двамата босненски сърби отдавна също е станала нарицателно за клането в Сребреница. Таза касапница обаче е била предизвестена. Но през 1995 г. след няколко години на войни в Словения, Хърватска и Босна никой не искаше да повярва, че предстои нещо още по-ужасно. Дни преди масовите убийства босненските сръбски лидери решават да унищожат мюсюлманските анклави, които са защитавани от силите на ООН - ЮНПРОФОР. Това бяха изкуствено създадени Зони за сигурност с решения на Съвета за сигурност, за да предпазят, доколкото могат, цивилното население в Босна. Мотивацията на Младич и Караджич за операцията е, че Сребреница е превърната в убежище на мюсюлмански бойни групи, които тероризират околните сръбски села. Главно действащо лице в района бе командирът на местните мюсюлмански сили Насер Орич. Неговите отряди опожаряват стотици сръбски села в района и избиват близо 1500 цивилни граждани, сред които много жени, деца и възрастни хора. Голяма част от бошняците (босненските мюсюлмани) и до ден днешен приемат Орич за свой национален герой. Така е при почти всички граждански войни, всяка



страна си има своите "герои и злодеи"



Именно тези действия на Орич карат през юли 1995 г. Ратко Младич и още около 2000 босненски сръбски военни да настъпят към Сребреница. Статуквото в града се гарантира от холандски батальон от 400 сини каски, чийто лагер е извън населеното място, край село Поточари. Когато започват сраженията, командването на батальона се обръща към ООН за помощ, а след това и директно към командването на НАТО. Холандците постоянно предупреждават, че има опасност от безчинства. От пакта обещават въздушна подкрепа, което обаче на практика не се случва. Градът пада и около 25 000 мюсюлмани се стичат към базата на сините каски, за да предотвратят това, което всички очакват - клане. Други 15 000 побягват към планините и контролираните от мюсюлмани територии. Много от тях не успяват да се спасят. Холандците приемат само около 5000 души и затварят базата. При преговорите с Ратко Младич, който с удоволствие позира в ролята на победител пред телевизионните камери, командването на батальона на ООН се опитва да спаси своите военни и обявява, че съществуването на анклава е грешка, и обещава пълно съдействие на сърбите. Младич освобождава взетите преди това десетки сини каски за заложници.

Малко по-късно холандският полковник Том Кареманс заповядва базата да се изпразни от бежанците, тъй като има уверението на сърбите, че те ще бъдат извозени до мюсюлманските територии. Наистина пристигат много автобуси. Хората започват да излизат, но още на портала сръбските войници отделят жените и децата от мъжете. По ирония на съдбата холандците дори им съдействат за това. Много от мъжете молят "сините каски" да ги спасят, но брутално биват изтласкани навън. Телевизионни кадри показват, че когато операцията свършва, миротворците започват голямо парти с алкохол, за да отпразнуват развръзката на опасната за тях ситуация. Друга е съдбата на всичките мъже, които са изведени от базата - те са екзекутирани. Първо ги затварят в училища и празни стопански постройки. Качват ги на автобуси и камиони на малки групи и ги закарват до определени места, старателно подготвени за масови гробове. Стрелят по тях, докато войниците получават рани от спусъците, които са натискали. Никаква милост, никаква човещина.

През 2002 г. правителството на холандския премиер Вим Кок подаде оставка заради официален доклад, в който бе разкритикувана политиката на Хага по време на събитията в Сребреница. В доклада, подготвен след неколкогодишно проучване от престижния Холандски институт за военна документация, Хага е упрекната, че е изпратила войниците си на "невъзможна мисия", тъй като не са имали нито съответния мандат, нито подходящо оръжие да защитят десетките хиляди мюсюлмани в анклава. През юли м.г. холандски съд пък постанови, че Холандия е отговорна за убийствата на над 300 босненски мюсюлмани в Сребреница.



Ужасните спомени от тази трагедия



би трябвало да избледняват с времето, но те се засилват с настъпването на месец юли всяка година. Този път на пресконференция, предавана на живо по телевизията, сегашният сръбски премиер Александър Вучич все пак заяви, че е готов да се преклони и да почете паметта на невинните жертви от Сребреница. Още обаче съвсем не е ясно дали наистина ще участва във възпоменателната церемония за загиналите. В същото време сръбското правителство отказа да приеме предложената от Великобритания резолюция, която да осъди клането в Сребреница като "геноцид". Белград дори благодари на Русия и Китай, че блокираха в Съвета за сигурност на ООН инициативата на Лондон и другата седмица Москва ще предложи нова резолюция.

"Нито един сръбски политик не бива да участва в поклонението на 11 юли в Сребреница, защото това означава целият сръбски народ да бъде признат като извършител на геноцид", обяви белградският студент по политология Ненад Узелац и стартира подписка, която бе подкрепена от стотици студенти в Сърбия и в босненската Република Сръбска. Според Узелац в Сребреница изобщо не е имало геноцид, тъй като жените, децата и възрастните хора били пощадени. Писателят и блогър Владимир Табашевич изобщо не се изненадва, че в Сърбия все още има хора, които разсъждават по този начин. Той посочва, че политиците и от двете страни се опитват да инструментализират Сребреница и да представят сърбите като "народ от престъпници", а босненските мюсюлмани като "народ от жертви". Така политиците създават изкуствен национален антагонизъм, за да избегнат неприятните разговори около



някои остри сегашни проблеми



като работните места и хляба", посочва той. През 2013 г. сръбският президент Томислав Николич все пак направи първия безпрецедентен жест, като се извини за клането. "Падам на колене и моля да бъде простено на Сърбия за престъплението, извършено в Сребреница", заяви Николич, който преди това отричаше да е имало извършени престъпления в босненския град.