Първото сражение от окопната война за повече независимост и прозрачност в работата на съда и прокуратурата приключи с победа на крепителите на статуквото. Битката е в началото си, поражението е временно, но пък е знаково за това колко "кръв и пот" ще се пролее, за да се постигне дори минимален успех.

Прокарването на смели правила впрочем още от самото начало е под въпрос. Все пак не сме Германия или Великобритания. Ние сме посттоталитарно общество, на ръба на Ориента, в което още дълго ще е екзотична идеята за държавни институции под силен прожектор, които да се отчитат на данъкоплатците за действията си. Затова експериментът на министъра на правосъдието Христо Иванов е много полезен - все още никой не е стигал толкова далече и е интересно какво ще успее да постигне. При това докато се намира



едновременно и под вражески, и под приятелски огън



Драмата сега е заради отхвърлянето на конституционните поправки от временната парламентарна комисия във вторник. Юридически това е без значение, но затова пък дава възможност ясно да се види какво е разположението на силите. И още веднъж бе потвърдено нещо общоизвестно - няма никакво значение коя партия колко се бие в гърдите, че иска реформа, на нито една не й стиска или просто не й се иска да подкрепи коренна промяна в прогнилата съдебна система. Това можеше да се предвиди - още от самото начало всички са против промените, самата управляваща коалиция никога не ги е припознавала ясно, категорично и в пълния им обем. Те затова са и толкова скромни и компромисни - над тях виси като дамоклев меч и решението на Конституционния съд, произнесено някога заради Никола Филчев, което силно ограничава възможностите за реформи без свикване на Велико народно събрание.

Самите реформатори биха отбой, когато в парламента се приемаше Стратегията за съдебна реформа. Тогава беше постигнато мнозинство само за пред Европейската комисия и поредния й нищо незначещ за политиците критичен доклад за противодействието на престъпността и корупцията в България. И след кратка спявка между Михаил Миков, Радан Кънев и Цветан Цветанов вместо предложението Висшият съдебен съвет (ВСС) да се състои от действащи съдии, прокурори и следователи на гласуване мина текст, че съветът ще продължи да работи като постоянно действащ. Тоест ще продължи да съществува като една безотговорна съдебна аристокрация, самозабравила се от високите си доходи, огромната власт, с която разполага, и от влиянието си, с което търгува безобразно.



От самото начало Христо Иванов е сам -



срещу него е почти целият парламент, собствената му управляваща коалиция, премиерът, вицепремиерите, които разбират само от брюкселски шамари. Подкрепят го предимно съдии, и то не всички - Върховният касационен съд и голяма част от редовите съдии, докато в опозиция са главният прокурор с всичките му подчинени по веригата, Асоциацията на съдиите, Върховният административен съд и 90% от членовете на ВСС. На страната на Иванов са и адвокатите и множество юристи като независимите експерти, поканени в комисията. Единственият "експерт", който бе яростно против, бе сменилият боята бивш служебен премиер с претенции за протестър Георги Близнашки. Преди седмица на страната на "врага" застана и премиерът Бойко Борисов, който изведнъж схвана философията на промените само и единствено като ускоряване на съдебния процес. Не че това не е важен проблем, но до забавяне се стига, когато се товарят с работа едни и същи съдии (патент доскоро на ръководството на Софийския градски съд) или когато има корупция. Само прозрачност и честно разпределение на делата могат да подействат на тези два порока. Без "разковаване на кочинката" на съдебните кадровици няма как да стане. А в това отношение Борисов е на страната на статуквото. На страната на Иванов е и ЕК, която не престава да иска дълбока съдебна реформа.

В парламента промените се подкрепят от единици. Точно затова се стигна до смешното положение от 16-членна комисия да бъдат дадени



едва 5 гласа "за" промените в конституцията



Става дума за 3-4 разпоредби, които са толкова административни, че за повечето хора сигурно е неразбираемо за какво е цялата битка. С прости думи: става въпрос за това Висшият съдебен съвет да слезе на земята - с по-кратък мандат, без да се откъсват членовете му от професията, и с разделянето му на камари, така че прокурори да назначават, повишават и наказват прокурори, а съдии да решават съдбата на съдии, при това с явно гласуване. Нищо повече. След като само за тези промени съпротивата е толкова ожесточена, представете си, ако се лансира нещо по-смело. Противниците на промените обаче не спират да атакуват Христо Иванов, че идеите му били незначителни и в нечий интерес. Сякаш, ако се предлагаше "промяна из основи", както препоръча Брюксел отдавна, щяха да са "за". И сякаш интересът на гражданите на тази държава, които издържат корумпираните механизми във всички власти, не значи нищо.

Организираното бламиране на конституционните промени още на първото гласуване във временната комисия в парламента бе перфектно. Четирима се оказаха отсъстващи. Управляващата коалиция не успя да осигури гласовете дори на собствените си депутати. Най-много се издъниха от Реформаторския блок, защото уж влязоха във властта, за да оправят недъзите на съдебната система и здравеопазването, а липсваха на важното гласуване. Явно и тук е ставало въпрос за трик за пред избирателите. Затова дойде време депутатите им да изпитат "на голо" гнева на избирателите си - изключително здравословна процедура за всяка демокрация. Както виждаме, стълбата към властта се взима бързо и главозамайването от височината е доста голямо.



Пряката демокрация под формата на гневни избиратели



се изля като порой на профила му във "Фейсбук" на депутата Димитър Делчев от партията на Кунева след злощастното му отсъствие в парламентарната комисия, която отхвърли промените в конституцията. Делчев бил на важна среща с Жозеф Дол в Хелзинки, обсъждали Гърция. "Ако на комисия не може да съберете 7 човека, как ще съберете 160 за пленарна зала! Тогава пак ли ще има: на командировка, на почивка, група за приятелство с о-в Мавриций, болен, ама в Евксиноград?", оглозгаха го гласоподавателите и му поискаха оставката. Колко хубаво щеше да бъде, ако можеха и да го отзоват за неизпълнено обещание, но законодателят предвидливо се е застраховал срещу чак такава демокрация и правомощия на избирателите.

Сега, постфактум, реформаторите ближат рани, заканват се да си стегнат редиците, да дадат отпор... Но явно не си дават сметка какво цунами се задава - прокурорският рекет срещу Христо Иванов вече започна с разследване на сделка с климатици за 20 хил. лв. (може и обвиняем да стане), и обиди и клевети от анонимни "автори", и поредни преговори и компромиси с всички парламентарни сили, които ще искат нещо насреща, и сделки, които изобщо няма да се водят в парламента. С тези темпове и с това разположение на силите конституционни промени изглеждат невъзможни преди следващия отрезвителен брюкселски шамар под формата на доклад най-рано в края на следващия януари. Освен ако не стане чудо. А за промени в Закона за съдебната власт и в процесуалните закони, които наистина да променят нещо реално, доста ще почакаме.