На 1 юли Латвия предаде ротационното председателство на ЕС на Люксембург, след като шест месеца водеше Евросъюза. Повечето европейски политици похвалиха успешното председателство на Рига, включително и за малката сума пари, които изхарчи за това - 60 милиона евро, на фона на други разточителни държави. Страни като Гърция и Италия могат да научат много от балтийските държави, коментират не за пръв път наблюдатели.
През шестте месеца, в които Италия беше ротационен председател на ЕС, тя се отличи главно с вайкане, бездействие и отправяне на обвинения - поне що се отнася до икономическата политика. Вместо да се захване с необходимите структурни реформи, правителството на премиера Матео Ренци упрекна Германия и другите стремящи се към икономическа стабилност страни от ЕС, че задушавали европейската икономика с твърде строгата си политика на икономии. Ако можехме да инвестираме, без да се съобразяваме със спъващите критерии за стабилност - тоест да се харчат пари, и то най-добре парите на другите, "щяхме да сме много по-добре", така звучеше горе-долу мотото на Ренци. Но нали тъкмо политиката на
безгрижно прахосничество за сметка
на следващите поколения доведе до сегашните проблеми. Редом с Гърция, Италия е страната с най-много държавни дългове. В същото време Литва въведе еврото, с което отдавна вече плащат и в Естония. Така и трите балтийски държави са вече част от онзи валутен съюз, който в разгара на дълговата криза мнозина бяха отписали. Въвеждането на еврото в тези три държави стана възможно благодарение на добрите им бюджетни и икономически показатели, което бе постигнато чрез твърда политика, която тези държави проведоха с помощ именно отвън.
Гърция се носи засега безвъзвратно към държавния банкрут и мнозина анализатори не престават да сочат Латвия като пример за успешно справяне с кризата. През 2009 г. брутният вътрешен продукт(БВП) на страната спадна четири пъти и беше най-ниският в света. А безработицата достигна цели 22%. Само три години по-късно страната вече беше сред лидерите в ЕС по ръст на БВП - благодарение на желязната политика на икономии. През 2011 г. бившият латвийски премиер Валдис Домбровскис написа книга под заглавие "Как Латвия преодоля финансовата криза". В нея той разказва как правителството решило да не девалвира националната валута, а да заложи на стриктните икономии. Така например заплатите на държавните служители били намалени, а данъците - увеличени. Тези мерки били подкрепени с финансова помощ отвън в размер на 7.5 милиарда евро. Антикризисната политика даде своите плодове - през 2011 г. латвийската икономика вече отбелязва ръст, нивото на безработицата намалява наполовина, а държавният дълг съставляваше вече само 40% от БВП. За сравнение, в много страни от ЕС държавните дългове и сега са над 80 на сто от БВП. Освен това през 2014 г. Латвия се присъедини към еврозоната и въведе еврото. Тогавашният председател на Еврокомисията Жозе Барозу заяви, че "еврото ще направи Латвия по-силна от когато и да било и ще изпрати положителен сигнал към други държави, които преживяват сложен процес на икономическо възстановяване". А шефката на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард неведнъж призова Гърция да се поучи от Латвия как се правят реформи.
Според някои наблюдатели обаче приказките за това икономическото чудо има и своите негативни ефекти. Напоследък се откроява, че социалното неравенство в страната е изключително високо, а равнището на доходите е едно от най-ниските в ЕС. Постоянно се забавя и икономическият ръст. Докато повечето икономисти оценяват положително последиците от въвеждането на еврото, анализаторът от латвийския Институт за външна политика Алдис Аустрес отбелязва, че много проблеми са останали нерешени. Латвия преодоля финансовата криза, но
икономическата криза продължава,
каза той в интервю за "Дойче веле". Това потвърждават и данните на Евростат, които сочат, че никъде другаде в ЕС ножицата между бедни и богати не е толкова широко разтворена, колкото в Латвия. Само България я изпреварва по този показател. Най-силно застрашени от бедност са многодетните семейства, пенсионерите и инвалидите. Още по време на кризата правителството намали необлагаемия минимален доход от 128 на 49 евро, като в същото време увеличи ДДС от 18% на 21%. Тези мерки доведоха до значително увеличение на разходите и така удариха най-вече по джоба на хората с ниски доходи. В същото време разходите за социални нужди в Латвия са едни от най-ниските в ЕС.
Едите Струка живее в малко село на около 160 километра от латвийската столица Рига. Майка е на шест деца. Съпругът й работи в една дъскорезница, където печели около 500 евро месечно. Едите получава 300 евро издръжка от първия си мъж, който е баща на по-големите й деца, плюс детски надбавки в размер на 180 евро. Самата тя не работи, тъй като се грижи за най-малкото си дете, което е на две години. Ако се съберат всички доходи на семейството, на човек се падат по около 120 евро на месец. А това означава, че многодетното семейство спада към онези 20% от латвийците, които живеят под границата на бедността - тоест с по-малко от 60 на сто от средната работна заплата. През 2013 г. тази сума възлизаше на 260 евро. За това Едите Струка купува само най-евтините хранителни продукти. Семейството много рядко може да си позволи риба или месо на трапезата.
Друг проблем е емиграцията на младите латвийци. След като за пореден път му съкратили заплатата, Ингварс Хелманис решил да сложи край на мизерията, на която бил обречен в Латвия. Днес той живее в Шотландия. Като него има много - десетки хиляди латвийци напускат родината си в търсене на по-добър живот някъде в чужбина. По официални данни близо 110 000 латвийци са напуснали родината си между 2009 г. и 2011 г. В балтийската република вече живеят едва около 2 милиона души. "Изтичането на мозъци представлява сериозна заплаха за бъдещето на Латвия", предупреди вече на няколко пъти и президентът на страната Андрис Берзинш. Ситуацията в Литва и Естония не е много по-различна. Заради ниската раждаемост и застаряването и трите малки народа в Прибалтика
са застрашени от измиране,
твърдят редица социолози. Ново допитване дори показа, че около половината от латвийците планират съвсем скоро да напуснат родината си. А от избягалите едва 20% са склонни да се върнат. По данни на Централната статистическа служба през първото тримесечие на т.г. средната заплата в Латвия е възлизала на 742 евро, преди облагане с данък. Което е много далеч от стойностите в повечето страни от Западна Европа. В същото време делът на сивата икономика е достигнал 25% от БВП, а икономиката на страната страда от липса на инвестиции и отлив на работна ръка. Независимо от тези проблеми днес и трите балтийски държави са много по-стабилни в икономически план, отколкото преди избухването на кризата. От което излиза, че жертвите и усилията не са били напразни.
(По материали на чужди медии)
-------------------------------
ПОХВАЛА
На последната среща на финансовите министри от Еврогрупата в Брюксел латвийският финансов министър Янис Рейрс разкритикува остро Гърция за поведението на нейните лидери. "През 2008 г. ние се намирахме в подобна ситуация", припомни той. Именно затова Латвия намали заплатите на държавните служители с 30% и съкрати около 1/3 от хората, работещи в обществения сектор. "Гръцкото правителство съсипа икономиката на страната. Затова не може и да става дума за отписване на дълговете", категоричен е Рейрс. Той също така отхвърли възможността за бързо променяне на Европейския механизъм за стабилност(ЕСМ). Едно евентуално напускане на Гърция на еврозоната не е проблем за Латвия, отбеляза финансовият министър. "Когато в една система не функционира един елемент, то за тази система е по-добре този елемент да изчезне", смята Янис Рейрс. "Латвийците не разбират гърците и са изненадани от резултата на референдума", допълни той. Подобна твърда позиция заеха финансовите министри на страни като Литва, Словения и Словакия. По време на дебатите за гръцката криза в Европарламента в Страсбург успехите на Латвия бяха похвалени и от голям брой евродепутати като германския евродепутат Манфред Вебер, който оглавява фракцията на Европейската народна партия(ЕНП).