Едно изказване на българския министър-председател пред руска информационна агенция отприщи нервно кудкудякане. Не било политически коректно да се казва, че България е против санкциите срещу Русия, но ги прилага като лоялен член на Европейския съюз и НАТО - стига началниците да се разберат, ние първи ще ги отменим. Да, не е политически коректно да признаеш, че суверенната ни по конституция и според международното право държава има началници, вишестоящи над главата на изпълнителната власт - обаче е изключително симпатично, когато е казано искрено, без преструвки. И понеже е вярно. Това са изключително силни думи, които се чуват и се разбират от всеки. Те имат много по-силно въздействие от хиляди вербални ноти и от стотици часове реклами в "праймтайм". Това също е икономика. Такива прости, но затрогващи фрази имат
силен и траен икономически ефект,
защото пораждат устойчиво положително отношение. Беше ми попаднало едно изследване как прословутата фраза на президента Дж. Ф. Кенеди Ich bin ein Berliner - "аз съм берлинчанин", произнесена на немски език на 26.6.1963 г., има осезаем ефект вече 5 десетилетия и е стимулирала сделки за милиарди долари. Макар че слоганът има само емоционална и никаква информационна стойност (всъщност твърдението не е вярно). Добре е да се мери икономическият ефект от дипломатическите стъпки и речи на българските държавници. Поне ще знаем колко ни струва подлизването пред началниците. Добре е да се изучи и да се преподава на новоизбраните народни вождове и представители науката и техниките за оптимално поведение и ефективно докарване пред началниците. Защото
България много е загубила от началници
и по-точно от неумението на аборигените политици да градят прагматични и печеливши отношения с тях. Както знаем, поне половината територия в Османската империя, населена от българския етнос, е откъсната от началниците и оставена извън държавните граници на България. Разбирам, терминът "началници" дразни, но е по-точен и ясно се разбира от политически коректните названия на господарите на света - "велики сили", "индустриални страни", Г-7 и пр. Винаги е имало и докато има държави, винаги ще има такива, които налагат своята воля над по-слабите по правото на силата. Всички войни, включително икономическите, са водени за налагане на егоистичен интерес със сила. Но пазарното стопанство и модерното общество щяха да са невъзможни, ако правото на силата не беше обуздано (отново със сила: на обединените малки срещу великите силни). Оковите, които възпират началниците, са законите. Затова честваме
триумфа на Магна харта
като велика победа на човечеството над началниците му. С подписването (15.06.1215) на Великата харта на свободите владетелят поставя нормата на закона над своята воля. 800 години оттогава непрестанно се търси баланс между властта и свободата - във всяка държава и в междудържавните отношения. И не е трудно да забележим цикличността в този баланс: в годините на икономически възход властта на началниците се ограничава, има повече свобода за частната инициатива и обратно, когато икономиката се свива в криза и е парализирана в депресия, гражданските права и свободата на човека се ограничават в полза на властта. Световната криза 1929-1933 г. и Великата депресия (1933-1939 г.) родиха най-чудовищни началници, неминуемият им сблъсък стигна до световна война.
Днес светът е в стопански упадък
на седемгодишна и продължаваща депресия, напълно сравнима, макар далеч по-малко разрушителна, от Великата депресия (светът все пак се учи). Расте напрежението вътре в стагниращите икономики, но и между държавите. Егоизмът се покачва и достига нетърпимост. Светът озверява. Началниците все по-смело застават срещу хартите и вече с ентусиазъм показват, че за тях такива формалности като международните договори нямат особено значение. Какво като са подписали споразумение при какви ясни условия България и Румъния ще влязат в Шенген? Сега всяка от богатите страни се стреми да се затвори максимално - значи няма нужда да се спазва вече договореното за разширяване на Шенген. Даже фундаменталните европейски свободи може да не се спазват - и правото на свободно движение на хора се суспендира вече не само тихомълком, но и все по-явно. Все повече началници и все по-малко харти. Вземе ли връх егоизмът, началниците все по-откровено забравят обещаното равенство и братство (например между народите в Европа) и все по-често налагат на по-малките и по-слабите правото на силата. Както всяка страна в слаба позиция, която трябва да слуша началниците,
България има нужда от умен прагматизъм
за да понасяме минимални вреди и да извличаме повече ползи от всяка промяна на политиката, че и настроенията на началниците. Понеже особени умения в тази област нямаме натрупани, сега поведението на страната логично се води по интуицията на управниците. В този смисъл шопските хитрини, като да се правиш на умряла лисица, или прочутото "снишаване" на правешкия титан, са по-добри от ганьовското перчене и прекомерното раболепие. Някой ден ще стигнем до по-тънките умения за внимателно планирани и добре организирани активни действия в името на собствения ни национален интерес. Не знам кога, но ще си проличи като имаме оперативен бюджет за стратегически анализи и операции, поне двойно надвишаващ чуждите пари в мрежите за влияние у нас.
Днес светът е в стопански упадък на седемгодишна и продължаваща депресия
Още малко, г-н Хърсев, направете още едно усилие и посочете цялата истина. А тя е, че упадъкът не е седемгодишен, а четвъртвековен.
През периода 1946 г.-1991 г. съвкупният БВП на САЩ, 12-те западноевропейски страни и Япония е нараснал от 2 383 млрд. долара Гири-Хамиш 1990 г. /поотделно, през 1946 г. БВП на САЩ е бил 1 305 млрд., на Западна Европа - 967 млрд. и на Япония - 111 млрд./ на 13 738 млрд. /поотделно, през 1991 г. БВП на САЩ е бил 5 972 млрд., на Западна Европа - 5 367 млрд. и на Япония - 2 399 млрд./ Нарастването е 6,8 пъти или средно с по 12,6% на година. Приблизително такъв е и растежът на БВП в страните от Съветския блок.
През 2008 г. съвкупният БВП на САЩ, 12-те западноевропейски страни и Япония е бил 19 792 млрд. долара /поотделно, през 2008 г. БВП на САЩ е бил 9 485 млрд., на Западна Европа - 7 403 млрд. и на Япония - 2 904 млрд./, тоест нарастването е 1,44 пъти. Днес, при вече перманентната криза, БВП е близък до този 2008 г. или средното нарастване през 24-те години след 1991 г. е по 1,8% на година. Растежът в главните капиталистически страни през последния четвърт век е точно седем пъти по-нисък, отколкото през предшестващите го 45 години Студена война!
Изводът е безапелационен: днешният "финансов" капитализъм не само разрушава обществата, той е главната спирачка за развитието им. Необходим е незабавният му и решителен рибилдинг и връщане или към производителния капитализъм, или към социализма.
