Какви са допустимите размери на популизма и кой го плаща? Това трябва да изчислят икономическите анализатори преди изборите, въпреки че повечето са заети с гръцката криза. Сигурно сметката е сложна, а може би няма поръчител, който да плати за такова изследване в България, но поне либералните и пазарно ориентирани институти имат моралното задължение да го сторят... Поне веднъж.

Дайте си сметка колко ли струва отлагането с един месец на поскъпването на електроенергията от уж независимия регулатор КЕВР. Какъв ще е ефектът за НЕК и кой ще го плати накрая? И стига сме наричали независими органите, които са избрани от тези, чийто избор зависи обратно от решенията на съответния орган. Срамно е. А помните ли в какво обвинявахме довчера правителството на Орешарски - че политиците диктуват цената на тока. Къде е днес разликата? На Борисов това се прощава, защото бил харизматичен - уникален икономически аргумент.



Орешарски поне не си позволяваше



да държи пламенни речи срещу адвокатите, заради които пускали престъпниците, забележете, за да крадат отново и да платят адвокатските хонорари. Ами защо не си каже направо човекът, че адвокатската гилдия е генератор на престъпност? И да ги забраним със закон и толкова. "Ние ги хващаме, а те ги пускат" - сигурно помните ранния Борисов, който сега говори по същия начин, но с по-различна лексика. Разликата е единствено в това, че днес Цветан Цветанов едва ли е на същото мнение. А на фона на тези популистки глупости интелектуалният триумвират от юристи Меглена Кунева - Радан Кънев - Божидар Лукарски оглушително мълчи. Вероятно проявяват висока коалиционна култура или национална отговорност към съдбата на нацията и затова се спотайват. А някога казваха, че ще бъдат коректив на властта.



Популизмът, разбира се, има и регионални отблясъци



С бурни темпове се разкопават централни и квартални улици в най-критичните за изборите градове - къде без планове, къде месеци преди повторно разкопаване заради подмяна на водопреносна мрежа... Няма значение, важното е хората да видят, че се работи. После същите тези хора ще си бръкнат отново в джоба, за да платят повторно.

Популизмът взе да добива у нас и вида на специфично откровение, когато министър-председателят намекна в интервю, че предстоящите избори щели да забавят реформите. Без много сложни сметки е видно, че избори предстоят всяка година, та в този ред на мисли реформи може и въобще да няма. Ама нали затова дойдоха на власт тези хора?!

Взеха да се качват и минимални работни заплати, без някой да отчита изработени ли са въобще, и така доставиха радост за окото на гражданите, а всъщност



увеличиха осигурителната тежест за бизнеса



Колко ли струва тази "радост за народа"? След синдикалното кафе на Борисов се направи и левичарски опит за придърпване на вноските от частните пенсионни фондове в НОИ, а няколко месеца по-късно бе произведен и болшевишки опит за одържавяване управлението на НЗОК. И двата опита се провалиха, но желанието държавата да се представи като по-добър и загрижен стопанин, отколкото злите частници и обществените гилдии, продължава.

На властта бързо й стана ясно, че хората харесват шадраванчета, шосета и набързо сковани спортни съоръжения, както стана със спортната зала във Варна. Нейният ремонт до финал трябваше да струва 5 млн., а дотук са похарчени 19 млн., като ремонтът все още не е приключил. Но премиерът отиде, разходи се между работниците с каски и мъдро отсече, че ако не бил той, то залата щяла да им падне на главите. Нищо че друг започна ремонта. Но пък и никой не попита как за една година стана 4 пъти по-скъп.

Та, да се върнем на любовта народна. Обичайният израз по посока на т.нар. видими благини е -



"тоя поне нещо направи и се вижда"



Ключовата дума "поне" издава очакването, че управляващият не е длъжен да прави каквото и да е... освен да краде. А фактът, че усилието се вижда, направо го изстрелва във висините на прозрачната демокрация, която милва с топла загриженост рошавата глава на данъкоплатеца. Какво ли още ни предстои да видим до края на октомври? Лично аз прогнозирам много фестивалчета и събори, които под прикритието на народното творчество ще доближат хората до масите с кебапчетата и - за разлика от кмета на Нова Загора - захарта няма да се ръси по шосетата, а по предизборните платформи и обещания за светлите бъднини, които ни очакват... Ако се ориентираме правилно по посока на вятъра.