Богохулството вече не е престъпление в Исландия, след като в продължение на 75 г. беше смятано за сериозно нарушение и извършителите му попадаха под ударите на закона. Предвидената в действащите допреди няколко дни разпоредби максимална присъда за богохулство бе до 3 месеца затвор. Освен това нарушителите бяха заплашени и от солени глоби.
Малката исландска Пиратска партия, която има съвсем скромно представителство в парламента, успя да се пребори и светотатството излезе от Наказателния кодекс на островната държава, намираща се в северната част на Атлантическия океан. "Пиратите" стартираха кампанията си за
узаконяване на богохулството през януари,
веднага след терористичните атаки в редакцията в Париж на френското сатирично издание "Шарли ебдо", публикувало карикатури на пророка Мохамед. Тогава двама братя ислямисти откриха огън в редакцията и убиха 12 души.
Исландските депутати узакониха богохулството, като 43-ма одобриха предложението, а само 1 се обяви против. Парламентът на страната има 63-ма народни представители, като освен 44-мата гласували 16 отсъстваха от пленарната зала, а 3-ма от депутатите се въздържаха.
От Пиратската партия обявиха декриминализирането на богохулството като победа за свободата на словото в страната. Според организацията узаконяването на светотатството означава, че свободата на словото не може да бъде победена от терористичните атаки.
"Свободата на изразяване е един от
крайъгълните камъни на демокрацията
Тя е основополагаща за свободно общество, в което хората могат да се изразяват, без да се страхуват, че могат да бъдат наказани, независимо дали от властите или от други хора", се казва в изявление на "пиратите", разпространено веднага след узаконяването на светотатството. Според партията законът от 1940 г., определящ и третиращ богохулството като престъпление, е удар срещу "хумористите и всички приятели на свободата на изразяване". Исландският закон за богохулството в миналото бе критикуван от международни организации, сред които Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съветът на Европа.
"Дори и ако законът, криминализиращ богохулството, никога активно не е прилаган, той се възприемаше като средство, което принуждава хората да мълчат", обяснява Хелги Гунарсон, който е един от тримата депутати от Пиратската партия и е сред инициаторите на идеята за узаконяване на богохулството. Според него разпоредбата не е насочена към точно определена религия. "Хората могат да бъдат обиждани", смята Гунарсон и добавя, че съществува правна защита срещу слово на омразата или подтикване към омраза, както и за правото на личен живот. На страницата си в социалната мрежа "Фейсбук" "пиратите" пуснаха факсимиле от сатирично списание, излязло през 1983 г. , чийто тираж е бил изтеглен незабавно, след като съд се произнася, че една от публикуваните шеги е богохулство.
Кампанията на Пиратската партия за изваждане на светотатството от Наказателния кодекс бързо набра доста привърженици и много хора я подкрепиха. Местният сайт Iceland Monitor съобщи, че дори епископът на Исландия госпожа Агнес Сигурадотир (първата жена епископ на страната) се е обявила в подкрепа на "пиратската" инициатива. В съобщение, разпространено от кабинета й, се казва, че "всяка законодателна власт, която ограничава свободата на изразяване ... противоречи на съвременните разбирания за човешки права и на схващането, че свободата на изразяване е едно от най-важните неща за демокрацията и свободата". Тя е на мнение, че "най-важното в едно свободно общество е хората да могат
да изразяват мнението си, без да се страхуват,
че ще бъдат наказани за това".
Декриминализирането на богохулството очаквано се сблъска със сериозна съпротива от страна на Исландската католическа църква, Петдесятната църква и Евангелската лутеранска църква, които се обявиха срещу плановете за отмяна на богохулството. От католическата църква обявиха: "За вярващите хора религията и ликът на Господ са важни неща за съществуването им, идентичността и достойнството и това трябва да бъде защитено от закона... Трябва ли свободата на изразяване да стигне толкова далеч, че да може безнаказано да се нанасят обиди на това, в което човек вярва? Освен това така се подкопава личната свобода на хората".
От Петдесятната църква "Филаделфия" пък питат: "Човешките права включват ли и правото на подигравки с вярванията на другите? Наистина ли хората се нуждаят от правото да се подбужда неуважение към определена група от хора заради тяхната вяра?". Според тази църква анулирането на съществуващия закон за богохулството е равносилно на узаконяването на езика на омразата.