Канцлерката на Германия Ангела Меркел коментира по повод Гърция в неделя, че "е загубена най-важната валута - доверието и сигурността". Много германци обаче смятат, че най-важната изгубена валута е дойче марката - символът на морала и увереността, който въплъщаваше възхода на Западна Германия от пепелищата на Втората световна война.

Точно това чувство за солидност липсва на Европейския съюз, докато той се сблъсква с лимита на амбициите си. Болезнената сделка с Гърция от понеделник едва ли ще го възстанови. Последното усилие да се запази гръцкото членство в еврозоната само разшири пукнатините между Севера и Юга, между напредналите икономики и развиващите се такива, големите и малките, кредиторите и длъжниците и - също толкова важно - между 19-те страни в еврозоната и 9-те извън нея.

Ултиматумът, даден на Гърция, изискваше нещо като отказ от суверенитета на нацията в името на запазването на "европейския проект" и "европейската солидарност". В този изход имаше елементи както на финансова отговорност, така и на наказание за всички минали грехове и тактики и трудни преговори с управляващата партия СИРИЗА.

В крайна сметка гърците ще решат дали това е добре за Гърция. Но споразумението предотврати изход, който можеше да остави Европа в дори по-лошо състояние. И подчерта желанието на някои лидери да поставят обединението над тесния национален интерес - това важи особено за президента на Франция Франсоа Оланд, който изигра важна роля като посредник между Германия и Гърция.

Макар че не е популярен и все още обмисля дали да се кандидатира за втори мандат през 2017 г., г-н Оланд се държа като лидер и се дистанцира от г-жа Меркел и германските изисквания, които много хора в Европа, особено французите, сметнаха за егоистични и дори отмъстителни. В понеделник г-н Оланд заяви, "макар че бяха дълги, смятам, че това бяха добра нощ и добър ден за Европа".

Остава да видим дали ЕС може сега, дори след толкова много години, да отклони поглед от еврокризата и



да се концентрира върху други критични проблеми:



създаването на икономически растеж и работа за младите хора, рационална и единна политика за миграцията, отговор на руските амбиции в Украйна и другаде и британския избор за напускане на съюза.

Великобритания се очаква да изпревари Франция и да стане втората най-голяма икономика на континента, освен това е един от главните военни и дипломатически играчи в Европа с постоянното си членство в Съвета за сигурност на ООН. Така нареченият "Брекзит" би бил далеч по-вреден за ЕС от напускането на малката, трудна Гърция.

Великобритания, която не се присъедини към общата валута, ще проведе референдум дали да остане член на ЕС в края на 2017 г. Премиерът Дейвид Камерън преговаря за промяна на условията на членство. Бъркотията в Гърция едва ли е помогнала на репутацията на ЕС във Великобритания, но това може да даде шанс на г-н Камерън да сключи по-добра сделка.

А отново реваншистката Русия е неприятно предизвикателство към реда, създал се след Студената война. Заедно с миграционната криза и Гърция това са "четирите конници", обикалящи около бъдещето на Европа, казва Рем Кортеуег от Центъра за европейски реформи, изследователска институция, базирана в Лондон.



"Четирите конници" заплашват



ЕС точно защото са проблеми, които могат да бъдат решени само ако властите предпочетат европейско решение вместо тесните си национални интереси", казва той. "Ако не може да се намери общ отговор, те ще продължат да разпространяват хаос, нестабилност и взаимни обвинения" в съюза.

Що се отнася до Меркел, нейната репутация е под въпрос - както у дома, така и в ролята на "де факто" лидер на ЕС. Отхвърляйки възможността Гърция да излезе от еврозоната преди три години в името на европейската солидарност, тя отново избегна този изход. Само че този път рискува значително политическата си позиция у дома. Но това, което наистина ще увреди наследството й, е още един провален скъп спасителен план. Кризата, която се разигра през уикенда, бе само последната в серия такива, които се връщат до произхода и природата на валутния съюз.

Когато преди повече от 2 десетилетия тогавашният германски канцлер Хелмут Кол се поддаде на настойчивите молби на френския президент тогава Франсоа Митеран и прие да се откаже от германската марка и да я замени с еврото, той го стори по същата причина, поради която по-рано бе приел една източногерманска марка да се разменя за една западногерманска марка: политика.





Икономиката никога не е била най-важна



и Кол и Митеран пренебрегнаха предупрежденията срещу въвеждането на единна валута без общи финансови институции или фискални политики в силно различаващите се икономики.

Гърция бе допусната в еврозоната основно по същите причини - пожелателна политика, в която древна Гърция, люлката на европейската култура, бе поставена в центъра на европейския идеал, съграден върху мир и цивилизованост. Фактът, че днешна Гърция има твърде малко общо с родината на Сократ и Перикъл, бе пренебрегнат. Както и очевидното, добре известно в Брюксел - че гърците редовно са изопачавали бюджетните си показатели, за да се класират за приемане в еврозоната.

Магическото убеждение бе, че еврото, лишено от политика, ще сближи и балансира тези различни икономики. Последното десетилетие доказа, че това е илюзия. А сделката от понеделник - ако бъде ратифицирана от гневния гръцки парламент и от недоволния Бундестаг и не бъде дерайлирана от по-малки страни, като Финландия, с коалиционни правителства, зависещи от подкрепата на евроскептични партии - ще избегне поражението на страна, която би излязла от еврото за пръв път. Само по себе си това не би укрепило бъдещето на еврото и може просто да удължи агонията и да задълбочи разделението.

За мнозина в Европа икономическите предимства на еврото се компенсират от ограниченията му. Особено за по-слабите икономики това се превърна във вид затвор, ограничаващ способността на избраните правителства да използват бюджетната политика, за да смекчат амплитудите на икономическия цикъл и да не се налага да използват валутните флуктуации, за да управляват националните икономики.

За Гърция преди 5 г.



кризата бе шанс



да създаде съвременна демократична капиталистическа държава, което бе една от основните причини навремето да влезе в Европейския съюз. Много гърци понесоха бреме, планината на дълга нарастна и в крайна сметка, както отдавна се предричаше, икономическото притискане доведе до политически бунт. И това стана точно когато изглеждаше, че Гърция най-сетне е преминала важно препятствие и натрупва първичен излишък, с който да финансира текущия си бюджет и да заделя средства да плаща дълговете си.

Януарската победа на Алексис Ципрас и на неговата СИРИЗА доведе до промяна в някои от основните икономически реформи, искани от кредиторите, върна назад гръцката икономика и увеличи нуждата от нови заеми. Ципрас направи висок залог, но загуби. Загубиха и гърците.

Едно е да се правят промени, когато правителството и народът ги приемат като нужни и надеждни - така балтийските народи погълнаха горчивото хапче на икономическите ограничения и реформи, така приеха нещата и в Ирландия, Португалия и Испания.

Съвсем различно е обаче да правиш социални и икономически реформи, притиснат от политическа власт и доминиране, както мнозина гърци без съмнение интерпретират споразумението. Осъществяването на тези реформи ще е като принудителен труд за много гърци, както и за правителството на СИРИЗА, ако оцелее.

Както Самюел Джонсън казва за втория брак, вероятната трета спасителна програма за Гърция е триумф на надеждата над опита.