Би било чудо скоро да нямаме новина. А май вече я имаме. Новината е, че Реформаторският блок (РБ) отива разединен на местните избори. Разнобоят във Варна е факт. Ще го има и в други градове. Скоро ще видим следната ситуация - формация РБ в парламента, която обаче я няма на различни места в страната. Принципно ново ли е това за България? Не е - и друг път коалиции са се разваляли в градове и села за местни избори, което не им пречи да са такива в Народното събрание ("Коалиция за България", Български народен съюз). Специфичното при РБ е, че в него са отправени (все още) очаквания за "нещо различно". Не само по форма, но и съдържание. Очаква се това да не е мимолетен политически субект, а да се структурира дългосрочно в дясното пространство.

В политиката думи и декларации нямат значение. Ако имаха, в РБ днес не биваше да има драми. Но в политиката кът е и умът. Тъй още през 2013 г. РБ записа в учредителното си споразумение, че се задължава да се яви единен на "предстоящите парламентарни, европейски, местни и президентски избори".



Кой ги кара да вписват местните?



Възможно ли е въобще една коалиция, колкото и устойчива да е, да се яви анблок в 265 общини? Не. Дори за общи правила няма как да договори. Днес де факто и де юре РБ развява учредителното споразумение, в което е записано точно това. Но спокойно, както казахме, в политиката подписите нямат значение.

31 юли е срокът, който "България на гражданите" даде за постигане на споразумение по общо явяване на изборите. Десет дни по-рано изтича ултиматумът на Найден Зеленогорски за договорка - иначе подава оставка като шеф на предизборния щаб. В София, Пловдив, Бургас търканията по листите и кандидат-кметовете са огромни, във Варна СДС вече подкрепи нов мандат на кмета на ГЕРБ Иван Портних. В шах са и коалиционните партньори от Патриотичния фронт (ПФ) - с тях РБ има неформална договорка да разменя подкрепа в градовете, но кой от кандидатите да подкрепя ПФ - на ДСБ ли, на СДС ли... Има и още нещо, което рядко се споменава - в много общински съвети партиите от РБ са на нож. Всичко това са най-грубите щрихи на крамолите. Възниква един логичен въпрос - трябва ли все пак РБ да е единен на местните избори? Защо задължително следва да е такъв, след като, видяхме, историята познава и обратни примери? Отговорът - не е задължително, но е добре за бъдещето на блока. В крайна сметка поне половината избиратели на РБ гласуваха на парламентарните избори не за отделните партии, а като цяло за него.

На този фон дойде предложението на лидера на СДС Божидар Лукарски за вътрешни избори в спорните общини. Малко екстравагантно изглежда раздирания от противоречия блок да отиде на още по-разделящи вътрешни избори..., но защо пък не? Какво й е лошо на идеята? Като всяко нещо на света



е съпроводена с рискове. Но е добра



До края на юли наистина може да се подпише коалиционно споразумение, в което да се уточни, че в спорните общини РБ определя кметските си номинации чрез вътрешен вот.

Идеята би била излишна, ако лидерите на партиите се разберат. Но те очевидно не се разбират. Вътрешните избори имат няколко предимства. Те ще вкарат блога в кондиция, изборната машина ще се завърти отрано. Местният вот е технология - избиратели, послания, пари, наблюдатели, застъпници... Всичко това ще се задейства навреме и ще даде инерция при вътрешни избори. Реално погледнато, една от формациите в блока - БЗНС, съществува на книга, друга - НПСД, я има само в някои общини. Вътрешни избори дават възможност тези формации да се пробудят, да търсят избиратели и сподвижници, които нямат сега. И другите ще търсят. Второ, вътрешните избори са демократичният инструмент, който е най-легитимен при решаване на спорове. Носи си рискове - като например качествени кандидати да се отсвирят поради непопулярност; или пък местен дерибей реформатор да си спретне "организиран вътрешен вот". Но ролята на националните лидери е да не допускат подобно дискредитиране. След като те самите не могат да се разберат, демокрацията е единствен инструмент, макар и с недостатъци.

Вътрешните избори биха били и добър сигнал към обществото. Коя партия определя кандидатите си чрез общо гласуване - никоя. СДС преди години направи така - има приемственост. В крайна сметка РБ рискува да загуби в крамоли двата най-важни месеца преди вота - август и септември. Караниците сега са насочени към напускане - "ако не се разберем, се разделяме". Вътрешни избори биха използвали градивно това време -



насочват енергията навътре -



"състезаваме се, за да се разберем и останем". Вот в рамките на РБ може да се случи именно през септември, т.е. време за провеждането му има.

Предстои да разберем как точно ще процедира блокът. А накрая нещо интересно - да сте чули спорове за Пазарджик и Хасково? Кандидатурите там са консенсусни. Познайте защо?