В системата на затворите в България нищо не е наред. Показва го не само пилотното решение на Европейския съд по правата на човека "Нешков и други срещу България", в което за пореден път беше констатирано изключително лошото състояние на затворите и на системата като цяло. Показват го и бягствата от затворите, както фактът, че отиде ли някой на проверка в затвора, задължително из килиите ще се намерят я наркотици, я мобилен телефон, лаптоп и още забранени предмети, които не се продават в лафката, т.е. внесени са от персонала или от друг, пак нелегално.

Миналата седмица прокуратурата обяви резултати от проверка в затвора във Варна, които са, меко казано, притеснителни. Освен всичко останало в затворите няма и надзиратели. Според данните от проверката "установена е много добра организация на работа на ръководството на затвора във Варна както по отношение на дисциплинарната практика (поощрения и наказания), така и по отношение на постовата служба и изпълнението на задълженията от страна на надзорно-охранителния състав...обаче е налице



неадекватност на числения състав



на дежурните смени от надзиратели спрямо броя на осъдените лица". Казано просто, в затвора във Варна има 389 затворници. Надзирателите са 14, в т.ч. командир и главен надзирател. Не по-добро е съотношението в затворническото общежитие в морския град. Там са 35 затворници и 1 надзирател. "В задълженията му се включват и осъществяването на пропускателния режим, проверката (обиска) при влизане и излизане, контрол на храненето, контрол на вътрешния ред, извършването на вечерна проверка и др." В общежитието в Разделна ситуацията е следната - 156 лишени от свобода, петима надзиратели и командир.

"Разбивка на данни за броя на надзирателите и разпределението им в смени в конкретните затвори и затворнически общежития не могат да се предоставят и да се огласяват публично с оглед мерките за сигурност в местата за лишаване от свобода. В цитираните данни, отнасящи се до затвора във Варна и затворническите общежития във Варна и Разделна, e посочен броят на надзирателите от една смяна, а не общият брой на надзирателите в конкретния затвор", заявиха пред "Сега" от Министерството на правосъдието. В момента в затворите има 7486 души, а общият щат на надзирателите е 2051, което включва и ръководния състав, както и незаетите около 200 щатни бройки. За миналата година бюджетът по перо "персонал" на Главна дирекция изпълнение на наказанията (ГДИН), която управлява затворите, е 79 440 305 лв.

"Реално изразходваните средства за заплати, допълнителни възнаграждения и осигуровки на служителите там до 31 декември 2014 г. са 86 170 108 лв., или с 6 729 803 лв. повече от отпуснатите в бюджета. Въпреки недостига на средства за заплати бюджетът на ГДИН, в раздел "персонал" за 2015 г. бе допълнително намален на 75 331 200 лв. При тази бюджетна реалност назначаване на нови служители в системата очевидно не е възможно по чисто финансови причини, напротив - в момента текат съкращения", обясниха от правосъдното министерство.

"В Бургас 10-12 души отговарят за 800-900 човека. В Софийския затвор е още по-зле, в следствените арести също", казва председателят на Синдиката на служителите в затворите в България Иван Петров. Основната причина е липсата на пари. Както за заплати, така и за капиталови разходи. През миналата година ГДИН има бюджет от 1.5 млн. лв. за капиталови разходи. У нас има 12 затвора с 22 общежития плюс два поправителни дома за малолетни и 27 регионални поделения на ГДИН със следствени арести.

В това време държавата продължава да плаща големи обезщетения на затворени при нечовешки условия. А се стига дори дотам, че други държави отказват да изпълнят европейска заповед за арест. Това се случи преди няколко месеца. Германските власти отказаха да екстрадират трима български граждани с мотива, че условията в затвора във Варна са много лоши, позовавайки се на доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне.

На фона на всичко това не е чудно, че в затворите се работи както през миналия век. Например, по данни на синдиката на надзирателите,



никъде у нас няма скенер, който да проверява багажи и колети,



които се изпращат на затворниците. Преди години са купени портативни детектори, китайско производство, които са толкова чувствителни, че ловят и арматурата в плочите, т.е. пищят непрекъснато и на практика са безполезни, разказват надзиратели. Затова "контролът" се изразява в ровене из багажите. "ГДИН има нереален бюджет", казва Петров. По думите му синдикатите срещат разбиране у ръководството на правосъдното министерство, но когато се стигне до това на финансите, нещата се променят и пари няма. Наред с недостига на пари логично следва недостига на персонал - надзиратели, психолози, социални и медицински работници. "Крайно недостатъчен е персоналът, от години го говорим на всеки протест и всяка среща. Остава само Св. Синод да се произнесе, само те не са говорили по темата", казва Петров. Няма норматив, който да определя броя на надзирателите. Всяка година директорите на затворите искат от министерството да им се отпуснат бройки. Това се решава пак на база на отпуснатите пари, които обикновено липсват. В момента у нас има около 2000 надзиратели, които са крайно недостатъчни. "Броят не може да се определя само на база брой затворници, а и от спецификите на всеки отделен затвор. Има страни, в които на двама затворници се пада по един надзирател", казва Петров.

Всичко това в крайна сметка превръща държавата в нарушител на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), и по-специално на чл. 3, който забранява изтезанията и унизителното отношение. Което автоматично значи, че затворник, решил да съди държавата заради нечовешките условия в затворите, вероятно ще успее. В пилотното решение "Нешков и други срещу България" ЕСПЧ отбелязва, че в момента са депозирани още близо 40 висящи жалби със сходни оплаквания. "Оплакванията в жалбите касаят по-конкретно пренаселеността в местата за лишаване от свобода, ниската хигиена в помещенията, достъпа до тоалетни и използването на кофи за облекчаване на естествените нужди...липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита срещу лошите условия на задържане", пише ЕСПЧ. Констатирана е тежка пренаселеност в затвора във Варна, където се падат по около 2 кв.м на човек. "Невъзможният достъп до тоалетни е принуждавал затворниците да използват кофи за облекчаване на естествените си нужди в самите килии, в присъствието на други лица, като това е факт, критикуван в миналото от Комитета по изтезанията и ЕСПЧ", отбелязват съдиите. Подобна е ситуацията в София, Плевен, Ловеч и Стара Загора.



Това обаче не е всичко



Съдът критикува и възможностите за правна защита, които България е осигурила. Според ЕСПЧ те не са достатъчни. Става въпрос за Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който дава възможност на всеки да заведе иск, ако е станал жертва на незаконни действия от страна на институциите. "Средството не е ефективно, защото ищецът трябва да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни...в повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборимата презупмция, че задържането в лоши условия причинява неимуществени вреди", пише в резюмето към решението. Разкритикувана е също и другата възможност - местенето от затвор в затвор с идеята, че на другото място може и да е по-добре. "На практика има пренаселеност във всички затвори (с изключение на две поправителни общежития и женския затвор) и второ, преместването подлежи изцяло на преценката на властите, а затворниците нямат право да бъдат преместени, в случай че поискат". Не са ефективни и жалбите до прокуратурата. Същото е и становището за жалбата до омбудсмана, тъй като тя не обвързва властите със задължението да действат.

След решението "Нешков и други срещу България" от началото на годината на страната ни бяха дадени 18 месеца, за да започне да работи за отстраняването на тези проблеми. Наскоро в в София се проведе форум, в който участва председателят на Комитета против изтезанията Микола Гнатовский. Той се изказа положително за работата на правосъдното министерство, което обаче изобщо не значи, че проблемите са решени. Самият зам.-министър на правосъдието с ресор "Затвори" Андрей Янкулов заяви, че са започнати ремонти на много места. "До края на 2016 г. е постижимо да излезем от Средновековието и навсякъде в затворническите килии да се изградят тоалетни", каза той.