"Какъв КОЙ, какви 5 лева", удави премиерът Бойко Борисов приповдигнатото настроение на Реформаторския блок срещу ДПС. Това се случи този март. Вярно е, че за да осъществиш своите идеи в политиката, се изискват компромиси, умения за дипломация и преговори. Някои наричат това пазарене и задкулисие. Едни представят себе си като "мостове на консенсус", други се виждат като "помирител в махалата" (по себеописанията на Борисов). Въпросът е, че това са и залъгалки за пред публиката. Промяната няма да дойде, ако финансовите и политически елити не я поискат или системата не пожелае реформа отвътре.

Идват местни избори, а след тях президентски. Никой не иска да мъти родното блатце. Статуквото на жабоци и кекерици остава непробиваемо. Най-много предизборно някоя от коалиционните партии да реши да "къса риза" и да излезе от управлението, та да лъсне пред кулисите тайната прегръдка между ГЕРБ и ДПС.

Три събития от изминалите дни



затвърдиха впечатленията за сложния пазарлък



в управлението, което хем обещава промяна, наметната с обезцененото понятие реформа, хем се оправдава. Един от примерите е парламентарният доклад за КТБ - 150 стр., в който търсенето на причините за фалита на банката бяха сиропирани от клишета и глазирани с премълчаване на участници в казуса. Посочените виновни - ръководството на банката, собственикът й, БНБ и одиторите, "донякъде" и финансовото разузнаване на ДАНС, очертаха удобните заподозрени за рухването на определената за "пирамида" КТБ.

В писането на този доклад участваха замесени лица като депутата на ДПС Йордан Цонев. През последните месеци беше изнесена информация в медиите, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган и бившата висша активистка на движението Емел Етем са имали кредитни карти с лимит за десетки хиляди левове в банката. Цонев се превърна в основен говорител по темата КТБ и се закани да разкрие "фрапиращи" данни за Цветан Василев. Но очаквано се оказа защитник на интересите на съпартиеца си Делян Пеевски - бивш партньор на Василев. Раздорът между двамата съвпадна с кризата в КТБ.

Изборът на гуверньор на БНБ показа как финансовите и политически лобита в страната успяват да се обединяват в кръгова отбрана. В парламентарния доклад за КТБ беше написано, че са установени необезпечени кредити, които Цветан Василев е раздавал на собствени фирми или как дори 20-годишният син на заместник-шеф на ДАНС е получил. "Не става дума за липса на професионализъм от страна на надзора на БНБ, а за пълна безотговорност и бездействие, улесняващо източване на банката", пише в доклада.

Да бе, това е истински абсурд, който



води до оневиняване на банковия надзор



Проспиване на ДАНС и обезценяване на правомощията на регулаторните органи. Комисията за финансов надзор например въобще не е спомената в доклада. Докладът ще се превърне в цинична прогноза за реформаторите, които преди парламентарния вот обещаваха и "Комисия КОЙ". Максимата в американската армия: "Не питай, не казвай", която се отнася до сексуалната ориентация, се превръща в слоган на забравените обещания от РБ.

Всъщност традиционната десница отново намери място в политическия елит. Пример за това е съгласието около удобната смяна на управителя на БНБ Иван Искров с предложения от ГЕРБ Димитър Радев. На практика се запази статуквото в институцията. Радев остави заместниците на Искров. Калин Христов ще бъде отново ръководител на управление "Емисионно". Бившият министър на финансите на кабинета на Жан Виденов - Димитър Костов, оглавява банковия надзор. ГЕРБ смени гуверньора на БНБ. ДПС, което РБ "изчегъртва" от властта, си запази влиянието. А кръгове, свързани с БСП, ще контролират банковия надзор. Независимо че говорят срещу запазване на подуправителите, важно ли е какво ще "намажат" от РБ, които подкрепиха номинацията на ГЕРБ? При малките в политическата градина важи принципът: "За да папкаш - ще слушкаш".

Пазарлъкът "всички да са доволни" обаче зацикли около идеите за реформи в съдебната система. Нежеланието на системата в лицето на прокуратура, Висш съдебен съвет и магистратски организации, които се изправиха срещу правосъдния министър Христо Иванов, едва ли е изненада.



Омертата там е непробиваема



и се видя отново в отвода, който си направиха двама съдии по делото срещу бившия шеф на Софийски градски съд - Владимира Янева.

Противоречието по съдебната реформа пропука и коалиционното единство на управлението. Самият вицепремиер Ивайло Калфин, чиято формация АБВ е против промени в конституцията от обикновено Народно събрание, коментира, че в коалицията има "политическа търговия за подкрепа на законопроекти".

Именно заради разногласията по промените в съдебната система Реформаторският блок и Патриотичният фронт нарочно удължавали срока за одобряването на поправките в пенсионното осигуряване - инициатива на Калфин. "Ние правим закони и работим по тях с максимално широка дискусия и с желание тя да промени нещата към нещо по-добро и не сме готови да отговаряме на ултиматуми, още по-малко да правим някаква търговия със законопроекти, особено за важни такива", заяви социалният министър.

Търговията в парламента в търсене на "#160от240" депутати за промяна на конституционните текстове за съдебна реформа достигна дотам, че правосъдният министър Христо Иванов подкрепи кандидатурата на Мая Манолова (БСП) за омбудсман. Крилото на Манолова в левицата едва ли е толкова влиятелно за такава подкрепа, че чак буди съмнение. В интернет тръгна подписка в подкрепа за втори мандат на настоящия омбудсман - Константин Пенчев, а официално той бе издигнат от Реформаторския блок.

В "Бунтът на масите" Ортега и Гасет припомня, че римският военен устав задължавал часовоят от легиона да стои с показалец върху устните си, за да не заспи по време на дежурство. В нашия случай някои останаха с пръст в уста. Малцина - тези от политическите и финансови елити, обаче ще му се наслаждават. Защото потопиха ръка до лакът в кацата с меда. Перифразирам Борисов: Какви реформи, какви 5 лева?