Покрай суматохата с гръцката криза бяхме заставени да изслушаме поредица от нравоучения що е демокрация и в кои случаи има почва тя. Преброих поне двайсетина случая, в които случилото се в нашата южна съседка бе квалифицирано като "извращение на демокрацията". Авторите бяха именити застъпници на идеята за референдуми за щяло и нещяло и особено на референдума, с който ни предстои да се срещнем тази есен и ние.

Тук оставям настрана това, че да четеш лекции по демокрация на гърците, е все едно да обясняваш на майка си как се правят деца. По-важното е, че в редица водещи глави зрее извратената теория, че има нормална и извратена демокрация. Тоест демокрация, за която някой предварително трябва да се произнася дали е такава, или не е.

Когато президентът Плевнелиев обяви инициативата си да предизвика референдум за избирателната система, не му обърнах внимание. Идеята - че ако променим правилата, по които се конституира нашият парламент, той ще се напълни само с честни, компетентни и неподкупни депутати - циркулира периодично през година-две, напоследък с нарастваща интензивност.



Съвсем обичайно е, че и президентът е лапнал тази въдица



Част от идеите за реформи на моменти преминават в радикализъм: да намалим броя на народните представители наполовина, да заменим партиите с граждански движения, да назначаваме кметовете, вместо да ги избираме, да избираме съдиите, прокурорите и полицейските началници. И така нататък. Изобщо да променим цялото конституционно устройство. Общественото мнение е прекипяло до такава степен, че ако поставим на всенародно обсъждане въпроса за броя на депутатите, можем като нищо да получим в резултат "нула".

Особено горещи са дебатите по въпроса за конституцията. Забавно е, че те се водят най-често от люде с високо мнение за себе си, които не са прочели и ред от основния закон.

Да се върнем обаче на темата за нашия референдум. Той каква демокрация е - нормална или извратена? Да вземем за пример въпроса за задължителното гласуване. По смисъла на действащия закон, за да получи задължителна сила резултатът от референдума, в него трябва да вземат участие не по-малко от 3.5 млн. души. На местни избори толкова са гласували последно преди 20 години, тоест през 1995 г. От тогава до сега на местни избори са гласували по-малко на брой пълнолетни български граждани.

Нека да допуснем обаче, че това ще се случи в края на тази година. Следващото условие е поне половината от участващите в референдума да отговорят с "ДА" на поставения въпрос. Това прави поне 1.75 млн. души. Сега да направим сметката: при условие че всичко е наред, 25% от избирателите, на колкото възлизат тези 1.75 млн. души, ще задължат останалите 75% да гласуват.

Е, това каква демокрация е? Очевидно нормална според привържениците на определението, че



гръцкият референдум е бил извращение на демокрацията



Да обсъдим и другия въпрос - за мажоритарния избор на народните представители. Президентът е поставил на обсъждане въпроса за мажоритарен избор на част от депутатите, без да пояснява каква точно част и какво точно разбира под мажоритарен избор. Такъв имахме през 2009 г., когато 31 от народните представители бяха избрани мажоритарно. Числото 31, откъдето и да го гледаме, е част от 240, но тези 31 депутати, без изключение, бяха кандидати на партии и бяха избрани в един тур. В Германия например, която всички противници на гръцкия референдум сочат за пример, гласовете, подадени за мажоритарно избрани партийни кандидати, се прибавят към общите гласове, подадени за пропорционалните листи на партиите. Как точно се предвижда да бъде у нас не е ясно. За да е наясно избирателят на какъв точно въпрос отговаря, трябва да му се предложи по-ясна формулировка. Ако му кажем, че ще бъде като в Германия, той веднага ще се сети, че пак ще гласува за партии и напълно е възможно да драсне масово "НЕ".

Освен това 31 не е единствено възможната част от 240. На теория тази част може да варира от 1 до 239. Това е важна подробност, защото избирателят е склонен по принцип да подозира политиците в коварство, но ако му кажем, че от резултата на референдума ще зависи колко голяма част от депутатите да се избират мажоритарно, може изненадващо да се втурне към урните и да разреши проблема с очертаващата се традиционно ниска избирателна активност.

Ако ни дадат свобода ние да решаваме каква именно част от депутатите да се избират мажоритарно, ще стане каша: всеки ще си пише каквото му падне. Народният избор ще изобилства от рождени дати, любими числа и предпочитани комбинации на игра на ТОТО .

Никой обаче няма да ни предостави такова право, което означава, че вместо нас някой друг ще решава.



Какъв е смисълът тогава да ни питат?



Аз пък се питам: ако референдумът е редовен и резултатът по този въпрос е "ДА", в кой случай ще е налице нормална или извратена демокрация? При решение за мажоритарен избор на един, 31 или 239 депутати? Който може да ми подскаже отговора на този въпрос, със сигурност е по-умен от мен.

И най-сетне стигаме до последния въпрос - въпросът за т. нар. от президента "дистанционно електронно гласуване". Предполагаме, че става дума за гласуване по интернет чрез система от персонални кодове, аналогична на тази, по която се проведе последното преброяване на населението.

Още отсега мога да се досетя, че това право ще бъде упражнено масово, най-вече от ромите. Вече няма да има от какво да се притесняват и да се крият. Достатъчно е някой ловък брокер с компютър да им прибере кодовете срещу подходящо възнаграждение и да напълни виртуалните избирателни урни с гласове, за когото си пожелае. Никой няма нито да пипне с пръст, нито да види дори и купувачите, и продавачите на гласове, защото сюжетът ще се развие във виртуалното пространство, където полицията и даже Цацаров нямат уредени правомощия.

Да бъдем обаче сериозни. Който си играе на референдуми по второстепенни, а не по жизнено важни въпроси, както в Гърция, трябва да е готов да понесе и последствията от упражнението. И на трите въпроса, формулирани от президента, парламентът е способен да отговори за по-малко от два месеца и да спести на данъкоплатците маса разходи. И не само способен, но и в правото си, защото парламентът е измислен именно за тази цел - да прави закони.

Самата идея, че народно допитване може да задължи народното представителство да направи нещо, ми се струва извратена. Както и колкото да я определят като демократична.

Някой може да се противопостави на това с аргумента, че



парламентът не решава въпросите на президента,



защото не е наясно с мнението на гражданите по тези въпроси и чака референдума, за да го научи. Съмнявам се, че някой вярва в това. По-точно е да се каже, че народните избраници не желаят да решат тези въпроси и едва ли референдум, висша сила или пришълци от Марс биха могли да ги накарат да предизвикат конфликт със собствените си интереси. Президентът е формулирал толкова многозначно и неточно въпросите си, че всяко удобно бъдещо решение на парламента да се намести законно в неговите формулировки. А причината е проста - и задължителното, и мажоритарното, и дистанционното гласуване ще увеличат размера на държавните субсидии за парламентарно представените партии. Кажете на избирателите, че при "ДА" ще се увеличат двойно партийните субсидии, и тогава им гледайте сеира!

Моето мнение е, че референдумът е замислен да изпусне малко демократична пара и нищо повече. Никак няма да се изненадам, ако след някоя и друга година тръгне подписка за референдум за отмяна на този референдум. Каквато и част от президентската идея да се претвори в живота, нищо няма да се промени, никой няма да е доволен. Но на думи ще се гордеем, че демокрацията ни е нормална.