ВИЗИТКА: Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на БАН и преподавател в УНСС. Защитил е дисертация на тема "управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България". Изследванията му са предимно в областите банково дело и публични финанси.
-------------------------



- Доцент Сарийски, при изслушванията на кандидатите за БНБ се заговори за влизане на България в еврозоната в рамките на 6-годишния мандат на новия управител. Какво е мнението ви?

- Един от основните доводи за влизането на България в еврозоната беше, че страната ни от 18 години е във валутен борд. Присъединяването към паричния съюз може да донесе някои облаги, като например намаляване на транзакционните разходи, ограничаване на валутния риск, промяна на институционалната рамка - в момента банковият надзор е местен, а с присъединяването ще се включим и в системата на единния банков надзор.

- Не е ли това най-добрата алтернатива на нашия банков надзор, който, както видяхме, се провали в случая с КТБ?

- Това е нож с две остриета, защото, ако няколко институции отговарят за едно и също, съществува риск от размиване на отговорността. Кризата с КТБ показа, че банковият надзор не работи, но проблемът не е само в БНБ. По тази логика трябва да закрием всички институции и да прехвърлим управлението в Брюксел или Франкфурт. Просто българските институции имат невероятната способност да гледат на другата страна, когато им изнася, и това е големият проблем. Историята около КТБ още не е изяснена. В доклад от над 150 страници парламентарната комисия за КТБ не казва нищо ново. Защо не се направи например одит на обезпеченията? Нека да разберем каква част от парите, с които беше ощетен българският данъкоплатец, може да бъде възстановена. В момента каква гаранция имате за вашия депозит? При положение че ви го гарантира фонд с дупка в баланса. Той не е просто празен - той дължи пари. Проблемът е, че от момента, в който станем пълноправен член на еврозоната, ще трябва да правим отчисления във всички касички, свързани с това членство. Ще трябва да участваме в попълването на всички фондове, а там става въпрос за огромни суми. Това беше и причината Полша да се откаже, поне засега. Докато не се решат проблемите с гръцката криза и докато не стане ясно по какъв път ще поеме Европа оттук насетне, включването в еврозоната би донесло повече негативи за България.

- Какво е мнението Ви за предстоящите стрес тестове на българските банки? Какво реално могат да покажат те?

- Има един анекдот, според който статистиката е като минипола - показва много, но скрива най-същественото. Ако продължим с тази аналогия, може да се каже, че стрес тестовете са като бална рокля - основното й предназначение е да изглежда добре. Идеята на стрес тестовете е чрез различни модели да се провери как ще се държат активите и жизнените показатели на една институция при определени неблагоприятни сценарии, като например масови тегления, увеличение на безработицата, промяна на лихвите. Проблемът е, че всички модели грешат. Безпогрешна е само реалността, но за съжаление няма как да я предвидим. При всеки стрес тест основният проблем е в определянето на параметрите, които ще бъдат заложени. Провеждането на тест с по-занижени критерии може да направи една банка да изглежда добре, но в никакъв случай не може да даде реална представа как ще се държи системата при евентуален шок.

- Какви трябва да са първите задачи на новия управител на БНБ? Как той може да върне доверието в централната банка?

- Първото, което трябва да се промени, е моралът. В изказването си Димитър Радев подчерта, че държи на две качества - почтеност и професионализъм - и то в този ред. Не трябва да се допускат събития като случилото се с КТБ. Но все пак е трудно да създадеш институция с висок морал в държава, която не се слави с такъв морал. Ще бъде необходим комплексен подход. Могат да се предприемат много мерки от чисто оперативен и организационен характер. Да речем - системата за ранно предупреждение може да мине директно на подчинение на управителния съвет, а дистанционният контрол да се засили с оглед подобряване на мониторинга. Може би основното, на което трябва да се наблегне, е прозрачността на данните. В момента няма как да съпоставите някои от данните от 2014 г. с такива от 2015 г., тъй като от началото на тази година има известни промени в методиката. НСИ например предоставя съпоставими данни и в това отношение БНБ може да почерпи опит от националната статистика. Би било добре да се увеличи и честотата на публикуване на отчетите, тъй като сега получаваме информация за отделните банки едва през 3 месеца.

- Как ще повлияят гръцката криза и предстоящите реформи в южната ни съседка на икономиката ни и на банковата ни система?

- Споразуменията за изход от дълговата криза, ако се приложат в настоящия им вид, означават обезкостяване на гръцката икономика. След спасителните пакети, които бяха налагани в последните години, състоянието на гръцката икономика се влоши значително. В момента БВП на Гърция е с около 1/4 по малък, отколкото беше при пика през 2008 г. Доходите спаднаха, резервите на пенсионните фондове намаляха с 25 милиарда евро, възрастта за пенсиониране се увеличи от 57 на 67 години. Планираната приватизация на активи ще доведе страната до невъзможност да обслужва какъвто и да е дълг. На практика спасителната програма ще закопае Гърция, но пък ще помогне на еврозоната. Европа се грижи преди всичко за своите интереси, а след това за страните членки.

Трябва все пак да изчакаме крайното споразумение, за да сме наясно с очакваните ефектите върху българската икономика. Може би основната връзка между България и южната ни съседка са банките с гръцка собственост. У нас останаха 3 такива банки - "Алфа", "Пиреос" и ОББ. Данните за първото тримесечие показват, че от "Алфа" бяха изтеглени по около четвърт милиард лева. Имаше тегления и от други банки, но тези бяха най-значителни. Евентуалното задълбочаване на проблемите в Гърция може да доведе до засилване на тези тегления. Важното е, че паника няма. БНБ си е на мястото, експозициите към Гърция са ограничени и вероятността за засилено теглене е малка.

Друг канал, по който може да повлияе кризата, е цената на ресурса. Това е нормално, тъй като в тази цена се съдържа рискова премия - колкото по-рискова се оценява ситуацията от инвеститора, толкова повече се покачва тази премия, с което се увеличават и лихвите. В случая става дума за няколко десети от процента, но ефектът наподобява менгеме - от една страна, имате нарастваща рискова премия, която води до увеличение на лихвите, а от друга страна, има затягане на изискванията за кредитиране заради увеличения риск. Това означава, че кредитирането съвсем ще замре.

- Как ще се отрази на останалите сектори в икономиката гръцката криза?

- С южната съседка имаме доста активен външнотърговски обмен. Износът за Гърция се е увеличил от 2 млрд. през 2006 г. до 3 млрд. лева през 2014 г. Важното в случая е, че голяма част от износа се състои от стоки с ниска еластичност - 34% са храни (включително непреработени), 7% е електроенергията. Тоест над 40% от износа няма как да бъде засегнат, тъй като храна и електроенергия ще се потребяват независимо от кризата. Канал за въздействие на гръцката криза може да бъде туризмът, но е наивно да очакваме осезаем ефект в тази посока. Плажовете и заведенията в Гърция са пълни. За сметка на това спадът на туристите на нашето Черноморие е 20 - 30%. Обясняват го основно със санкциите срещу Русия, но има и много други фактори, свързани с постоянно понижаващото се качество на България като туристическа дестинация - проблемите около плажните концесии, изнудването за допълнителни плащания за чадър, за паркинг...