Наскоро приятел ме попита дали поражението на СИРИЗА в преговорите с "тройката" ще се отрази пагубно но БСП. "Ето, видя се, че левите за пореден път обещават, а не изпълняват", каза ми той. Отговорих така: "Не знам дали е поражение, прилича на такова. Но то няма да се отрази на БСП. Ще се отрази толкова, колкото и възхода на СИРИЗА преди това, т.е. никак". "Тихо, да не събудим БСП!", отвърна ми той, перефразирайки популярния лаф, който уж някога били казали по адрес на българите протестиращите гърци.

Но въпросът е по-голям и надхвърля БСП. Той е интересен - отразява ли се някак лявото оживление в Южна Европа (и в Испания го има - "Подемос") у нас. Не само на БСП, но и на нашето ляво въобще. Отговорът е отрицателен - не, не се отразява. И понеже тази тема е важна, присъства в обществените дискусии, ще се опитам да изложа версия защо.

Най-напред да маркираме "нищоставането". На функционално ниво имаме все така грохнала БСП, която



нито американски танкове, докарани за всекидневни учения у нас,



нито президент и двама министри (военен и външен) - ястреби, не могат да размърдат. Имаме АБВ, парче живо месо от БСП, която си е все така важна, но малка - и никога не ще стане голяма. Имаме и "Българска СИРИЗА", основана от Велизар Енчев, която е енигма и не се знае ще бъде ли значим политически субект. Т.е. на функционално ниво, на полето на политическите субекти, европейското ляво оживление доведе единствено до самоназован нов политически проект, един от многото, който не се знае ще го има ли, няма ли.

На идейно ниво също нищо кой знае какво не се забелязва. Всъщност, има раздвижване. На заседанието на пролетния конгрес, а и в интервюта след това лидерът на БСП Михаил Миков се противопостави на "неолибералния модел". Този модел е взет на мушка и от леви интелектуални групи извън БСП. Критиката срещу "модела" общо взето звучи така - капитализмът е изкривен, едно овластено малцинство забогатява на гърба на народи, диктува му правила, появяват се неравенства, несправедливости... Следва "моделът" да стане по-социален. Много истина има в тази теза, но защо ли някак не увлича хората? Да, не ги увлича.

Вземете например Гърмен. Там живеят и българи християни, и българи мюсюлмани, и турци, и цигани, като всички те изнемогват под нечовешкия труд с тютюна (ромите - в строителство, каменоделство). Мафиоти изкупчици ги прецакват с цената, най-отгоре на всичко това стои политически чадър. Тези хора са първи жертва на "модела", модифициран във "феодален". Почти всеки трети ученик в района се гледа от баби или расте сам, защото родителите са принудени да берат ягоди в Англия. Тези хора славят Тодор Живков, макар той да смени имената на повечето от тях - нещо непонятно за мен, но факт. Ако те не са жертви на капитализма, кой е? Но



вижте кое разпали страстите там?



Кое извади хората на нестихващи протести (още ги има, макар на медиите да им омръзна да ги отразяват). Не е тютюнът, не е неравенството. Извади ги толерирането на ромите.

Не казвам, че този гняв срещу циганите е оправдан. Казвам - това извади хората. Казвам, че това ги вълнува.

Добре е левите интелектуални дискусии да поизлязат малко от "Фейсбук". И участниците им да послушат малко разговорите по пазари, градинки, автобусни спирки - не цената на доматите, ниските заплати или 50-часовата работна седмица ги притесняват. Вълнуват се, но друго ги безпокои повече. И това другото е - "добре де, вижте циганите как се увеличават, след 50 години тук какво ще е? А и бежанците като дойдат?"; "първи ние хукнахме да даваме пари на ЕС" (Планът Юнкер); "ако Обама кихне, нашите тук се...". Да си спомним и Розово. В казанлъшкото село нямаше протест срещу изнурителния нископлатен труд при розобера. Имаше срещу бежанци - така хората там разбират и чувстват проблемите.

Дайте на тези хора национализъм - идеи за опазване на етнос, суверенитет, граници, памет... Дайте им сигурност, не само за хляб, но и че ще ги има, че децата им ще живеят в мир. Че България би съществувала след 100 години, няма да е разделена на анклави (съвсем основателен срах - и по демографски, и геополитически причини) Наречете това както поискате - национализъм, патриотизъм, родолюбие... каквото и да е. И тези хора ще ви последват. Няма да ви последват, ако им говорите за криза на капитализма и неолибералния модел. Кризата я усещат по друг начин.

Пак уточнявам - нямам предвид, че неолиберализмът цъфти и връзва. А че масовите страхове са съвсем други. Някога, в първата половина на миналия век, най-основните проблеми са били експлоатация, мизерия, нечовешки условия на труд, смърт поради тях (буквално!). И лявото, по света и у нас, класическото, е отговорило на тези проблеми. Но днес нещата са различни. Проблемите на труда, доходите, стандарта ги има,



дълбоки са, но не водещи



Или поне мнозинството хора не ги чувстват като такива - ей това левите и в БСП, и извън нея, не могат да разберат.

Вижте и СИРИЗА, и "Подемос". Колкото леви да са борбите им, толкова са и националистически - за суверенитет, независимост, да отхвърлят брюкселския диктат. Когато "чичковците" с очилца и куфарчета от сърцето на Европа предупреждават, че "Подемос" не бива да взема властта, защото в Испания ще настане гръцки хаос, толкова повече "Подемос" трупа актив - защото хората в Испания знаят, че съдбата и на "Подемос", и на която и да е друга партия трябва да се реши у тях, не другаде. Това пак е национализъм (или която сродна думичка изберете).

"БСП се самоубива с отказа си да стане патриотична партия", заяви наскоро социологът проф. Михаил Мирчев. Прав е - само някоя от гореизброените думички може да отвърне на масовите притеснения. Само такива идеи биха увлекли хората. Само натам, към патриотичната ниша, е резервът, в който цялото ляво може да намери последователи. А един модерен, "културен" патриотизъм би могъл да пресече ксенофобията и екстремизма.

Всичко това, разбира се, е само гледна точка. Но е добре да се дискутира върху нея. И не съдържа оценка - "национализмът е хубаво нещо, борбата за социална справедливост не е". Не, няма оценка. Има препоръка, съобразно реалностите.