|
| Емил Хърсев |
всички са доволни от сделката
Колапсът е преодолян. Статуквото е възстановено. Вярно, не остана разумен финансист в Европа, който да твърди, че анонсираният "трети спасителен пакет" съдържа смислено и трайно решение на икономическите проблеми на Гърция. Напротив, сигурно е, че дори 100% от предвидените мерки да се изпълнят, най-късно след три години Европейският съюз и еврозоната ще стоят пред точно същия проблем, който тепърва ще трябва да се решава - с тази разлика, че държавният дълг на Гърция ще е надминал 500 млн. евро и вместо сегашните 30% ще са нужни поне 50% редукция, за да има поне теоретичен шанс остатъкът да се обслужва. "Третият спасителен пакет" за Гърция е сделка без решение, в банковия сленг това се нарича
"сляпо пролонгиране",
разсрочване на проблемното вземане напред във времето без идея откъде ще се погаси, но с надеждата, че в бъдеще умрелият бизнес на клиента някак си ще възкръсне или поне банката ще е в по-добра позиция, за да изпише загубата за своя сметка. Сляпото пролонгиране е безнадеждна сделка и за двете страни. След такова разсрочване клиентът веднага губи интерес към кредита, за него целият кредитиран проект е предизвестена загуба - ясно е, че само по чудо ще има шанс да изплати задължението, но дори да стане чудото и да получи изневиделица куп пари, ще е ирационално да плати дълга, защото с по-малко пари би могъл да реализира същия проект. Как ще се отрази сляпото пролонгиране на дълга на цяла държава, не е ясно. Икономическата история не предлага прецеденти. Едно обаче отсега е сигурно:
безизходната сделка убива надеждата
за целия бъдещ период на договореното сляпо разсрочване. Кой по дяволите би се старал да изпълнява програма, която със сигурност няма изход? Кой кредитор би подпомагал длъжник, който е отвъд границата на безнадеждност и не може да обслужва дори вече натрупания дълг? Този длъжник вече не е клиент, не е партньор, от когото кредиторът очаква да печели, а нещо като закачалка за безнадежден дълг, който кредиторът (за момента) не смее да отпише. Когато дори надеждата изчезне, нито кредиторът, нито длъжникът се интересува от безнадеждния проект, той се превръща в пущинак. Ще видите такива пущинаци във всяка страна по света. Зарязани, изоставени, безнадеждни руини. Какво става, ако не отделен строеж, а цяла държава предварително е обявена за безнадежден проект? Няма прецедент**.
А как влияе безизходицата на света,
включително на самите кредитори? Този въпрос дори не се задава, а е най-важният. Можем да се обърнем за пример към Великата депресия, но там ще видим точно обратното развитие: едва преминал дъното на кризата (1933 г., 4 г. от предкризисния връх), светът е обхванат от стремеж да преодолее рецесията, да изплува. Всичко можем да говорим днес за прословутия "Нов курс" (New Deal) на Ф. Д. Рузвелт и за аналогичните мерки в други страни (пр. "Новия план" на Ялмар Шахт), но сигурно е едно - всички държавни програми от онова време целят да преодолеят рецесията чрез експанзия, формулират нов път, дават нова надежда на скования от рецесията бизнес и на притиснатите в лишения народи. Тези програми създават мечти.
Днешната политика носи обратен знак,
сравнена с познатите стратегии от годините на Великата депресия. Вместо "нови пътища", Велики идеи и смели мечти (за овладяване на целия свят например) най-доброто, което днешните лидери на света успяват да ни предложат, са "остеритет", строг финансов ред и ограничения. Затваряне вместо разгръщане на националния потенциал, свиване вместо експанзия. В депресия, дълга като Великата, в края на осмата година след предкризисния връх (9.10.2007): безпътица вместо нови курсове и нови планове. Спасителни програми без спасителни решения.
Честно казано, разбирам идеолозите на политиката без идеи, дори съм съгласен с някои от несподелените им мотиви. (Всички знаем къде доведоха света великите идеи и великата експанзия след Великата депресия.) Но рецесията трае твърде дълго. Бизнесът не може да се развива без очаквания за печалби. Капиталът умира при отрицателни лихви. Нациите не могат да живеят без мечти. Безвремието и вакуумът на идеи са твърде опасни. Особено ако се замислим с какви безумия могат да го запълнят.
- - -
* Крайно неправилно е да наричаме затварянето на банките по гръцкия модел "банкова ваканция". "Ваканцията" е мярка с предварително фиксиран срок, примерно 3 до 7, нека са 10 дни, за който се спира работата на финансовата система, за да се въведат ясно заявени промени в паричния режим. Безсрочното затваряне на банките, без идея кога и при какви условия ще възобновят работата си и дали изобщо ще могат да отворят, дори без да е ясно с каква валута ще се плаща - това не беше "ваканция", а пълна и безусловна капитулация, наложена системна неплатежоспособност на цялата банкова система на Гърция.
** Държави във фалит сме виждали неведнъж. Но там спирането на плащанията е временно - докато се договори сделка с кредиторите. Загубата е ограничена и изчислима. За Гърция имаме сделка с отложено решение без граница на загубата.
ще е продадена , по всяка вероятност в Гърция на власт ще е "Златна зора", Италия, Португалия, че дори и Испания ще са по-малко рискови. Ако пък не са, Европа на две скорости ще е много по реална, а ЕЗ ще е по-подготвена за Grexit и няма да има политически, иделогически и финансови причини той да бъде предотвратен.