Лодката се плъзга под моста и гидът обявява, че навлизаме в тиха зона. "Това е жилищен район, ще подновя обясненията след 5 минути", обяснява жената и сочи накацалите по балконите датчани. Дания е водеща дестинация за конференции и задължителна спирка при круизни пътешествия, освен това е на мода благодарение на мрачните детективски романи и експерименталната кухня. Миналата година Копенхаген е посетен от 9 млн. туристи - рекорд за страната, в която живеят по-малко от 6 млн.

"Тихите зони" са емблематични за датската философия по отношение на туриста - той трябва да се впише в датския начин на живот, а не обратното. Датчаните освен това не разрешават на чужденци да купуват ваканционни имоти по морето, велосипедната им система е специално пригодена за ползване от външни елементи, а отварянето на барове и ресторанти се подчинява на строги ограничения, за да не могат те да превземат целия град.

Въпросът днес е как да се възползваме от ръста на туристическия бизнес, без да бъдем удавени от туристи, обяснява говорителят на градския туристически отдел Хенрик Тиерлен. Отвратени от често скандалното поведение на чужденеца и подгонени от жалбите на своите граждани, все повече местни власти по света налагат юзди на туризма напук на стремежа на националните правителства да печелят от него.

Барселона - град от 1.6 млн. жители, който приема годишно над 7 млн. посетители, също е пример за тенденцията към по-голяма регулация. Тук цели квартали са в плен на туристическите автобуси и такситата, а сувенирните магазини масово избутват аптеки и зарзаватчийници. Затова новата кметица Ада Колау обяви едногодишен мораториум върху откриването на нови хотели и хостели, като се аргументира с ятата студенти, които тотално са превзели стария град. Миналия август стотици жители на града излязоха на спонтанни протести, след като в интернет се появиха снимки на трима италианци, разхождащи се дибидюс из Барселона. Най-голямата тревога на Колау е



Барселона да не се превърне в нова Венеция



В Азия тревогите се въртят около китайците - ясно е, че те са най-голямата група туристи на континента. Китай отпусна забраните за излизане в чужбина едва преди около 25 г., а скоростното избуяване на средна класа наводни Югоизточна Азия с любопитни, но често наивни и непохватни посетители. В Тайланд наскоро един китайски турист беше изловен да дрънка и рита свещените камбани в будистки храм, сякаш е в увеселителен парк. Има оплаквания, че китайците хвърлят боклуци по плажовете и даже, че без свян се облекчават по голяма нужда на обществени места. Един турист се прочу, като отвори вратата на самолета, докато той рулираше по пистата, за да влезе свеж въздух. Накрая китайското правителство се видя принудено да обещае, че ще направи черен списък на известните нарушители и няма да ги пуска да излизат в чужбина за срок от 2 г.

Естествено, китайците не са единственият проблем. Камбоджа депортира през февруари две американки и трима французи, защото се бяха



снимали както ги е майка родила в Ангкор



Сега властите обсъждат мерки, които да забранят куп неща на посетителите, включително да докосват руините. Драстичен пример за регулация на туризма е Бутан, където никой не може да влезе без организирана екскурзия, и броят на визите, издавани годишно, е ограничен.

Подобни драми има дори в Америка, иначе дружески настроена към туриста. 10 години след като Катрина опустоши Ню Орлийнс, местните власти гледаха с голяма надежда на туризма като най-добър път към възстановяване. Но сега живеещите във френския квартал се оплакват, че няма никакъв контрол над шума и набезите на туристите. Миналата година жители на Чарлстън опитаха да блокират в съда намерението на пристанищната управа на Южна Каролина да отвори порта за още повече и още по-големи круизни кораби.

Туризмът, няма съмнение, е голям бизнес. Една от 11 работни позиции в света се пада на този сектор. През 2012 г. глобалната туристическа индустрия постигна рекорд - 1 млрд. пътувания в чужбина, да не говорим за туристите, които пътуват из родината си. Туризмът носи 7.6 трилиона долара на глобалната икономика. Този бизнес винаги е асоцииран с приятното, но и с културния престиж. Затова ограниченията не се радват на голяма подкрепа.

Едно изключение е най-посещаваната страна на планетата - Франция. Тук още през 50-те са разбрали, че е хубаво туризмът да се промотира и субсидира, но трябва и да се регулира на всички нива по всички въпроси. Властите преценяват



дали Бордо има нужда от още един петзвезден хотел,



кой ски курорт плаче за нов лифт, трябва ли да се разрешат нови ваканционни имоти в Прованс.

Правилата се прилагат безпристрастно, без корупцията, която се шири в този бизнес по други държави. Франция първа измисля институцията министерство на културата и след това разпростира фестивали по всички краища на страната, за да отклони туристите от Париж - затова имаме музика в Екс-ан-Прованс, филми и реклама в Кан, фотография в Перпинян, танц в Монпелие.

Както Копенхаген, Париж също има зониране и правила за шума, за да държи туристите под контрол. А към потоците от нашественици се подхожда като към военна операция. Айфеловата кула е най-посещаваният платен туристически обект на света - 7 млн. души годишно. Билетите са ограничени на квоти и по време. Уличните продавачи в района са строго регулирани, размотаването из градините е забранено. Същите ограничения важат и за други обекти като градините на Клод Моне в близкото Живерни.

В края на краищата Париж е на парижаните. Няма по-добра илюстрация на този конфликт от събитията миналия месец. От години туристите са обезобразили един от най-живописните мостове на Сена - Пон дез Ар, с глупавата традиция да окачат на него катинарчета като символ на вечна любов.



Парижани ненавиждат



тези "любовни катинарчета". След като няколко пъти не успяха да постигнат компромис, градските власти се принудиха да ги свалят.

Световната туристическа организация на ООН прогнозира, че до 2030 г. глобалният туризъм ще е стигнал 1.8 млрд. пътувания годишно. И сега той е толкова голям, че трябва да е неизбежна част от всеки дебат за климатичните промени, замърсяването и миграцията. Но без сериозно внимание от страна на властите много обичани от цял свят места са заплашени да бъдат съсипани - от това, което в бранша обичат да наричат "любов до смърт".