Пуерто Рико е американската версия на Гърция. Островната държава продължава да трупа задължения, а държавният й дълг възлиза вече на 72 млрд. долара, но голяма част от парите са от частни хедж фондове. Безработицата и пенсиите растат едновременно. Увеличава се броят на хората, които работят в сивия сектор, за да не плащат данъци. Не се изгражда съвременна инфраструктура. Износът е малък за икономика като тази на Пуерто Рико. Много от най-добрите и най-умните жители на страната емигрират в търсене на по-добри възможности. Тези проблеми се трупат от дълго време, а решаването им ще отнеме години.

Така че Пуерто Рико в буквалния смисъл е като Гърция, но по малко по-различен начин. Икономиките и на двете страни са в рецесия. Дълговете на Пуерто Рико представляват 69% от БВП, а на Гърция са 172%. БВП на човек от населението в Пуерто Рико е 28 900 долара годишно, а в Гърция - 21 300 долара. Островът, чието население е малко над 3.5 млн. души, получава ежегодна субсидия от 6 млрд. долара от Вашингтон, който държи върховната власт в Пуерто Рико. Можете ли да си представите САЩ да изоставят всичките си вътрешни и международни проблеми, докато се опитват да решат проблемите на острова? Идеята е абсурдна.



Точно това обаче направи Европа



Тя не се справи като посредник за постигането на споразумение за разрешаване на проблема с лодките с имигрантите, пътуващи през Средиземно море. Не успя ефективно да противодейства на нахлуването на руския президент Владимир Путин в Украйна и на завоалираните заплахи към Източна Европа, докато наблюдаваше как Атина се сближава с Москва. Не можа да даде категоричен отговор, нито да обърне по-сериозно внимание на кръвопролитията в Сирия. Част от проблема е в това, че европейските лидери, а и народите им, са изморени от безкрайните пресконференции за кризата с еврото и от извънредните среднощни заседания. За да е сигурно, че с гръцкото правителство се преговаря трудно и хаотично. Европейските лидери помогнаха за избухването на тази криза чрез собствената си упоритост. Те



позволиха интересите на банките да надделеят



над тези на гръцкия народ, като отказаха да обмислят възможността за сериозно намаляване на дълга на Гърция, когато през 2010 г. имаше призиви за това. Те издигнаха като свое оправдание идеята, че дълговете трябва да се плащат. Пет години по-късно те все още отказват да орежат дълговете на Гърция, която продължава да иска това. Идеята за "още по-тесен съюз", която е залегнала в Римския договор, е жертвата на кризата и това е най-жалкото в цялата история. Бившият германски канцлер Хелмут Кол и други негови европейски колеги смятаха, че логично и неизбежно по-голямата монетарна интеграция ще доведе до по-сериозно политическо сближаване. В резултат на това ще стане възможно създаването не само на обща стратегия за икономически растеж, а също така и за единна европейска външна политика.

Трагично е, но се оказа точно обратното: тежките моменти, през които преминава еврото, накараха европейските правителства и нациите да се отдалечат едни от други. Докато лидерите продължаваха да говорят на езика на сътрудничеството и на по-голямата интеграция, народите им нямаха нито едно от двете. В Европа само се затвърди мнението, че надделява тесният национален интерес. В действителност нищо, свързано с този лош обрат, не беше неизбежно. То е резултат от катастрофалния начин, по който кризата беше управлявана. С малко интелектуална гъвкавост кризата можеше да бъде разрешена през 2010 г., като



на Гърция се предложи орязване на дълговете



в замяна на сериозни структурни реформи. Страната щеше да избегне срива с 25% на БВП, което преживява от 2007 г. Разочарованите избиратели нямаше да се чувстват задължени да накажат политическата класа, като изберат радикални новаци. Европа щеше да загърби гръцката криза и да се върне към бизнеса.

В момента предстои американският Конгрес да приеме закон, с който ще даде достъп на Пуерто Рико до американските съдилища, обявяващи физически и юридически лица във фалит. Дългът му може да бъде преструктуриран и задълженията към всички онези, които са били достатъчно безразсъдни и са му дали пари, ще бъдат отписани. След като веднъж властта в Пуерто Рико се освободи от смазващото я дългово бреме и направи необходимите реформи, САЩ ще отпуснат допълнителна финансова помощ. Пуерто Рико всъщност е малък проблем. Политиците са фокусирали вниманието си върху това американската икономика да постигне растеж. Те трябва да дадат предложения как страната да се справи със сериозните проблеми като неравенството и насилието. В сферата на външната политика належащите въпроси са все по-агресивните Китай и Русия, както и по-разрушителна "Ислямска държава".

Дали ще успеят, нека да почакаме и ще видим. Човек обаче не трябва да подценява уменията на американските политици да сбъркат. Проблемите на Пуерто Рико обаче ще останат едно малко разсейване на този фон. Да се надяваме, че същото може да се каже скоро и за Гърция.



--------

ОФЕРТА

Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле предложи преди дни на американския си колега Джак Лю да размени Гърция за Пуерто Рико. На финансов форум във Франкфурт на Майн Шойбле сподели офертата си към Лю Гърция да бъде приета в доларовия съюз, а Пуерто Рико да стане част от еврозоната. Това стана, след като САЩ на няколко пъти поискаха ЕС да опрости дълговете на Атина. Лю коментира лаконично, че Шойбле най-вероятно се е шегувал. Финансовият министър на САЩ е един от хората, който активно работи за разрешаването на дълговите проблеми на Пуерто Рико.