Още преди години, докато беше главен секретар на МВР, Бойко Борисов разказваше вицове за адвокати. Оттогава датира и традицията вината за постоянните провали в борбата срещу престъпността да се търси къде ли не, но само не и в МВР, полицията и службите. А сред основните заподозрени винаги са адвокатите.

При първото си премиерстване лидерът на ГЕРБ изобщо не изневеряваше на себе си и заедно с тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов усърдно атакуваше адвокатите - как все се разболявали и използвали вратички в законите, за да бавят делата. Нищо, че цялата власт беше в ГЕРБ и партията можеше да промени всеки неработещ закон. Нищо, че бяха приети нови правила в Наказателнопроцесуалния кодекс и бяха въведени например резервни защитници - само и само да няма отлагания на процеси.

При втория си мандат Борисов



смекчи тона и започна да се отнася добронамерено



към съда, прокуратурата и адвокатурата. Затова беше неочаквано, когато преди дни загърби бонтона и само в рамките на един ден атакува два пъти остро адвокатите - в парламента и в Министерския съвет.

Закачките със защитниците са класика. Въпросът е доколко един премиер на претендираща за демократична република може да си ги позволи. Практиката една власт да руши авторитета на друга власт никак не се връзва с демокрацията и цивилизованото управление. Но Борисов редовно прави това и никой министър не смее да му противоречи.

Последният пример - Борисов обявява нов курс на съдебната реформа, като препоръчва на правосъдния министър Христо Иванов да съкрати наказателния процес. Аргументите: "Ето сега ние издирваме убиец, адвокатът му се явява да го представлява. Всеки нормален човек би казал - добре, а



защо не проследят адвоката и да го хванат



къде отива да му даде информацията. Как да обясним на хората, че по закон не може да се следи и има 100% независимост на адвоката. На обикновения народ, като гледа и днес го издирват, и утре го издирват, вика "Какво правят те, какво правят?".

Зад този поток на съзнанието се крие възмущението, че все още не е издирен предполагаемият извършител на убийството на пътен инженер на магистрала "Струма". Това изключва възможността да се обвиняват адвокатурата или съдът. Но премиерът явно не смята така. Той, разбира се, не е юрист, но като човек с научна титла, престоял на водещи места в политиката почти 15 години, вече трябваше да се е поограмотил за някои общоизвестни неща. Най-малкото екипът му би следвало да вземе мерки в това отношение и да го просвети, че адвокатът служи на законните интереси на клиента си, а не на управляващите, и под страх от наказателна отговорност няма право да разгласява тайните му, а комуникацията им е абсолютно конфиденциална. Той не може да бъде разпитван къде е клиентът му, не може да бъде подлаган на наблюдение със специални разузнавателни средства.



Вместо да бъде посъветван да прекрати агресията си,



малко по-късно същия ден от трибуната на Народното събрание Борисов доразви тезата си: "Хванат някой, той си вземе адвокат, пускат го на свобода, той ще отиде да открадне пак, за да си плати таксата към адвоката. В момента е едно златно време да си адвокат." Такова обвинение в прав текст, че клиенти на адвокати крадат, защото нямат пари да им плащат тлъстите хонорари, едва ли е звучало в друг парламент.

Във всяка държава с гражданско общество след такива изявления юристите щяха да са поискали най-малкото извинение, а дори и оставката на премиера. Тук обаче слагачеството е толкова голямо, а и адвокатурата от месеци лобира за законопроект в своя полза, който отлежава в парламента - затова реагира с двуседмично закъснение и с твърде умерен тон. Преди нея даже главният прокурор Сотир Цацаров не издържа и уж "подръпна ухото" на премиера: "Подслушване между адвокат и клиент е невъзможно - това са азбучни неща."



Цацаров обаче също атакува адвокатите,



които се появяват по медиите - мястото им не било там, а в съдебната зала. Намери им и други кусури: "Да, знаем, че има своего рода търговия. Знаем, че в някои случаи недобросъвестни колеги адвокати - защото не всички са тези, които са лицето на адвокатурата - на практика блокират усилията на държавната правоохранителна система, и то я блокират за сметка на справедливостта за своя лична материална изгода, но това не значи, че можем да зачеркваме изконни принципи", посочи той.

В декларацията, която Висшият адвокатски съвет съчинява цели две седмици, беззъбо беше обявено, че дебат на тема подслушване и проследяване на адвокати изобщо не е допустим. "Тези принципи са създадени в защита на гражданина, а не на адвоката, част са от правото на защита във всяко демократично общество и стриктното им спазване утвърждава върховенството на закона", написа ръководството на адвокатурата. За краденето заради високите хонорари адвокатите дори не обелиха дума.

Виждали сме и повече страст от тяхна страна, особено когато трябваше да бранят лобисткия си закон или когато искаха закриване на медии заради критики към законопроекта. Към премиера обаче възражението мина доста формално и без крайни искания. Случайност? Едва ли. Темата с лошите адвокати бързо се отметна като приключена. Само че посланието на премиера стигна до избирателите неспециалисти, а писмото на адвокатите със сигурност не е имало този късмет. Той реално получи "зелена светлина" да агитира срещу защитата и конституционните права на гражданите и - бъдете сигурни - ще се възползва пак. А адвокатите ще търпят. По-лошото е обаче, че и гражданите трябва да търпят некомпетентно и несправедливо управление, незачитащо дори основни права.

Всъщност високопоставените политици би следвало да се замислят и за собствената си съдба, когато агитират популистки. Защото какво ли ще стане, ако например на Борисов му потрябва адвокат? И дали все още ще поддържа тезата, че трябва да го подслушват и следят? Най-добре е още отсега да пита дясната си ръка Цветан Цветанов, който разчита на адвоката си да го измъкне от многобройните дела, по които трябва да се защитава.