Преди десетина дни парламентът на Република Сръбска в Баня Лука реши през септември да се проведе референдум дали да се признава юрисдикцията на Върховния съд и на републиканската прокуратура в Босна и Херцеговина. Веднага след това босненските сръбски политици започнаха да обясняват, че ако хората подкрепят решението, то ще последва само отзоваване на съдии и чиновници от тези босненски държавни учреждения. Но западните и местните политици в Босна, както и повечето медии заподозряха, че с помощта на всенародното допитване Баня Лука иска да направи голяма крачка към така очакваната пълна независимост на Република Сръбска и бъдещо присъединяване към родината майка Сърбия. Дейтънските мирни споразумения разделиха страната след войната през 1995 г. на две държавоподобни образувания - Мюсюлмано-хърватската федерация и Република Сръбска.

Всички проблеми идват именно от войната, която завърши преди 20 години. Върховният съд на Босна очаквано се занимава постоянно с последствията от нея, като всяка от трите враждуващи страни - бошняци, сърби и хървати, имат своята истина и това се отразява на съдебното производство. Така босненските мюсюлмани също са съдени за военни престъпления, но в тези случаи става дума за индивидуални прегрешения и не се търси отговорност от преките им началници. В случаи с босненските сърби всичко се свежда до това бившите военни командири и офицери да бъдат съдени за това какво са извършвали техните подчинени, независимо дали са им давали подобни заповеди или не. В резултат на това



субективната оценка се отразява



в изнасяните от съда присъди.

Посолството на САЩ в Сараево веднага осъди инициативата, наричайки я работа на "корумпирани сили", и заяви, че Вашингтон ще помисли за "подходящ отговор". Върховният представител за външната политика на Европейския съюз Федерика Могерини заяви в свое изявление, че такова гласуване "ще оспори сближаването, суверенитета и целостта на Босна и Херцеговина" и рискува да подкопае интеграцията на страната с ЕС. "Инициативата за провеждането на референдум отвлича вниманието от истинските социални и икономически проблеми, с които гражданите на Босна и Херцеговина ежедневно се сблъскват", заяви Мая Коциянчич, говорителка на комисаря по евроразширяването Йоханес Хан. Вашингтон и Брюксел се страхуват, че след референдума Босна ще се превърне във вечен проблем по примера на разделения между гърци и турци остров Кипър. Затова западните дипломати заплашиха Република Сръбска с "политическа и икономическа изолация".

Това не е първият път, когато босненските сърби предизвикват великите сили след края на войната. Преди четири години те за пръв път свикаха подобен референдум, но в последния момент промениха плановете си заради масирания натиск от страна на ЕС и САЩ. Този път Милорад Додик явно е решен да отиде докрай и вече коментира, че референдумът ще се състои дори ако Западът въведе санкции срещу неговата малка държава. Додик твърди, че Върховният съд не е бил предвиден в рамките на мирното споразумение, което сложи край на войната от 1992-1995 г. и че той нарушава границите на Република Сръбска и е пристрастен към сърбите. В същото време той се стреми да задълбочи връзките си с традиционния сръбски съюзник Русия през последните години.

В този момент обаче са намеси сръбският премиер Александър Вучич, който доста неочаквано се обяви против провеждането на референдум в Република Сръбска. Вучич дори посъветва Милорад Додик добре да помисли по този въпрос и го предупреди, че този ход може да навреди на всички. "Не съм поставял този въпрос, защото това е суверенно право на Република Сръбска. Единственото нещо, което направих, е да ги помоля от името на Сърбия още веднъж да преразгледат това свое решение, за което съм им благодарен", каза сръбският премиер и поясни, че е готов да отиде на място и да обясни своята позиция пред депутатите в Баня Лука. Намесата на Александър Вучич отразява натиска, на който



Белград е подложен от страна на Запада



да подкрепи стабилността в региона, ако иска да постигне напредък в преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Вучич дори отиде този месец на поклонението в Сребреница, където преди 20 години босненската сръбска армия, ръководена от генерал Ратко Младич, изби над 8000 мюсюлмански мъже и момчета. Вучич пострада, след като бе замерван с най-различни предмети, включително камъни и обувки. При инцидента бяха счупени очилата му. Сръбският премиер каза след това, че сръбски футболни фенове са предизвикали в началото инцидента. След това цялото тричленно председателство на Босна и Херцеговина отиде на крака в Белград и демонстрира добри отношения с лидерите на Сърбия.

Проблемът в Босна и Херцеговина всъщност са корумпираните и некадърни политици, масовата безработица, бедността и политическият застой. Партии, които безсрамно доят държавата и гражданите, раздут и неефективан административен апарат и непукизъм в най-ужасяващ вид. Към тези характеристики се прибавят безперспективността, недоволството и фрустрацията на гражданите. От почти 20 години това са ключовите понятия, които грубо, но точно характеризират ситуацията в двете части на Босна. Въпреки това населението на малката балканска страна неизменно издига на власт все едни и същи партии. Изборите дори протичаха демократично и образцово благодарение на активната подкрепа на международната общност. Тази абсурдна ситуация трудно може да се обясни единствено с липсата на демократична култура или с наивитета на гражданите. От края на войните в бивша Югославия националистически настроените политици от всички народностни групи държат в ръцете си едно вълшебно оръжие и изпитано средство за превръщане на гражданите в послушни пионки, гласуващи по тяхно нареждане - етническата карта.



Политиците съзнателно поддържат страховете



на хората и подклаждат предразсъдъците спрямо другите етнически групи. При това собственият етнос неизменно се представя като маргинализирана група, която е беззащитна жертва, а собствената партия се възвеличава от медиите с етническа окраска като спасител на нацията, гарант за политическото оцеляване и единствен застъпник на националните интереси. Така партиите правят всичко възможно за запазване на статуквото, тъй като едно етнически разединеното население може много по-лесно да се държи под контрол.

Референдумът в Република Сръбска все още трябва да премине през горната камара на общия парламент в Сараево, където се очаква босненските мюсюлмани да го отнесат до Конституционния съд. Международният пратеник в Босна, австрийският дипломат Валентин Инко, най-вероятно ще наложи вето. Въпреки това Додик заяви, че процедурата по гласуването ще продължи напред. Неговата партия дори призова за още един референдум през 2018 г., този път вече за отцепване на Република Сръбска, освен ако на региона не бъдат предоставени по-големи правомощия. Това задълбочава притесненията, че Босна е на прага да се разцепи, от което ще спечелят само отделните велможи по двете страни от барикадата.