Една баклава е толкова по-хубава с колкото по-богат сироп я напоиш. И пред избори е така - хората се поливат с гъст шербет от обещания. А държавата се превръща в Страната на чудесата. Надупчените като сред бомбардировка пътища изведнъж стават обект на спешна грижа. Социалният живот на бабите се превръща в приоритет и те получават шанс да се запознаят с красотите на държавата напълно безплатно. Режат се ленти на четвъртинки, половинки и цели шосета, политиците плъзват сред народа или организират срещи помежду си на кафе, чай или бира, за да се види, че в името на страната и кръчмата е парламент.

Тази изборна година не е изключение, ако не броим една особеност -



практически политическа кампания липсва



Единствената сила, която не е забравила, че наесен ще има кметски вот, е ГЕРБ. Цветан Цветанов държи партийната агитация на местно ниво и води за ръка кандидатите за кметове, а Бойко Борисов - тази на централно ниво с министрите си. Ленторязането върви с пълна сила. Дори Росен Плевнелиев възкреси роженските традиции в изборната 2015-а. Останалите политически сили сякаш са слънчасали. Не се знае как ще се явят на кметския вот, не е ясно кого ще издигнат в големите градове и особено в София, нито се разбира какво ще правят, ако нямат претендент.

Да вземем реформаторите. Действията им говорят не само, че нямат стратегия за вота, а и че нямат никакво желание да се разделят с принципа "орел, рак и щука". Всеки играе някаква собствена игра, с която влудява останалите. Споразумението за общо явяване на вота се омъглява в неизвестното бъдеще, а идеята за превръщането на РБ в единна партия в близко бъдеще съвсем се забрави. На 20 юли изтече срокът, който шефът на предизборния щаб на РБ Найден Зеленогорски даде да се постигне споразумение и да се види, че блокът най-сетне влиза единен в надпреварата, иначе хвърля оставка. Нищо от това не се случи, нито Зеленогорски съобщи какво е окончателното му решение. За това време СДС заигра по свой собствен сценарий и пристана на ГЕРБ в редица емблематични градове. Което взриви тъмносините от ДСБ - те хем искат да се еманципират от задушаващата герберска прегръдка, хем са се оставили на течението. Като че ли изборите са им последна грижа, затиснати от съдебната реформа. Консенсусната Кунева, която когато преди няколко години се кандидатира за президент преора България и интернет, сега е по-тиха от тревата. Нея пък я занимава собственият й проект за борба с корупцията и тук няма умора при рекламирането му. Иначе ДБГ практически е дезертирала от темата избори - кандидатите й са нечуваеми, ако не броим калесания лично от Кунева някогашен външен министър Соломон Паси за София, което силно изненада загряващия за състезанието Вили Лилков от ДСБ. Но и това спорно начинание нямаше особен успех, след като семейният съвет на Паси отклони поканата. За земеделците на Николай Ненчев не си струва дума да се отваря - те сякаш престанаха да съществуват, откакто напористият аграрполитик се настани в МО.



В подобно насипно състояние е и БСП,



но при социалистите поне спорът е ведомствен - между твърдото и мекото партийно крило. В миналото остана обещанието на Михаил Миков соцпартията да тръгне към вота с радикални леви послания. Активността му се сломи до въпроса дали да бутам някого от ръководството, или да изчакам. Така в нищоправенето инициативата иззеха столичните районни организации на БСП, които извадиха цели 15 кандидатури за кмет на София. След дълговремешни мъки най-сетне стана ясно, че дружината в столицата ще поведе социологът Михаил Мирчев, известен с доста крайните си тъмно червени възгледи. Уж старите успешни кметове имаха най-голям шанс за втори мандат, но дали е така кой да ти каже. Иначе соцпартията не се отказва да разшири влиянието си в страната, без да е ясно как смята да го осъществи при тази вяла кампания и липса на работа на терен. На независими кандидати ли ще заложи, на партийци ли, нови лица ли ще вади и кога ще ги утвърждава.

Свеж елемент в надговарянето за местните избори внесе ДПС с идеята за общоселски събрания за номиниране на кметове. Те трябваше да стартират от средата на юли и да продължат до края на август, а процедурата е одобрена на последното заседание на Централния съвет на партията. Идеята е в тези събрания да участват не само всички членове и симпатизанти на ДПС, но и жителите на съответното село, които не са партийно ангажирани с политически опоненти. По места, особено в малките села, хората се познават и няма как на събранието да влезе местният лидер на "Атака" например, пошегува се депутат преди време. Ако за кмет на населеното място има номиниран повече от един човек, ще се проведат предварителни вътрешни избори, на които хората ще решат кой да отиде на битката наесен, предвиждаше още процедурата. Все още няма данни за такова мероприятие. Но със сигурност би поставило в интересна ситуация хората, които знаят кой им избира кандидатите. Любопитно ще бъде кого смята ДПС да издигне в София, както обеща лидерът Лютви Местан. Да не го мислим движението, то си знае как се постъпва на избори, единственото неудобство е да не стане объркване при преподреждането на листите.



На този фон ГЕРБ изглежда като многомашинник



Докато другите партии се правят, че изборите са през есента, но догодина, ръководството на партията се грижи за всичко - реформи, европрограми, магистрали, но всичко това се свежда до властта. А който държи страната, получава благата, особено когато е начело на управлението. Елементарно е.