"Европа става все по-сива" - така в Брюксел описват тенденцията за застаряването на европейците, която ще измени значително облика на континента. Дългосрочната прогноза на Европейската комисия за финансовата устойчивост на страните в резултат на този процес показва как ще се съотнасят разходите, свързани със застаряването на населението към БВП - за пенсии, за здравеопазване и дългосрочна грижа, за образование. Тя е с хоризонт 2060 г. и най-вероятно ще причини главоболия на доста национални правителства, защото изводите в нея не са цветущи и налагат като неоспорима необходимост реформите в осигурителните системи.

"Икономическата и финансовата криза поставиха сериозни ограничения пред публичните финанси и доведоха до растящи дефицити. Предвид това осигуряването на дългосрочна устойчивост на публичните финанси е особено важно. Затова съветът набляга на необходимостта от адекватен растеж и фискална консолидация и за по-нататъшно въвеждане на структурни реформи", пишат от Брюксел.



Предизвикателство пред адекватността на пенсиите



Прогнозата е на базата на действащото към януари тази година законодателство в страните. Изследователите посочват, че реформите в пенсионните системи, които много от страните въвеждат или планират да приложат, като България например, най-вероятно ще променят изводите. Това е и настоятелното искане на съвета - да се приложат мерките, за да се постигне устойчивост на системите. Без законодателни промени във всички страни адекватността на пенсиите ще намалява. Това е съотношението на средната пенсия към средната заплата или в каква степен пенсията на човек ще замести последния му трудов доход. Макар целта на всички реформи на осигурителните системи да е пенсията да е все по-близо до последното възнаграждение на човека, според изследването ще се случва точно обратното. Адекватността ще намалява във всички страни с изключение на Люксембург. Впрочем тази страна се откроява като остров на континента в много отношения, като най-впечатляващ е ръстът на населението с над 100%.

Средно за Европа адекватността на пенсиите ще се влоши с 9 пункта в следващите години, но в някои страни ще е около 20 на сто - Кипър, Португалия и Естония. Дори и с включването на частните пенсии от осигуряването в капиталови сметки адекватността на пенсиите ще е над 50 на сто само в пет страни - Дания, Италия, Гърция, Люксембург и Холандия. За България, Естония, Хърватска, Литва, Полша и Румъния това съотношение ще падне под 30 на сто. За нас намалението е около 7 пункта спрямо сегашните нива, като прогнозата е направена на базата на пенсионната реформа по Дянков, тоест с по-смела стъпка на ръст на възрастта и годините за пенсия с по 4 месеца и с непроменени осигуровки за държавната пенсия.

Противно на очакванията, разходите за пенсии като дял от БВП намаляват в 16 страни, сред които и България. У нас за пенсии отиват 9.9% от БВП към 2013 г., а към края на периода процентът ще е 9.5 на сто. В Малта, Белгия и Люксембург се очаква най-значителен ръст на разходите за пенсии - между 5 и 4 на сто от БВП. Разходите за инвалидни пенсии ще намаляват във всички страни с изключение на само 6. Разбира се, България е сред тях и то на първо място заедно с Норвегия, Холандия, Кипър, Дания и Ирландия. Тук, естествено, не се отчитат предстоящите промени, които социалното и здравното министерство трябва да подготвят и които трябва да са втората стъпка към нашата пенсионна реформа.



Как ще изглежда България към 2060 г.



Краткият отговор е: с много по-малко и по-възрастно население, но той надали изненадва някого. Подобно на други прогнози, и ЕК дава драстично намаление на живеещите у нас. От 7.2 млн. души през тази година ще останем 5.5 млн. А спрямо базовата година за сравнение - 2013 г., ще сме загубили 25 на сто от населението си. След 45 г. почти всеки трети, останал да живее тук, ще е на практика пенсионер - на 65 години и повече. В момента българите на и над 65 г. са около 19 на сто. Хората, които са в трудоспособна възраст - от 15 до 64 г. - ще са с 1.9 млн. по-малко, т.е. ще бъдат 2.962 млн. С други думи, между 2013 и 2060 г. България ще е загубила 40 на сто от трудоспособното си население. Децата ще намалеят с 200 000 и ще бъдат 800 хил. Подобно сериозно намаление на децата ще има в повечето страни. В Люксембург обаче малчуганите ще се увеличат с над 109 на сто.

Структурата на българското население ще се измени драматично. Може и да изглежда невероятно, но според прогнозата след 45 години у нас ще има над 700 000 българи над 80 години. Техният дял ще се увеличи три пъти - до 12 на сто. Ако към 2015 г. на 100 работещи ще се падат по 52 пенсионери, то към 2060 г. 100 работещи ще трябва да издържат 84 пенсионери.

От страна със средни нива на безработица към 2013 г. България ще заеме челните места по безработни към 2060 г. - 7.5 на сто ще е безработицата, което е по-ниско от сега, но тогава ще е най-високото ниво. С нас са още няколко страни като Франция, Португалия, Италия, Естония - разликата е, че при всички тях намалението е по-значително за периода, отколкото у нас.

Мъжете у нас се очаква да живеят 81 години и 6 месеца към 2060 г., тоест спрямо 2015 г. се очаква продължителността на живота да се увеличи с десет години. Жените се очаква да живеят средно до 86 години и 4 месеца, тоест тяхната продължителност на живота ще се увеличи с 8 години спрямо тази година. Ако се вземе другата отправна точка - колко години се очаква да живеят хората на 65 г., за българите прогнозата е 20 г. и 3 м., а за българките - 23 г. и 4 м. Това е с по шест години повече от сега.

Към 2013 г. данните показват, че българките са с най-ниската продължителност на живота сред всички разглеждани страни. Мъжете пък са трети отзад напред - само литовците и латвийците живеят по-малко. Ако обаче се гледа очакваната продължителност на живота на 65 г. - и мъжете, и жените у нас са с най-ниската очаквана продължителност на живот в пенсия през 2013 г.

Разходите за пенсии у нас ще намалеят с 0.4 на сто към края на периода спрямо 2013 г. Към 2040 г. намалението ще е дори по-значително - с 1.5 на сто от БВП. Като цяло обаче ще се увеличават разходите за здравеопазване, за дългосрочна грижа и образование. Ще намалеят тези за обезщетенията за безработица. Като се тегли чертата, към 2060 г. всички разходи, свързани с възрастта на населението, ще са се увеличили с 0.3 на сто до 17.3% от БВП.



В ЕВРОПА

В Европа населението ще се увеличи от 507 млн. към тази година на 523 към 2060 г., но това ще се дължи основно на имигрантите. Във всички страни до една европейците ще живеят повече. Най-дълголетни ще са испанците - 90 г. за жените и 85 г. и 5 м. за мъжете. Средната продължителност на живота за 65-годишните в Европа ще 22 г. и 4 м. за мъжете, а за жените - 25 г. и 6 м. Във Франция ще е 23 г. за мъжете, а за жените - 26 г. и 6 м. Най-голяма загуба на население ще претърпят Латвия (38 на сто) и Литва (над 30 на сто). Швеция очевидно ще е притегателен център, защото населението й ще нарасне с 36%. Във Великобритания ще се увеличат с 20%. Рекорд обаче ще постави Люксембург, защото според прогнозата населението му ще се увеличи с над 110 на сто.

Ако на четирима млади днес се пада по един пенсионер, то към към края на периода на двама млади ще се пада вече по един възрастен европеец. В същото време заради увеличаващата се възраст за пенсиониране в повечето страни ще се увеличи делът на участието на пазара на труда - от 77% на 80%. Това обаче се дължи и на излизането на пазара на труда на младите жени, показват данните. Като последица прогнозата е, че разликата между заплащането на мъжете и жените ще намалява. Въпреки че повече хора като дял от населението ще работят, работната сила ще намалее с 8 на сто, защото ще намалее броят на хората на средна възраст.

Цената на застаряването на населението се пресмята на 2% от БВП през 2060 г. Спрямо предишния доклад от 2012 г. разходите се оценяват като по-ниски - тогава бяха 3.5% от БВП. Намалението се дължи на влезлите в сила оттогава реформи и ревизирането на демографските данни. Това са само разходите, свързани изцяло с факта, че населението ще е по-възрастно. Повечето от допълнителните разходи ще дойдат заради здравните и дългосрочните грижи. Що се отнася за разходите за пенсии, до 2040 г. се предвижда те да растат, но след това започват да намаляват. По страни разликите отново са значителни - разходите за застаряването на населението ще намалеят в Хърватска, Гърция, Латвия, Франция, Дания, Кипър, Италия, Испания. Умерено ще се повишат в България, Португалия, Естония, Швеция, Унгария, Полша, Румъния и др. Между 2.5 пункта и 6.8 пункта ще нараснат обаче във Финландия, Австрия, Чехия, Холандия, Белгия, Люксембург, Малта, Словения.

За целия период средното нарастване на БВП за ЕС е 1.4%. България и Румъния се нареждат на пето и четвърто място по ръст на БВП с малко под 2.5 на сто към 2023 г. След периода до 2040 г., когато бейби бум поколението ще стигне възрастта за пенсиониране, публичните разходи за пенсии към 2060 г. ще стигнат нивото от 2013 г. - малко над 11 на сто от БВП. Колко точно за отделните страни - това ще зависи най-вече от структурните реформи, която всяка страна ще предприеме.

Според изследването в повечето страни скорошните пенсионни реформи имат видим позитивен ефект върху разходите за пенсии. "Нивото на реформи обаче е все още недостатъчно, за да обуздае нарастването на разходите за пенсии", заключават експертите в Брюксел.