|
| Атанас Атанасов |
----------
- Г-н Атанасов, удовлетворен ли сте от "историческия компромис" за съдебната реформа?
- По-добре птиче в ръката, отколкото Сокол в сараите.
- Да, но според един виц "малшанс" е, когато ти падне камък от сърцето и ти заседне в бъбреците. Дали няма същото да сполети и съдебната реформа - да мине в парламента и да заседне в Конституционния съд?
- Ние имаме своите притеснения и страхове за това как ще се произнесе съдът. Но тук по-важни са политическите знаци. На практика бяха събрани 180 гласа за промени в конституцията. А до втория проект се стигна, защото в ДПС искаха да се подпишат само под текстове, които приемат. По тази причина се стигна до компромисното решение, но това в крайна сметка е изразяване на воля. Никой не може да предрешава решенията на КС, но би следвало да бъде оценен политическият момент - че има събрана воля в държавата да се промени конституцията в глава съдебна власт, и то в тъкмо в частта, свързана с разделянето на ВСС на две колегии.
- Какво следва, ако КС постанови противоконституционност на част от промените в основния закон?
- Това ще обезсмисли напълно съдебната реформа.
- Да разбирам ли, че "историческият компромис" е само етапна победа в битка, чийто край остава неизвестен?
- Кой кого е победил?
- Ако се съди по триумфаторския тон на депутатите от РБ, победата, макар и частична, е ваша. Не е ли така?
- Не искам да определям нещата с такава терминология. За нас е важно това, че в диалог с политическите сили в представителния орган на държавата успяхме да съберем мнозинство. В правото и в политиката има един много важен принцип - подкрепата се търси, а не се носи на тепсия. Когато имаш идея, проект и искаш да промениш определени обществени отношения, тръгваш да събираш необходимата подкрепа по съответната процедура. Ние направихме точно това. Независимо от принципните ни различия и отношенията ни с другите партии, ние потърсихме и намерихме подкрепа. Иначе аз също си имам своите притеснения и страхове дали реформата ще се случи, дали няма да бъде спъната от КС. Съгласен съм и с тези гласове, които казват, че конституцията няма да реши въпроса. Да, така е. Само че конституцията е основата. Тези, които обясняват, че първо трябва да променим законите, а после да мислим за конституцията, искат да ми кажат, че първо трябва да сложим керемидите и после да градим основите на къщата. Трябва първо в конституцията да се регламентират основните отношения и след това всички останали промени - в закона за съдебната власт, в процесуалните закони.
- Под външен натиск ли беше постигнат този консенсус в последния момент?
- Това е много превратно. Не само че нямаше натиск, а напротив - търсеше се външна подкрепа. Казвам ви го като участник в този процес. През разни канали - през политическите сили, през различните институции, се търсеше външна подкрепа от евроатлантическата общност за тези промени.
- Като представител на законодателната власт нормално ли ви се струва 14 чужди посланици да се произнасят с общо становище по вътрешнополитически въпроси, още повече свързани с деликатната тема за независимата съдебна система?
- Ние сме част от едно семейство, членове сме на НАТО и ЕС. С присъединяването ни към ЕС ние сме прехвърлили част от суверенитета на българската държава на този съюз. Така че е съвсем нормално партньорите ни да имат отношение към това, което се случва в България. Аз смятам, че тяхната позиция даже закъсня. Ако искаха по-солидно да подкрепят този процес, трябваше много отдавна да си кажат мнението. Направиха го в последния момент, което също е полезно. Знаете, че в ЕС се дискутира дали да бъде създадена обща европейска прокуратура и ако това стане, един ден тя ще може да търси наказателна отговорност за деяния, извършени на наша територия.
- Е, в това, предполагам, е голямата ви надежда да си решите проблема с Цацаров?
- Тук определени медии имат своята "заслуга" за това внушение. Никой не воюва персонално с някого или с определени институции. Добре е да се знае каква е позицията на ръководителите на тези институции, чиято реформа искаме, но не Цацаров ще гласува в Народното събрание, нито пък има право да внася законопроект. Никога не съм крил, че имам тежки критики към работата на тази институция, и затова бях предложил в първия проект да има текст за т.нар. перманентна отчетност на главния прокурор пред НС. И декларирам, че аз този текст ще го внеса отново между първо и второ четене. Защото тази мантра, че над главния прокурор е само Господ, за съжаление хората я възприемат като истина.
- През последната година така и не се чуха достатъчно убедителни аргументи как предлаганите конституционни промени ще подобрят работата на съдебната система. Можете ли с думи прости да обясните на хората как гилдийното разделение на ВСС ще им гарантира повече справедливост?
- Това е най-важният въпрос. В съдебния процес решаващият орган е съдът. Затова на първо място усилията трябва да бъдат насочени към гарантиране на пълна независимост на съда. Прокуратурата е страна в един от видовете процеси - наказателния. Прокуратурата трябва да има равни възможности с другата страна - със защитата в наказателното производство. При сегашното конструиране на ВСС на практика кадровите въпроси на съдиите се решават от гласовете на прокурорите. Тоест една от страните в процеса има преимуществото да си избира съдиите. Това е недопустимо.
- Но ако погледнем състава на сегашния ВСС, съдиите имат мнозинство - 14 от 25 членове са съдии?
- Не ги знам колко са и не искам да ги броя. Въпросът трябва да бъде решен принципно. И от един прокурорски глас да зависи едно кадрово решение в съда, това е недопустимо. Защото не може една от страните, която се явява пред съда да защитава обвинението, да има възможност да си избира съдиите. Ето това е фундаменталната промяна, към която сме се стремили и която се постига чрез новия законопроект. Ако бъде приет, той няма да даде веднага своите плодове, защото, за съжаление, системно през годините съдебната система кадрово е осигурявана именно през тази амалгама. Освен това позициите на ръководните кадри в нея са закрепени с мандати в конституцията. Така че процесът ще отнеме време.
- Твърдите, че абсолютната независимост на прокуратурата води до изкривявания. Какво гарантира, че същата независимост на съда няма да доведе до същите пороци и така едноглавият змей да стане двуглав?
- Прокуратурата е централизирана, всички долустоящи прокурори са подчинени по закон на горестоящите и всички заедно са подчинени на главния прокурор. Тази институционална зависимост я няма при съдиите. Там влиза съдебният състав и по съвест решава. Решенията на съда подлежат на обжалване пред по-горна инстанция, но това е по воля на страните, докато в прокуратурата горестоящият прокурор може с постановление да отмени действията на долустоящия.
- Как ще отговорите на критиките, че се опитвате да овладеете съдебната фаза от наказателното производство, за да търгувате с тази власт, като осигурявате съдебен чадър над определени интереси?
- Може да ви прозвучи като клише, но съм убеден в това, че съдебната власт, особено някои части от нея, има нужда да бъдe освободена, а не овладяна. И това мисля, че е очевидно за всички. Затова и усилията ни са насочени към повече независимост, а не към това някой да бъде овладяван. Разбира се, този въпрос има своя персонален оттенък. Във ВСС и преди, и сега е имало и има хора, които не вземат решения по вътрешно убеждение, а според това, което има кажат онези, които са ги сложили там. Това е лошо. И ние ще предложим между първо и второ четене парламентарните квоти в двете колегии да се избират с 2/3 от гласовете на народните представители. Защото избирането им с обикновено мнозинство дава възможност да се слагат хора, които са удобни на обикновеното мнозинство. А при 2/3 ще трябва да се търси съгласието и на опозицията. Тогава има шанс да бъдат избрани хора, които са по-независими.
- Ако действително сте водени от принципни, а не от персонални мотиви за промените в конституцията, не смятате ли, че е редно да се спази един и същ принцип при определяне на съотношението между професионалната и парламентарната квота в двете колегии на ВСС, а не както вие предлагате - при прокурорите квотата от НС да е блокираща, а при съдиите да е в малцинство?
- Когато предложихме това разпределение, изхождахме от функциите на органите, т.е. тъй като съдът е решаващият орган, на него трябва да му осигурим пълната независимост, докато прокуратурата има нужда от по-голям контрол. С действията си прокуратурата често показва, че не действа безпристрастно.
- А нима съдът действа безпристрастно, та му делегирате повече права, водени от презумпцията за някаква "гилдийна почтеност"?
- Няма никаква гилдийна почтеност. Съдът е съд. Той има последната дума. Той е решаващият орган. И затова там трябва да се гарантира по-голяма независимост и самостоятелност.
- Възможни ли са сериозни политически трусове след местните избори, ако резултатите покажат променено съотношение на силите?
- Не, не са възможни. Аз съм наясно с политическите претенции на основните участници в българския политически живот, но знам и това, че и премиерът, и ГЕРБ искат стабилност. А ако има трусове, това означава нестабилност. Е, на ДПС много им се иска да бъдат близо до властта, но ще трябва да изчакат този мандат и да влязат в следващия.
- А нима ДПС не е близо до властта и сега?
- Те не са излезли от властта и с всички средства бранят позициите, които са заемали през годините. Този процес не датира от правителството на Орешарски, а много по-отдавна, още от 2001 г. насам.
- Ако се съди по сближаването ви с тази партия напоследък, дали няма и да си останат във властта?
- Моите надежди са птичката да порасне и да стане по-голяма от Сокола. Ако това нещо се случи, ще има някакво бъдеще за тяхната партия. Това е проблемът на ДПС - при тях почетният председател в крайна сметка продължава да е реалният председател.
