През 1971 г. 700 граждани влизат в изоставена военна база в Копенхаген, настаняват се в старите казарми и обявяват, че това е техният собствен автономен град. Свободният град Кристиания, както е известен, се сдобива със свое знаме (три жълти кръга - твърди се, че наподобяват буквите "о" от "Любов, любов, любов" ("Love, Love, Love"). Колонията има своя валута, а жителите й сами вземат решения за 344-те декара, на които се простира Кристиания. Почти половин век по-късно около 1000 души продължават да живеят тук.
Пред входа, върху специална табела е изписано името на автономния град, а знак показва на посетителите, че преминават граница:
"Сега напускате територията на ЕС"
В комуната има множество ресторанти, предлагащи органична храна, магазини за отдаване под наем на велосипеди, специално място за хомосексуални двойки и музикални зали. В Кристиания се организират джаз фестивали, концерти и други културни събития. Еклектичните къщи са покрити с цветни рисунки и чудновати изображения. Някои от тях са изцяло направени от стари прозорци, цигански каруци и др.
Фотографката и смятана за местна в Кристиания Шарлоте Остерваг събира истории и портрети за жителите на свободния град по проект, свързан с нейния град. На една от снимките тя е заснела възрастен мъж, който мете улиците, а надписът под фотографията гласи: "Горският трол Нилс живее в планината Рабит в стара военна барака, на която е поставил табела, че си търси съпруга. Нилс поддържа чист района около магазина за зеленчуци".
Къщите в Кристиания нямат собственици, тъй като никой нищо не притежава и не контролира нищо. Няма и изборни позиции - всеки възрастен гласува при вземането на решения и мнозинството печели. Желаещите да се настанят да живеят в Кристиания трябва да следят седмичното издание, в което се обявяват свободните места, а след това кандидатите пристигат на интервю. Наемът е под формата на месечна вноска, с която да се покрие поддръжката на дома.
Правителството прави
няколко опита да изсели
обитателите на Кристиания, но жителите бързо печелят симпатиите на датчаните, както и на посетителите. В края на 70-те години на миналия век комуната започва да създава проблеми, тъй като по това време става популярна употребата на наркотици като хероин, освен това започват да действат престъпни банди. След като в продължение на години бяха сключвани споразумения и водени доста дела, датското правителство през 2011 г. реши да върне земята на жителите на Кристиания. С цел да се избегне частната собственост, срещу която хората в комуната от доста време роптаят, Кристиания създаде фондация и изкупи по-голямата част от земята, която използва. Тя беше собственост на датското правителство, което я продаде за 13 милиона евро - цена, много занижена спрямо истинската стойност на площта. Поддръжниците на комуната могат да си купят символични акции за по около 20 долара.
Един от
основните източници за приходи
на Кристиания е отглеждането на марихуана и хашиш, което е незаконно навсякъде другаде в Дания, но очевидно се толерира в автономната зона, където полицията няма право да извършва случайни обиски. Магазините за канабис работят по 24 часа в денонощието, като в тях се продават десетки видове хашиш. "Фактът, че държавата не идва тук, създава допълнително чувство за сплотеност", казва жителката на Кристиания Ане пред блога Messy Nessy Chic. "Да запазим своя автономен статут обаче изисква много усилия от всички нас."
Туристическото бюро в Копенхаген призовава посетителите на Кристиания да бъдат внимателни. "Кристиания винаги е била противоречиво място и все още около района се разгарят сериозни дискусии. Те обаче не са свързани с продажбата на хашиш", казват от ведомството. "Полицията наскоро обяви, че няма свободен достъп до Кристиания, което може да създаде проблеми за посетителите", предупреждават властите.
Това, че Кристиания е автономна, съвсем не означава, че няма правила. Забранено е да се правят снимки и клипове. Не е позволено и да се тича - смята се за сигнал за полицейска операция. В комуната не се използват и мобилни телефони. И въпреки това Кристиания е една от най-популярните туристически атракции, като всяка година я посещават над 1 млн. души.
Авторът на сп. "Венити феър" Том Фрестън, който е бил в Кристиания малко след създаването й, разказва, че останал изключително впечатлен след свое посещение през 2013 г. "Не можех да си представя, че продължава да съществува. Подцених работната етика и усърдието на датчаните. Те направиха цяло населено място със скромни къщи, подобни на тези на хобитите, които се намират около езеро и са простират около чакълести пътеки и калдъръмени улици, виещи се през гори до морския бряг ... И в продължение на 42 години жителите им не са прогонени. Това казва много за уважението, което Дания изпитва към една общност и към индивидуалната свобода, както и толерантността й към необичайното."