Лятото у нас е горещо. И не е интересен буквалният смисъл на последната дума. Но като говорим за двата големи национални изпита в средното образование през горещината, макар и през ваканцията, трябва да се мине леко и здравословно, просто защото учениците и студентите се броят наесен.

От скандалите по кампаниите на тези изпити ни е писнало. На учениците - заради амбициите на семействата им и целогодишните частни уроци. На родителите - заради неистовите финансови усилия, които за някои са съвсем непосилни. На учителите - заради натиска да ги оценяват по това дали са напълнили главичките, които само в тия два дни трябва да "излеят" каквото има в тях, за да продължат в мечтаното училище. Даже на МОН и журналистите, подозирам, им е писнало - какъв е смисълът на среднощните бдения и взирания в компютърните екрани и ранните тото процедури за теглене на варианти.

Към нас, учителите, атаката е тотална. Някои си мислят, че сме виновни и като българисти и математици, и като квестори... Именно заради тази изпитна жега, която се опитва да възкръсне по юлските горещини на класиране и записване, реших да поиграем на филми. Ваканция е все пак! След повече от четвърт век преподаване на Български език и литература в отпускарското ми съзнание се появиха и спомени от детството, студентството и от конференциите на АУБЕЛ. А тъй като съм фен на творчеството и интерактивните импровизации, ще добавя в играта и български пословици.



"Жената зад щанда" (чешки сериал от средата на миналия век)



През учебната 1974-та българските петокласници имат два основни жанра - преразкази и съчинения. Преразказите са: по картина, диафилм и подробен преразказ на случка и описание. А съчиненията са - внимание, моля! - по преживяно и с разсъждения. Допреди няколко години в нашенския образователен сериал оцеля само последният тип съчинение, което, като изключим наизустените шаблони, изискваше собствена интерпретация на художествен текст. Но каква е връзката с фиксираната във филмовото заглавие анонимна продавачка ли? Това е учителката, която е длъжна да ограмотява по новите учебни планове, програми и жанрове, най-вече. Но как да прода..., пардон - да преподаваш ефективно на седмокласника, ако не удовлетвориш желанието му за екшън от рода на "Умирай трудно", например. И учителят започва! Жанр основен - "Умирай трудно 1" - трансформиращ преразказ от името на литературен герой. После - "Годзила" - трансформиращ преразказ от името на животно. Даже - "Апокалипсис сега"- (тежък американски филм за войната във Виетнам) - трансофрмиращ преразказ от името на дърво. Е, това вече е отвратителна манипулация, ще кажат методисти и учители. Да, така е, но след като съществува животинската гледна точка, защо на частен урок да не калим седмокласника! Даже звучи екологично! Да, жанровете в часовете по БЕЛ са обезценени и затова ще предложим филма



"Трансформърс" - на тийнейджърския формат НВО



Националното външно оценяване може да включва редакторски задачи върху популярни сред тази възрастова група текстове. Така изпитваните ще покажат уменията си по български език, а не механична памет за неразбираеми академични термини. Теоретични въпроси, свързани със синтаксис, трябва да се забранят! Учителите по БЕЛ и преподавателите по методика във висшите училища, а не чиновниците, имаме капацитета да създадем малко на брой ясни критерии за оценка на свободен текст - есе по социално значим за учениците проблем. Още повече че по европейски проекти бяха обучени оценители и съставители на тестови задачи. В рамките на тези обучения имаше психометрични анализи за екипност. Хиляди учители ползвахме специален софтуер за апробиране на авторските ни тестове с ученици. Именно с тях трябваше да се създаде банка от задачи за съответните изпити...



"Каквото повикало, такова се обадило" - проблемите на държавния зрелостен изпит



Знаете ли кой е по-лесният изпит от този на седмокласниците? Матурата на дванайсетокласниците. Парадоксално звучи, но пък точно затова е българско. Абсурдите са много, но ще споменем само основните. Форматът на държавния зрелостен изпит (ДЗИ) е самоцелно претенциозен. От една страна е криворазбраната имитация на международния проект PISA без никаква връзка с учебните програми и възрастта на учениците. От друга страна е недоизмислената методика по задаване на откъс от прозаична, когато е такава, творба в 41-ви въпрос. Трето - неяснотата този въпрос изтегля ли се като останалите, или се определя предишния ден, за да се роди във ФБ профилът на Пейо Яворов. Четвърто - форматът е странен микс между езикови и литературни задачи, от затворени и отворени въпроси. Да не говорим за тежестта в оценяването на различните по сложност задачи. Петото, последно, го знаем всички. Само у нас се пише тройка за 23 от 100 точки. Така се осъществява светкавична "приемственост" между качеството в средното и висше образование, уви!



"Кога сините сливи са червени? Когато са зелени!"



В тая чудна българска поговорка всичко е самата биологична истина, но и социално селфи на идеите за узряване и подбор на предложения за формата на матурата по БЕЛ. Да има ли национален изпит след завършване на Х клас, след който някои ще напускат училище. Учениците, които тества PISA, у нас са именно в девети или десети клас. Значи можем да адаптираме задачите и жанровете към нашите програми. В тях се оценяват уменията за намиране, извличане на информация и тълкуването й. Има баланс между затворени и отворени отговори. Поощрява се собственото аргументирано мнение, което е голям дефицит в нашата страна. За другите, които ще учат в ХI и ХII клас, за да станат студенти, да има ли аргументативен текст върху изучавана класическа творба от българската литература. Да има ли два модула, като с втория (по-сложен) биха приемали във вуз. Да се зададе ли интерпретация на непознат текст от изучаван автор, който може и да не е български. Да се преформатира ли така матурата, че времето за изпита да е максимум два астрономически часа.



"Господ помага, но в кошара не вкарва"



Въпросите са много за горещото лято, но ако те не намерят категоричните си отговори и тази година, качеството и на средното, и на висшето образование само ще катастрофира. Администрацията е длъжна на цялото общество - експертността на учителите трябва да се използва с ясни правила за подбор, публичност и прозрачност. Иначе само ще си говорим витиевато за реформа, за да се опитваме да скрием истината.

Ето и няколко филма за края на играта ни. Те са "вдъхновени" от авторски бисери на литератори, които отдавна са в интернет. Искрено се надявам "творците" им да се почувстват хванати в мрежата на професионалната си съвест, която отдавна трябва да е отрязала идеологическия тумор на миналото.

Обществото на мъртвите критици - "Ирина от "Тютюн" е в негодност да живее в новото време" и "Романът "Железният светилник" ни кара да живеем с вибрациите, извършени от българското начало в нас самите".

Обществото на полумъртвите критици - "Съществуват два типа човешко поведение - на грешника и на вярващия" и "За Д. Димов пътят на човека е път към ада".