Съгласили се бяхме тук, че отбелязването на историческите събития трябва да се прави на деня, в който са станали, а не да се преиначават в "нов стил", защото това изкривява историческата достоверност. Даже и обещание имах някакво за по-обстоен текст по този въпрос. Лавината от всякакви свръхважни исторически отбелязвания обаче все не оставя свободен четвъртък за тая тема, та нищо друго не може да се направи сега, освен да подновя стародавното уверение за скорошно възвръщане към проблема за времето на отбелязване на историческите събития. Дано тоя път да стане по-скоро. А който си мисли, че въпросът е маловажен, то той греши със сигурност.

Хилядолетието от смъртта (по нов стил) на древноруския княз Владимир Святославович (ок. 960-15 (28) юли 1015) бе тържествено отбелязано през последните два дни и това наложи тук също да се съобразим с времето на това честване в Русия и Украйна. Главното, с което се споменава най-често този владетел е налагането на християнството в Древна Рус. Това далеч нееднозначно събитие (вж. Свързани текстове) вече ни занимава преди време, но животът и личността на княза през дългото му царуване са богати на тайни и на нерешени исторически ребуси. И със сигурност за нас от особена важност са връзките му с Дунавска България, още повече, че горната граница на имперските й времена почти съвпада със смъртта на княз Владимир Святославович. Не е без значение също и широкото разпространение къде ли не на непотвърдени в изворите сведения - за "българите" Борис и Глеб, за майка им "Милолика", за някаква война между Древна Рус и Дунавска България през 985 г. Изправянето на тези недоразумения също има смисъл.



* * *



Трябва да е станало понятно обаче, че този път няма да ни занимават толкова обсъжданите книжовни и езикови връзки между Имперска България и Древна Рус, а нещо много по-делнично - произходът на една от многобройните "езически" жени на княза (вж. Извори в Свързаните текстове). В Началната руска летопис тя е назована просто "българката" . . . и нищо повече. Късни недостоверни извори ни съобщават името Милолика или Милица като майка на най-малките синове на княз Владимир Святославович (Родословная книга Всероссiйскаго дворянства 1906; без позовавания). Понеже не ни е известен съвременен или близък на събитията извор, който да съперничи на Началната руска летопис по достоверност, ще се наложи да се отнесем с очаквано пренебрежение към непотвърдените данни от началото на миналия век - не може да се твърди по никакъв начин, че майката на князете Борис и Глеб се е казвала Милолика или Милица, това са само красиви славянски имена без никаква връзка с обсъжданите събития.

Малко повече време ще трябва да се отдели на друга особено масова заблуда - отъждествяването на майката на Борис и Глеб със сестрата на византийския император Василий II (976-1025), която познаваме добре с името й Ана Багрянородна (* 963-† 1011/1012). Впрочем Ана наистина е не просто съпруга на княз Владимир Святославович, а първата му "християнска" жена (вж. Свързани текстове). Началната руска летопис е твърде обстоятелствена по този въпрос. Ще повторим случката съвсем накратко. През есента на 987 г. или през 988 г. княз Владимир се насочва към византийския град Херсон на п-в Крим, а "херсонците се затвориха в града" и "Владимир обсади града". В края на краищата княз Владимир превзел Херсон, но иска сестрата на император Василий II за жена. Императорът се съгласява бързо при условие Владимир и цялата Древна Рус да приемат християнството. Изглежда руският княз да е очаквал такъв отговор, защото още по-скоро отговаря: "Нека тези, които дойдат с вашата [на император Василий II и на по-малкия му брат Константин VIII (1025-1028)] сестра и да ме кръстят." За предисторията на този брак получаваме достоверни данни от арменския историк Степан от Тарон и неговата "Всеобща история" (след 1004 г.).

Така или иначе руско-византийският брачен съюз се осъществява и Древната Рус е покръстена с огън и меч (вж. Свързани текстове). Защо обаче сестрата на византийските императори Василий II и Константин VIII се отъждествява с "Българката" (ще я пишем и насетне с главна буква, понеже не знаем истинското й име) от Началната руска летопис?! Заради късно измисления прякор на брат й Василий II - Българоубиец, не преди края на ХII в. Та понеже братът на Ана Багрянородната е известен като "Българоубиец" от това време насетне съществува с нищо недоказано предположение, че именно тя е "Българката", майката на Борис и Глеб.

Както вече бе намекнато, прякорът на Василий II е пришит късно към името му, при това, в скоби, изглежда без никакво основание. За последното вече стана дума, когато бе отбелязано тук, че не е твърде логично победната за българите Беласишка битка през юли 1014 г. да завърши така чудовищно - с ослепяването на българската войска. Впрочем, на този въпрос пак си заслужава да се върнем заради новите данни по него. Засега е достатъчно да се отбележи, че отъждествяването на Ана Багрянородна с "Българката", майката на Борис и Глеб, е напълно неправомерно и трябва да се изключи категорично от историческите възможности.

Второто, което трябва засега да забравим е твърдението, че "Българката" има от княз Владимир още най-малко двама сина (пак според Родословная книга Всероссiйскаго дворянства 1906) - бъдещият смоленски княз Станислав и бъдещият псковски княз Судислав.

Има и трето твърдение, от което категорично ще трябва да се разграничим, макар то да изглежда особено привлекателно - "Българката", както по всичко личи, няма нищо общо с Дунавска България, тя е от волжските българи. И доказателствата за това ще ни отнемат малко повече място.

Основанията за свързването на "Българката" с Дунавска България са прозрачни и твърде лесно оборими. Кръщаването на единия от синовете й, Борис, се смята за указание, че негов прародител е покръстителят на дунавските българи княз Борис-Михаил. И май това е всичко. За да продължим, сега е времето да се уточни, че двамата братя-българи - Борис и Глеб са родени преди налагането на християнството в Древна Рус, защото и двамата са отбелязани в Началната летопис като покръстени през 988 г., следователно те вече са били родени.

Всъщност знаем по непреки данни и рождените им дати по-точно - Борис е роден през 986 г., а Глеб - около година след това. Това, впрочем, е още едно основание да не се отъждествява Ана Багрянородна с "Българката", защото тя се запознава със съпруга си през 988 г. и няма начин да има от него две деца, родени преди това.

Рождените дати на младите князе ни насочват към едно друго събитие - походът на княз Владимир Святославович срещу "българите" през 985 г. (вж. Изображението). Този поход завършва с победа на войската на княз Владимир Святославович, подписан е и дълголетен мир: "И сключи Владимир мир с българите и клетва [си] дадоха един другиму и казаха българите: "Тогава няма да има мир между нас, когато камъкът започне да плава [по водата], а хмелът - да потъва."

Няма как "Българката" да е някоя от княгините в Дунавска България, която губи източните си земи още при цар Борис (969-971), а цар Самуил ги отвоюва обратно (само до Стара планина) чак след похода от 1001 г., та съвсем се губи всякаква връзка, и географска, и политическа, с Древна Рус. Така походът на княз Владимир Святославович става невъзможно да е срещу Дунавска България, понеже между 971 г. и 1001 г. България няма излаз на Черно море и до нея не може да се стигне "с ладии".

Изглежда невероятно походът от 985 г. да е и срещу българите в Северните Карпати (Емил Михайлов 1990; 79-80) поради отдалечеността на тези земи от средищната част на Древна Рус, а и пряка водна връзка, по която там да се стигне "с ладии" не съществува. Плахо изказаното предположение (А. П. Новосельцев 2001; 227), че този поход е към т. нар. черни българи по Северното Причерноморие остава изолирано и крайно предпазливо.

А и съчинението "Память и похвала Владимиру", чийто препис имаме от началото на ХVI в. (без възможност да се уточни времето на съставянето му) твърди недвусмислено, че походът от 985 г. е срещу "сребърните", т. е. срещу волжските българи.

Още непреки доказателства могат да се приведат все в същата посока. Началната руска летопис сравнително точно разграничава волжските и дунавските българи. На карпатските българи през Х-ХI в. си струва да се върнем друг път, те не се споменават изобщо в летописта; ние ги упоменахме за пълнота.

Когато говори за волжските българи и за техните отношения с Древна Рус, Началната руска летопис прави това съвсем естествено, сякаш то се подразбира. В по-редки случаи волжките българи се свързват с мюсюлманската им вяра, която им е наложена през 922 г.

Дунавските българи или се упоменава там във връзка с Византия и с нейната политика, с изключение на похода на княз Святослав Игоревич на Балканите, или нарочно, ако има опасност от объркване, се свързват задължително с р. Дунав - "уседнаха по Дунав", "дунавските българи" и пр.



* * *



И е време да се отговори на въпроса, зададен в началото. Да, българи са князете Борис и Глеб, но от волжските българи. При това наполовина.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2012042600040001301

(Българската следа в налагането на християнството в Древна Рус е сигурна)

http://www.segabg.com/article.php?id=659469

(С огън и меч са покръствани славяните)

http://www.segabg.com/article.php?id=660384

("И беше възстановено почитането на идолите")