Президентът на републиката каза, че провеждането на референдума е толкова важно за страната, колкото съдебната реформа. Сигурно е имал предвид не просто референдума, а предпочитаните от него резултати от допитването. Така или иначе това не се случи със съучастието на ГЕРБ и Реформаторския блок, от които се очакваше да подкрепят собствения си държавен глава. Остана само въпросът за електронното гласуване, което ни дава шанс да не оставаме в XX в., но не ни приближава и много към ХХI в., защото за да проведем в действителност такова гласуване, е добре да имаме и електронно правителство, електронни здравни карти и най-вече - електронни лични карти, с които човек да може да упражнява вота си. И, разбира се, да се гарантират съответните защити. Засега имаме само обещания от политиците и голямо желание от страна на Росен Плевнелиев.

Формулираният въпрос за допитването не решава нито един от тези въпроси и в този си вид звучи горе-долу като питането: "Искате ли бъдещето да дойде?" И това го знаят всички. Спонтанно се сетих какъв скандал имаше в Народното събрание, когато Любен Дилов предложи "Държавен вестник" да има електронен вариант. Тогава Павел Шопов от "Атака" заяви едва ли не, че това е начин ЦРУ и Съединените щати да ни завладеят



Добре, че прогресът не зависи от нашите депутати,



че още щяхме да си палим огън с търкане на съчки. Прогресът наистина не зависи от тях, но зависят други неща за нацията.

Започнаха и напоителни обяснения кой е виновен за този своеобразен бойкот на Плевнелиев. ГЕРБ обвиниха реформаторите, а на самите тях им се развалили пултовете. Нелепи обяснения, които силно подценяват интелекта на запитаните. Всъщност след това тотално орязване на сериозните въпроси и оставянето на най-спорния от тях - за е-гласуване, обезсмисля цялото начинание на Плевнелиев. Сигурно е, че ще обезкуражи и българите да участват в подобно окълцано и безпредметно начинание. Все пак е логичен тежкият политически въпрос към ГЕРБ и Реформаторския блок как така бяха "ЗА", когато бяха в опозиция и се събираха подписи, начело с безстрашния проф. Георги Близнашки, а днес са "ПРОТИВ", когато са на власт, а юнакът обслужва ДПС? И въобще къде минава



тънката линия между гражданската и политическата съвест?



За жалост общо кратно между тях няма, няма и да има.

В кулоарите отдавна се коментираше, че въпросите са зле формулирани и могат да се тълкуват двояко (особено този за мажоритарния елемент), а всъщност е редно да отбележим, че междупартийната дипломация на президента очевидно не е свършила работа. Да не говорим за задължителния вот, който бе рекламиран под сурдинка като инструмент за намаляване влиянието на ДПС - аргумент, доста далечен от демокрацията. Но задължителният вот има и фантастичен оттенък. Кой и как реши, че след като в момента не отиват да гласуват почти 50-ина процента от избирателите, изведнъж



ще се вдигнат, за да се самозадължат да гласуват?



Плевнелиев загуби още малко от авторитета си, но всички загубиха от липсата на сериозен диалог по предлаганите въпроси, защото смесената система (т.нар. немски модел) е внесена като предложение в деловодството на парламента преди 10 години от Димитър Абаджиев, Мария Капон и колеги. Тогава никой не обърна сериозно внимание и законопроектът не влезе дори на първо четене. Днес адептите леят крокодилски сълзи с аргумента, че случилото се в пленарна зала е подигравка с 500 000 души. Редно е да се успокоят, защото гласовете, подадени за тези, които бламираха Плевнелиев, са доста повече.

И така я докарахме до втори "исторически компромис" за един мъничък, мъничък референдум. А наскоро се събраха подписи за една мъничка, мъничка конституционна промяна. Въобще животът ни се случва по мъничко, напредваме по мъничко, но някой все ни успокоява, че е в правилната посока. То представяте ли си да бяхме загубили и посоката? Тогава ще е много страшно, защото засега преживяваме подмяната на политическите авторитети, а иначе ще ни се наложи да преживеем подмяната на държавните приоритети. Ето това ще е наистина страшно.