Понякога наистина е трудно да се разбере къде свършва политическата злонамереност и къде започва откровеното политическо невежество. Че партийната глупост се мултиплицира от медии и платени говорители, а след това се стоварва като цунами върху обществото - това е аксиома, божий закон.

Повод за тези размисли е хладнокръвното убийство на пряката демокрация, а оттам - и на конституцията, която депутатите спретнаха във вторник като задраскаха 2/3 от референдума, предложен от президента Росен Плевнелиев. Това бе връх в 25-годишната последователна борба на политическата секта срещу народа - борба, която е естествено продължение на комунистическото отношение към суверена.

Много облъчени хора с



централизирано мислене и авторитарни рефлексии



и днес забравят първото правило на демокрацията - властта произтича от народа. В играта на демокрацията народът избира управляващите, а не обратното. Сигурно мнозина, които вероятно не са се докосвали до основния ни закон, биха се учудили, че властта в България може (и трябва) да са осъществява непосредствено, а не само чрез държавните структури. В този ред на мисли - когато една власт се самовъзпроизвежда с помощта на купени гласове и отказва да върне права на суверена... това не е демокрация. Това е преврат. В такава държава се управлява не по закон, а по телефона.

Когато политиците спират референдум, поискан не просто от Плевнелиев, а и от над половин милион българи, те узурпират власт. Няма теза: "Ама ние за какво сме ги избрали, нека те да решават...". Още по-глупави са тезите: "Вижте какво направи СИРИЗА в Гърция...." и "Ама той и Хитлер стана фюрер през 1934-та с референдум". Не съществува много разум в тезата: "Ама какво разбира народът от..." Всички тези комплексарски залитания не вървят поради една-единствена причина - общественият разум стои над псевдоинтелектуалните залитания и политическите блянове.

Поради същата причина - един референдум не може да се убива, защото той бил внесен от... Плевнелиев. Или от Сергей Станишев например. Да,



в България никога не е имало истински национален референдум,



т.е. допитване, което е инициирано от обществото, за да реши негов проблем. Всички референдуми - и този от ноември 1922 г. (за съдене на виновниците за националните катастрофи), и комунистическите референдуми от 1946 и 1971 г., както и ядреният референдум от януари 2013 г., бяха инициирани от управляващата каста. Това не е повод да се убива референдумът. Когато някой изтъква този довод, е хубаво да си припомни един факт - въпреки че у нас има демократичен закон за допитване до народа от 1996 г., дълги години по този закон хората въобще не можеха да предизвикат национален референдум. Сега може да се предизвика, но не може да се финализира. За да бъде признат референдумът наесен, т.е. за да се въведе дистанционно гласуване, трябва да гласуват 3.6 млн. души, от които половината да кажат "да"... Непосилна задача. Ние може да се караме за формулирането на този или онзи въпрос, за отношението ни към този или онзи вносител, но всичко това няма смисъл, тъй като самото условие на задачата остава сбъркано.

В този грях към обществото участваха всички политици.



Няма невинни



Първият виновен е... Плевнелиев. Той проспа целия дебат по промените през последния месец. Виждаше как ежедневно задружните парламентарни сили убиваха пряката демокрация, като запазваха всички бариери пред осъществяването й, но не реагира. На какво разчиташе? На приятелството си с ГЕРБ? На задкулисни договорки с РБ? Ако беше истински радетел да се чуе гласът на народа, още тогава трябваше "да крещи" (по собствения му израз), не да мълчи.

Няма какво да се коментират позициите на БСП и ДПС. Тези партии години наред последователно и открито отказват да създадат ефективни механизми и процедури, които да гарантират реално пряката демокрация. Странно или не - в БСП години наред Янаки Стоилов, когото сигурно броите за ляв ортодокс, бе по-активен борец за пряка демокрация от цялата партия взета заедно. ДПС, което мимикрира в европейска либерална партия, винаги е отхвърляло идеята за допитване до гражданите - там само Султанът може да решава.

Учудващото днес е включването в този хор на партия като ГЕРБ и коалиция като РБ, които декларираха, че са далеч от комунистическото мислене. Чух кресливия глас на гербаджийски говорителки, които наблягат на факта, че ГЕРБ масово е подкрепил идеята за допитване по мажоритарното гласуване. При втория въпрос обаче гербаджийските пултове за гласуване масово се "повредиха", нали? 24 броя. И защо не се поиска прегласуване? Въпросът е риторичен, не чакам смислен отговор, защото няма такъв.



Още по-непонятен бе лупингът, който т.нар. Реформаторски блок извърши



Коалицията, която се бореше за съдебна реформа, директно участва в съсипването на изборната реформа. Това бе втори исторически компромис, при който реформаторите се озоваха от една и съща страна на барикадата заедно с ДПС. Подобно политическо поведение поставя под въпрос смисъла от съществуването на тази коалиция, не само възможността да се докопа отново до парламента при следващия вот. Всеки може да се самонарече реформатор, но само тези, които докарват реформите до край, ще бъдат припознати за такива. Обясненията, че те искали друга редакция, не тази, която е предложена, са наивни. Реформаторите не можаха да се преборят и за нито една от своите промени в закона за референдумите, които да направят допитванията по-лесни за реализация. Те дори не си защитаваха идеите публично, улисани в съдебната реформа. Така заради превръщането им от реформаторите в пасивни редактори в крайна сметка бе осакатена цялата идея за референдума.

Съучастието на политическите сили в разбиването на съдебната и изборната реформа затвърждава усещането за безперспективност. Да живееш в корумпирана държава, в която властват бедност, престъпност и беззаконие, а управлението се бори срещу промяната - това е тъжно и нелепо.