Междузвездни пътувания, автоматика, мислещи машини - световното изложение в Ню Йорк обеща преди 50 години една ведра революция на бита. То всъщност обаче представи нови военни технологии, включително такива, от които по-късно възникна електронната мрежа - днешният интернет. Тогава, преди 50 години, САЩ олицетворяваха бъдещето на високите технологии. Световното изложение в Ню Йорк през 1964-1965 г. представи фантастични изобретения и апаратура, демонстрира уникалните технологични възможности на една суперсила. Изложението внушаваше, че в близко време човекът ще пътешества в космическото пространство, ще разполага с енергия и електричество едва ли не без пари, роботи ще обслужват всички негови желания и научната фантастика ще стане реалност. Това обаче е също така времето на Студената война, политическата конфронтация и космическата надпревара със Съветска Русия. Обикновените хора, не само отвъд океана, не подозираха, че всички тези чудеса са всъщност само привлекателната "опаковка" на високотехнологични военни хегемони, създадени с цел да поразяват и унищожават "врага". Нещата половин век по-късно не са много по-различни, смята британският социолог Ричард Барбрук от университета в Уестминстър, Лондон. Той публикува през 1995 г. съвместно с Анди Камерън есето "Калифорнийска идеология".

"Бях на седем години, когато посетих със семейството си световното изложение в Ню Йорк. Прекрасно си спомням всеки детайл - внушителната символична скулптура от благороден метал, издигаща се на височина 43 метра и наречена "Унисфера", огромния комплекс от павилиони, разположени около нея. Фантастичните експонати, изложени в тях, внушаваха с какви невероятни технологични възможности разполагат САЩ. Националните и фирмените павилиони представяха досегашните постижения като предвестие за бъдещи иновации. Ракетите "Меркюри" и "Джемини", които разпалваха детското ми въображение, бяха предшествениците на онези междузвездни кораби, с които един ден щяхме да пътуваме до Луната. "Дженеръл електрикс" пък представяше модел на бъдещата фузионна енергия, която в близко бъдеще щеше да осигурява електричество за всяка фирма и всеки дом. IBM демонстрираше своя прототип на компютъра на бъдещето, който ще изчислява и мисли като човек", спомня си той.

Патриотичното послание на всичките тези приказни експонати беше недвусмислено - САЩ са страната на бъдещите високи технологии и окрилени от това утопично предвещание, хората по света ще се впечатлят и възторжено ще възприемат американския начин на живот. Не е изненадващо, че изложителите нямаха интерес да разкриват на посетителите си "военния произход" на всичките тези чудеса.



Илюзията "глобална хармония"



Днес, половин век по-късно, компанията "Върджин галактик" предлага оферти за космически полети, а и ЕС с международния си експериментален термореактор "Хипер" шумно пропагандира бъдеще на фузионна енергия и космически туризъм. Технологично-утопичното бъдеще, което обещанията им внушават, ни е някак познато от по-стари времена. Някои учени пък вярват, че много скоро ще може да бъде създаден изкуствен интелект - каква изненада. Трябва обаче да си припомним, че вместо предвещаваните огромни и скъпи компютри, способни да извършват - подобно на човешкия мозък - най-сложни операции, хардуерните и софтуерните подобрения доведоха до формата на днешните не чак толкова скъпи лаптопи, мобилни телефони и таблети. От взаимодействието между електронната обработка на информация, телекомуникационната техника и аудио-визуалните медии се роди културната технология на днешното време - интернет. И точно както по времето на Студената война, изложенията на новата техника ни внушават, че производството й служи на глобалната хармония - по мотото "Мир чрез разбирателство".

Само че и компютърните мрежи за съжаление са технология на Студената война, създадена за гибелни цели. В САЩ, както и в Русия парите на военната машина финансират елитните хардуерни и софтуерни научни проекти. Още навремето собствената им футуристична пропаганда подведе политическите и военните лидери на Америка да вземат едно от най-опустошителните решения в историята на нацията - войната във Виетнам. Военните разполагаха тогава с развита дигитална техника, която трябваше да осигури победата над южноазиатската държава. Вдигната беше непроницаема електронна преграда между Северен и Южен Виетнам - нещо като азиатски еквивалент на Берлинската стена. Взаимно свързани сензори по протежение на преградата отбелязваха всеки сигнал за укрепление на частите, настъпващи от освободената северна в окупираната южна част. Сензорите подаваха незабавен алармен сигнал на компютрите, които на свой ред тутакси насочваха американските бойни самолети и хеликоптери към мястото, където комунистическите бунтовници биваха елиминирани. С други думи мрежата играеше ролята на йерархична техника за наблюдение, чрез която американската империя можеше да постави под контрол бунтовническите региони. В крайна сметка обаче това не помогна - САЩ изгубиха войната във Виетнам. Само че не извлякоха поука от нея и по-късно се устремиха, отново подведени от предимствата на компютърната техника, към Афганистан, а след това и към Ирак. Този път те заложиха на високотехнологичното оръжие за интелигентна геополитика. Налице обаче е загуба и при двете интервенции.

Дейността на американската Агенция за национална сигурност (АНС), изглежда, е последната надежда на залагащите на високите технологии военни в защита на американската империя. Чрез прихващане на телефонни разговори, електронни писма и постинги в социалните мрежи АНС си набавя координатите за нанасяне на смъртоносни удари на американските военни срещу предполагаеми ислямистки терористи. И тъй като всеки може да се окаже враг на американците, всеки бива подслушван и контролиран. Логичната цел на подобен подход би била цялото човечество да е поставено под постоянно наблюдение. И от двете страни на океана гневът срещу шпионажа на АНС се



подхранва главно от слисващото



и разочароващо откритие, че свободолюбивите предвещания на пионерите на електронната мрежа не са се изпълнили. В средата на 90-те години на миналия век автори на американското списание Wired прогнозираха, че взаимодействието между компютри, телекомуникация и медии в близко време ще помете държавни и обществени йерархии и ще отприщи креативността, индивидуалната свобода и инициативата на отделния човек. Разкритията на Едуард Сноудън за АНС обаче ни напомнят, че световната електронна мрежа не е създадена, за да поощрява възникването на нови пазари, креативността на отделния човек или забогатяването му благодарение на внедрена от него нова идея. Тя е оръжие - подобно на това от времето на Студената война. Бомбастичният стремеж за всеобхватно глобално наблюдение от АНС не е някаква перверзия на мрежата, той изпълнява всъщност първоначалната си мисия да защитава американската хегемония срещу един хаотичен свят.

За щастие високите технологии не са вече само в ръцете на американските елити. И макар за момента това да изглежда почти безнадеждно, добие ли се отново контрол върху информацията, компютрите на империята ще служат на поданиците й като инструменти на колективната еманципация. Защото засега в основата си мрежата все още съдържа утопичния потенциал на една действително демократична политика, организирана отдолу нагоре - а не обратното.