Това е тема, която не присъства в поредния годишен доклад за състоянието на администрацията. Там по традиция се отчита колко е броят на чиновниците и как ще се намали бюрокрацията, като се създаде е-правителство. Не че нещо следва от това. В годишните доклади липсва и ред за работата на десетките консултативни съвети към Министерския съвет и останалата администрация. Става въпрос за



цели 62 консултативни съвета към изпълнителната власт,



които са създадени като постоянни действащи звена. Най-много са в сферата на екологията и заетостта, следват ги отбраната, правосъдието и социалните дейности. В 55% от тях би трябвало да участват неправителствени организации, браншови организации, представители на бизнеса и др. На хартия - има гаранция, че гражданите вземат участие или поне осъществяват някакъв контрол на управлението. Замисълът е да са структури, които заедно с гражданите да определят политиките в редица области, дейността им да е публична, а решенията - задължителни за изпълнителната власт. Практиката обаче показва, че част от съветите не работят - 47 функционират активно по данни от 2014 г., а за други трудно би могло да се намери каквато и да е информация за свършената работа, сочи проучване на Българско училище за политика "Димитър Паница". Например 31% не са имали нито едно заседание повече от година. За какво гражданско участие говорим тогава? При тежката криза в икономиката съветът за насърчаване на малките и средните предприятия се е събирал само веднъж през 2013 г., а преди това членовете му не са се виждали 3 години. Никой не може да се мери с Националния съвет за инспектиране на труда, който няма дори едно заседание и ще се слива с друг.

Създаването на консултативните съвети е регламентирано в различни нормативни или административни актове. Те могат да бъдат към премиера, министри и директори на държавни и изпълнителни агенции. По закон гражданите могат да участват в тях като пълноправни членове, такива без право на глас или да бъдат канени само в отделни заседания като експерти. В същото време няма задължение решенията на администрацията да се консултират с гражданските организации,



няма и ясен механизъм как гласът на гражданите да се чува



Интересен е казусът на Националния съвет за защита на потребителите. По закон в него трябва да влязат шестима представители от национално представени организации, които се занимават с този проблем. От 2006 до 2011 г. в България обаче нито една организация не отговаря на условията за национално представителство. Това е и формалната причина съветът да не се събира в този период. От 2011 г. само една организация покрива изискванията и затова в съвета има 6 нейни представители. По време на предишния парламент бяха отправени поне две питания по този проблем, но реално съветът няма заседания и не функционира. Желание този проблем да се реши няма, тъй като съветът реално ще оказва влияние върху политиката на ресорната комисия, а едва ли някой иска да му се месят в работата.

Например в Националния съвет за равнопоставеност на мъжете и жените могат да влязат организации, работещи по този проблем, с опит поне 3 години, и структури в страната. Реално вътре влизали организации, които не отговарят на формалните критерии, но "проявили желание да участват в заседанията".

Има случаи, когато представители на гражданското общество се канят само на част от заседанията. Например Съветът за международни осиновявания прави ту закрити, ту открити сбирки и така се освобождава от НПО-тата.

Според проучването основният проблем при избора на представители на различни граждански организации е, че в част от нормативната база липсват ясни критерии и процедури. Това дава възможност за членове на консултативните съвети да се избират организации еднолично от председателя на съвета или на случаен принцип.



Трудно може да се каже, че изборът е безпристрастен



и обективен, или е била избрана "правилната" организация. Особено непрозрачен може да бъде изборът на конкретни фирми за членове на определен консултативен съвет. За участието на фирми вместо браншови организации може да има обективни причини, като липсата на браншови организации в съответния сектор. Няма обаче ясни критерии, на които тези фирми да отговарят.

Освен кой може да участва в тези съвети, един от сериозните проблеми е кога те заседават и дали въобще това се случва. За 31% от съветите има данни, че не са били закрити, но на практика не са заседавали. Последното заседание на Консултативния съвет за лечебните растения например е било през 2007 г. Затова в момента има предложение за неговото закриване от екоминистерството. Последното заседание на Националния съвет за защита на потребителите е било през есента на 2006 г., а в периода 1999-2006 г. е имал само 5 заседания. Висшият експертен съвет по водите последно е заседавал на 1 март 2013 г. Консултативният съвет за насърчаване на малките и средните предприятия е имал едно заседание на 23 юли 2013 г., а преди това реално не е функционирал 3 години.

Дори и да заседават, решенията на съветите имат по-скоро препоръчителен характер. Мнозинството от



решенията на консултативните съвети не се прилагат



на практика, показва анализът на Училището за политика. Прилагат се единствено тези на съвета за подпомагане и компенсиране на жертвите от престъпления и на съвета по международни осиновявания. За жалост липсва обратна връзка каква част от предложенията на гражданските организации, които все пак са успели да участват в някое заседание, са били чути и приложени. Само 6% от анкетираните в изследването казват, че има диалог.

Липсата на чуваемост е една от причините да се стигне до осъждането на образователното министерство пред комисията по дискриминация от Националното представителство на студентските съвети. То е член на Съвета за кредитиране на студентите и докторантите. На едно от заседанията Националното представителство на студентските съвети е изразило мнение, че недопускането на 30 хиляди студенти от задочна форма на обучение до кредитиране е дискриминационно. Това обаче не е било чуто и така се стига до дело, което е било спечелено. Впоследствие министерството обжалва пред съда решението на Комисията за защита от дискриминация.

Проблем пред работата на съветите е и



липсата на публичност на тяхната работа



Само около 25% от консултативните съвети изготвят годишни доклади за дейността си, въпреки че по-голямата част от тях имат подобно изискване, заложено в акта за създаване или правилника на съвета. Част от протоколите от заседанията им се качват в Портала за консултативни съвети към Министерския съвет или на специални раздели в сайтовете на различни министерства, но информацията се намира трудно. Само 6 съвета разполагат с работна програма. Участниците в тях се чудят с какво ще се занимават, пък какво остава за обществото. Като пример за прозрачност е даден единствено Националният съвет по етническите и интеграционни въпроси, чиято интернет страница информира за всичко, което той прави.

Така реално липсва гласност на това как и какви решения се вземат, какви предложения са дадени и от кого, защо едно или друго е отхвърлено. По този начин се създава параван, който пречи да се търси отговорност за едно или друго решение. Доста често съветите заседават само за да легитимират вече взето предварително решение. Участници в анкетата споделят, че често ги викат, за да "измият" вече сключена обществена поръчка, тоест да демонстрират голяма обществена подкрепа за нея. Това е доста нахално, тъй като гражданите трябва да консултират предварително, а не да одобряват готово решение.