Смятам, че ме прекараха и не ми дадоха моята част от наследството. Разбрах, че като пряк наследник имам право на запазена част. Каква е истината и има ли процедура, по която да си търся правата?

Ч.Г.,



"Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството, вън от запазената част, е разполагаемата част на наследодателя." Това е записано в чл.28 от Закона за наследството (ЗН), който се намира в специален раздел, наречен "Запазена част и разполагаема част". На пръв поглед тази норма противоречи на по-предишна разпоредба в ЗН чл.14. Въпросният текст предвижда, че "завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество". Така на практика излиза, че едновременно може и не може да се разпорежда с цялото си имущество. И тук идва изключението, че завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част. Както стана ясно, това важи не само при завещанията, но и при даренията, където също не може да се пипа тази запазена част.

И тук се идва до въпроса колко е тази запазена част. Законът определя, че при низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, тази запазена част е при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Каква е ситуацията, ако има съпруг? Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

ЗН обръща специално внимание на възстановяването на запазената част и по каква процедура става това. Така наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Това става задължително, като преди това прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел преди това наследството по опис.

За да се определи пък разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, преди това се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. После се вадят задълженията и увеличението на наследството. Последното се прави в случай, когато сънаследници са спомогнали приживе на наследодателя да увеличи наследството. Те могат, ако не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. В тези случаи увеличението може да се даде в имот или в пари.

След като се извадят задълженията и увеличението, после към масата се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

Самите завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче. Даренията пък се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите. Ако на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. При положение че то не направи избор в дадения му от съда срок, то се постъпва по гореописания начин.

Възможно е наследодателят да е завещал плодоползуване или пожизнена рента. В този случай наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат изборно право - или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част. Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част.

После законът разсъждава върху ситуация, при която предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно. Ако стойността на завещания или подарения имот надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, то имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването. Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част взети заедно.

Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.