"На 28 юли 2015 г. около 21.30 ч. Румен Пенев - бивш прокурор от Районна прокуратура-Шумен е задържан за изпълнение на наказанието му от три години лишаване от свобода. Днес ще бъде конвоиран в затвора в Ловеч, където ще изтърпи присъдата си. Румен Пенев е осъден за търговия с влияние. Той е признат за виновен в това, че през месец октомври 2011 г. в гр. Шумен е поискал дар сумата от 25 000 лв. и на 13.01.2012 г. е приел сумата от 21 000 лв., която не му се следва."

С това кратко съобщение отпреди няколко дни прокуратурата съобщи, че е сложена точка на неколкогодишното разхождане по съдебните инстанции на делото срещу бившия шуменски прокурор Румен Пенев. Резултатът е, че първият осъден за корупция магистрат влезе в затвора. Това със сигурност ще се отрази положително в следващия доклад на Европейската комисия, но не това е важното. Авторите му вероятно няма да имат никакъв проблем да се сдобият с цялата информация около делото - най-вече с решенията на различните съдебни състави и мотивите към тях. Не така обаче стоят нещата с обикновения български гражданин, пред когото вечно реформиращата се съдебна система иска да се похвали с резултат. Ако такъв човек поиска да разбере как съдът е решил, че Пенев трябва да влезе в затвора, ще се сблъска с



порочната практика на засекретяването



По делото срещу бившия магистрат има специални разузнавателни средства (СРС) и това е достатъчно да бъдат засекретени мотивите към него. А те са интересни, защото може подробно да се разбере как работи принципът "гарван гарвану око не вади", защо три пъти се налага условно наказание въпреки доказателствата за поискан и взет подкуп от прокурор и как 39 години е толкова млада и невинна възраст, че корупцията трябва да бъде простена.

Въпросът с мотивите изобщо не е маловажен. Заради масовата практика на съдилищата да засекретяват дела за щяло и нещяло, в края на миналата година Върховният касационен съд (ВКС) излезе с тълкувателно решение, в което ясно заяви, че "намира съдебната практика да не се публикуват изобщо съдебните актове по дела, съдържащи класифицирана информация, за несъвместима с принципа за тяхната публичност", и също, че "в случаите, когато съдебното производство е протекло изцяло или частично при закрити врати, диспозитивът на присъдата задължително следва да бъде публикуван. Същото се отнася и до мотивите с изключение на онази част от тях, в която се коментира информация, представляваща държавна тайна и послужила като основание за провеждане на съдебното производство при закрити врати".

Тълкувателни решения на ВКС са задължителни, но кой знае защо решенията и мотивите към тях по това дело ги няма на сайтовете на съдилищата. Предоставят се след изрична молба на желащия да ги прочете и ако съдията реши. Могат да се прочетат само решенията на същия ВКС, който смята, че публичността е задължителна.

Делото срещу Пенев мина през седем различни съдебни състава - един на Софийския градски съд (СГС), три на апелативния съд в столицата и три на ВКС. По въпроса за вината му



всички са единодушни - виновен



Обаче имат различни виждания за наказанието. Бившият прокурор бе осъден за това, че бе поискал 25 хил. лв. и взел 21 хил. лв. от покойния шуменския адвокат Найден Николов, за да въздейства на колегата си от районната прокуратура Янко Железов да прекрати разследване срещу Николов. То е образувано, след като бивш клиент на адвоката подава сигнал, че Николов е обсебил 11 хил. лв., след като го е представлявал по граждански дела. Пенев бе задържан при предаването на парите.

На първа инстанция СГС го осъди на 3.5 години затвор. Тази присъда обаче бе изменена от апелативния съд на 3-годишна условна. Мотивите са секретни. Малко светлина върху решението на втората инстанция хвърля написаното от върховните съдии, които сметнаха, че условната присъда не е достатъчна, и върнаха делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. "Касае се за деяние с изключително висока степен на обществена опасност, която произтича главно от длъжностното качество на дееца...", записаха в решението си те. По това дело има и особено мнение на съдия Блага Иванова, която не е съгласна с колегите си и смята, че условната присъда е достатъчна за Пенев. "Както правилно е отбелязал въззивният съд, това



наказание ще бъде пречка лицето



за в бъдеще да заема каквато и да било длъжност в съдебната система, както и да упражнява свободните професии, свързани с правораздаването. Това е достатъчно, за да подейства поправително и превъзпитателно спрямо него и да го мотивира да не нарушава законите на страната", пише тя. Всъщност апелативните съдии са сметнали, че има опасност Пенев да се в превърне "в жертва на ниската ефективност от справянето с корупцията" и "че държавата следва да реагира срещу прояви от подобен вид чрез системна и последователна дейност на правоохранителните и правораздавателните органи, а не с единични случаи на санкциониране на отделен индивид, граничещо с необосновано тежка репресия срещу него".

Делото бе върнато на апелативния съд, който направи абсолютно същото - отмени ефективната присъда и я замени с тригодишна условна. За мотивите към второто решение отново се гадае. Прокуратурата обжалва, а върховният съд отново отмени оправдателната присъда и върна делото за още едно разглеждане в апелативния съд, а в мотивите си записа, че дори само фактът, че втората инстанция не се е съобразила с указанията на третата, т.е. да се наложи ефективна присъда, е достатъчен за отмяна на втората условна. Така делото отново се върна в апелативния съд, за да се случи същото - условна присъда за трети път.

При третото му разглеждане от върховния съд, той бе задължен да се произнесе. В подкрепа на решението си, че не трябва да лежи в затвора, магистратите са изтъкнали,



че Пенев е бил твърде млад



(39 години) по време на престъплението и затова трябва да му бъде даден шанс да се поправи чрез условна присъда.

"За да се цени възрастта на дееца като млада, следва същата да е близка с границата на непълнолетието, когато моралните императиви на личността не са достигнали своята устойчивост... Лишено от всякаква правна логика е тезата на въззивният съд, че подсъдимият поради младата си възраст 39 години, намиращ се в "началото" на своята кариера, без необходимия житейски и професионален опит не е имал възможност да изработи защитни механизми при случаи на корупционен натиск, което е довело до извършване на престъплението.

Посочените твърдения са абсолютно несъстоятелни и в разрез с установения механизъм на извършване на деянието, който сочи на планирани системни и упорити действия на подсъдимия в резултата на негово лично решение...", пише в това последно решение, което не подлежи на обжалване и по силата на което Пенев влезе в затвора.

Така историята със съдебните инстанции приключи. Сега остава апелативният съд в София да намери смелост да публикува мотивите си, с които три пъти даде условна присъда, при условие че е доказано, че един магистрат е "поискал и приел дар, който не му се следва". И може би някой трябва да предложи законова поправка, според която магистратите трябва да започват работа в системата на 40-годишна възраст, защото преди това лесно се подават на корупция, тъй като не са морално узрели, че това не бива да се прави.