Снимки: Париж - Пиер Лафит, Варна - Асен Балабанов, Чирпан - Георги Иванов

Сп. "Наш дом"



Неспокойна, скитническа е душата на художника Никола Манев. Живописецът е бил 17-годишен, когато отива в Париж. Там живее вече четири десетилетия и за този период сменя над 20 квартири край Сена. Непрекъснато обикаля Щатите и Европа. Вдъхновява се в Италия, ходи да вижда децата си в Холандия. В България си идва често. Едно от любимите му места е малкото таванче над софийския апартамент на родителите му. "В него има място само за статив, но ми стига. Връща ме в младостта", казва художникът.

Варненската му вила обаче е неговото убежище. Никола споделя, че в нея се чувства истински жив. "Скривам се там, спирам часовника и рисувам", казва скитникът-живописец.

Преди година Манев



купи една от най-красивите къщи в родния си град Чирпан,



но не за да живее в нея, а за да я реставрира. Той е син на покойния арх. Стефан Манев и от дете е влюбен в старинните възрожденски фасади. Сега чирпанската къща е музей, пълен с изкуство.

Никола е завършил Софийската художествена гимназия. Първите си уроци по живопис взема при Васил Стоилов, в Париж е учил при Морис Брианшон. Стативите му са пръснати в много посоки на света, а платната му, откупени от колекционери - по цялото земно кълбо. Негови пейзажи има и в Родопите, и в Тексас. През 1998 г. той откри грандиозна ретроспективна изложба в София, за да отбележи 35 години творчески път. В нея събра 201 свои картини, които са притежание на колекционери от различни държави. "Пътувах 10 дни и нощи с камион из Европа, за да събера платната", спомня си живописецът.

Гражданинът на света обожава пътешествията, но и домашния уют. Атмосферата около него е неповторима и във всичките му жилища цари артистичен хаос. "Наш дом" надникна в тях.



В Париж Манев има ателие до площад "Едит Пиаф",



в типична стара кооперация с портиер. Апартаментът е с висок остъклен таван и светлината струи отвсякъде. Дървена вътрешна стълба води към емпоре, където е спалнята на художника. Над леглото, покрито с родопско халище, има картина на Георги Баев. През парапета висят гоблени, проектирани от Манев. Долу се минава между статив и много, сякаш десетки платна, палитри и бои. Всеки, който влезе, би казал: "Ау, колко разхвърляно!", само че на художника му харесва именно това, че всички вещи са пръснати пред очите му.

Подът е дюшеме, шкафовете са прости, дървени. Топлината на дървото е несравнима, както и багрите на българските черги, смята творецът, затова се обгражда с тях във всичките си домове.

В кухнята на живописеца има малка кръгла маса и домакински уреди от първа необходимост. Плитка чесън, сушени чушки и стара бъклица внасят духа на старите български къщи в тази парижка мансарда.

Балконът на художника гледа към покриви и комини - любими теми за рисуване на Никола. Един ден той ще открие отдавна замислена изложба от картини на софийски и парижки комини. Харесва източената им форма, това, как се извисяват над къщите и им придават характер.



Всичко в морската къща на художника във Варна



буди чувство на радост. Личи си, че я е строил с много мерак. Никола е избирал сам типичните за Варна камъни с мидички за плочника, долната част на фасадата и за няколко от петте камини, пръснати из дома и двора. Играл си е да измисли прозорци с неправилна форма и да им сложи фина дървена дограма. Къщата грее в бяло и топли, весели цветове. Има просторна веранда с барбекю, което Кольо си е проектирал. Този кът напомня корабна палуба и спокойно може да мине за едно от абстрактните му произведения.

На първия етаж има кухня и просторен хол. От него по вътрешна стълба се стига до спалните на втория етаж и до слънчев чардак. Обзавеждането е избирано така, че да доставя удоволствие, но не с лукс и скъпотия, а с това, че кара човек да се чувства спокоен, да му е удобно и приятно. Чипровски килим, чамови мебели, керамични чинии по стените - все обикновени неща, номерът е в подреждането и хармонията помежду им.

Художникът е известен с кулинарните си способности и ги демонстрира именно тук. Във Варна на трапезата му винаги има приятели.



Къщата в Чирпан Манев е купил,



за да съхрани красотата й. Тя е на 100 метра от дома на Яворов. "Сто и петдесетгодишна е, била е строена от богат турчин. Тя носи целия чар на Южна България. Помня я от дете и винаги нещо ме е теглело към нея. Беше музей на революционното движение, но преди три години се върна на собствениците си и те я обявиха за продан. Казах си, че ще продам и последната си риза, но ще запазя тази къща и ще я завещая на Чирпан - града на моите деди", разказа Манев. Той я реставрира и запази уникалната й възрожденска архитектура. Възстанови тавана с резбите, старото дюшеме, характерната възрожденска украса по стените, дървенията. Вътре Никола окачи 30 картини, които подарява на Чирпан. Негов приятел, който живее в Бразилия, един от основателите на музея "Земята и хората" - Илия Делев, дари за къщата 10 гигантски кристала.

"Аз нося света в себе си. Често рисувам Копривщица, когато съм в Париж, а на варненската вила рисувам парижки комини. Най-хубавите си пейзажи от пустинята Сахара съм нарисувал под дъжда в Холандия", казва Манев.

"Обичам да кръстосвам България. Това много ме забавлява, но и натъжава. Когато гледам намръщените лица на хората, ме обхваща тъга за света. Но не мога да съм тъжен, това е привилегия на богатите. Ако човек само стои и се отчайва, по-добре да си отреже ухото като млад."