Като стане въпрос за котка, хората обикновено си представят мека козина и мъркане. Някой по-запознат с котешкия феномен вероятно би си спомнил за зъбите, 30 на брой, по-малко от тези на всички останали хищници, но в никакъв случай недостатъчни. Подлите котки улавят жертвите си, пронизвайки ги с острите "кучешки зъби", които преминават като остри ножици през плът и кости, а езикът им, подобен на шкурка, остъргва и последното парченце месо от костите на дребната плячка, по която обикновено няма излишък от хранителни вещества.

Скелетът на котката има общо 230 кости или с 24 повече от човека. Интересна особеност е, че нямат нормална ключица и поради това могат да се провират и през най-малките отвори - стига главата им да може да преминава оттам. Един обикновен котарак би могъл спокойно да се провре през дупка с радиус 10 сантиметра.

Котките са ходещи примери за това, че



съчетанието мързел-йога е възможно



- предните им лапи могат да се движат свободно почти във всяка посока. Имат 5 пръста на предните лапи, но само 4 на задните. Без да се засилва въобще, една обикновена, порядъчно изплашена котка може да скочи на височина 5 пъти по-голяма от нея самата. На предните си лапи и на главата тя има специални сенсорни косъмчета, които й помагат да се ориентира по-добре в пространството, защото не може да вижда какво става точно пред нея.

Пропорционално погледнато, котешките очи са по-големи от тези на всички останали бозайници. Повечето от тях нямат и мигли. Очите им са разположени така, че да гледат в една и съща посока, за разлика от кучетата например. Тяхното лице е по-близо да нашето като структура и анатомия - това се смята за една от причините хората да смятат котките за мили животни. Странно е, че както всеки човек има уникален отпечатък на пръста, така и котката има своя неповторим нос - всяка една има



собствена, особена форма на носа,



по който може да бъде идентифицирана сред милион други, ако се наложи.

В спокойно състояние котешкият пулс е между 110 и 170 удара в минута, а вдишването - 20-40 пъти в минута. Нормалната им температура е 38 градуса. Общо гените им са 50 хиляди, разпределени по 19 чифта хромозоми. Генът, който отговаря за оранжевия цвят на козината, е свързан с пола на животното и принадлежи на една от Х-хромозомите. Този ген дава оранжев или черен цвят на козината. По този начин една женска котка може да има едновременно черно и оранжево петно. Мъжкият котарак обаче има само една Х-хромозома и може да бъде или черен, или оранжев, но не и двете едновременно. Ако това все пак се случи, котаракът ще бъде стерилен, защото това би означавало да бъде носител на две женски или поне част от две Х-хромозоми.

Самоуверените и нахални котки спят винаги на видно място - в средата на стаята, на прозореца, на мекото канапе, докато плашливите и нервни животни винаги се крият някъде на тайно място, сами. Котките са много сънливи животни - една нормална възрастна котка



прекарва 15% от живота си в дълбок сън,



50% в дрямка и само 35% в будно състояние, през което се занимава с намиране на храна, миене, драскане, фучене и други котешки безобразия. Всекидневното облизване е донесло на котките слава на чистоплътници. Истината е, че има и други причини за това непрекъснато старание. Когато са напрегнати, уплашени или нещастни, по козината им се отделя витамин В, който бива изблизан бързо. Това им действа успокояващо и намалява стреса. Ако една котка бъде някак си лишена от възможността да се мие, тя бързо става невротична и дори може да загине след нервен срив.