|
Друг представител на фамилията живее от 2 години в София. Той не се подвизава у нас като музикант, наследник на своя велик прачичо, а управлява софийския хотел от веригата "Радисън". Всеки ден е на своята сцена - хотела, и всеки ден очаква аплаузите или освиркванията на своята публика - клиентите.
Всичко тръгва от Берген - малко живописно норвежко градче. Там през 1772 г. се заселват четирима братя Григ, изгнаници от Шотландия.
"И аз не знам защо точно са ги изгонили",
признава Джон Григ и добавя, че било заради някакви противоречия с управниците.
Започнали бизнес в Берген. Занимавали се основно с корабостроене. Голяма част от фамилията и днес е в този бизнес. "Именно Григ са едни от най-големите корабопритежатели в Норвегия", гордее се Джон.
Той е от другата линия във фамилията - на отдадените на културата. През столетията от този клон произлезли много музиканти и актьори. На това разклонение принадлежи и Едвард Григ. Той е бил брат на прадядото на шефа на софийския "Радисън". Самият прадядо също бил музикант. Свирел на чело и бил много популярен в цяла Норвегия. Разбира се, далеч по-малко известен от талантливия си брат, който прославил родината си по целия свят и е сред класиците и днес.
Самият Джон също опитал да влезе във фамилното русло. Пробвал се на флейта, на китара, научил се дори да свири на орган. "Само че много бързо разбрах, че не съм достатъчно добър", признава си хотелиерът. И допълва, че трябва да си изключителен талант, за да излезеш от сянката на знаменития си родственик.
"Остана ми само пеенето в банята, под душа",
самоиронизира се Григ.
Той разказва за друг свой родственик, който бил много добър, но поради тежестта на фамилното име също не успял. Бил кръстен на друг известен норвежки композитор - Уле Бьол и носел двойно натовареното с очаквания име Уле Григ.
Самият Джон имал желание да стане актьор. Обсъждал дълго тази идея със семейството си. В крайна сметка решил да влезе в хотелиерския бизнес. "Някой ми каза, че това всъщност е едно и също. И хотелиерът, ако не се представи добре пред госта през деня, няма втори шанс. Също като актьора, който се е провалил пред публиката си в дадено представление, той е загубен за тези хора, които са го гледали", споделя Григ. Той признава, че хотелът е неговата сцена, където ежедневно му се налага да се превъплъщава в различни роли.
Целият си професионален път Джон Григ е извървял в Норвегия. Преди да дойде в София, е управлявал двата най-големи хотела в родния си Берген. Единият - "Радисън" - е хотелът, в който влязъл в бизнеса през 1964 г. Започнал като пиколо. И още като дете това било най-голямата му мечта - да стане генерален мениджър точно на този хотел.
"Аз съм щастлив човек, който е реализирал мечтата си",
смята Григ.
Изключително полезни са съветите на съпругата му, която също е работела в хотел, но по-късно е завършила психология. "Някои казват, че и двамата сме в един бизнес - грижим се за хората, макар и по различен начин", шегува се Григ.
Имат син и дъщеря. И четирима внуци. За жалост и в тях не се е вселил духът на великия им праотец. И те не са музиканти. Поели са по пътя на баща си. И двете му деца се занимават с хотелиерство, макар и в различни сфери. Синът търгува с недвижими имоти, а дъщерята продължава образованието си. И двамата живеят в Берген.
Джон намира
доста прилики между България и Норвегия
И двете страни имат и планина, и море. И двете са малки и са били управлявани от други държави през вековете. Той не приема наложилото се по света мнение, че норвежците са студени хора. Открива много общи характеристики между норвежците и българите. Смята, че и едните, и другите са усмихнати и топли хора. "И двете страни имат богато културно наследство, което е особено важно за изграждането на националното самочувствие", продължава със съпоставките домакинът в "Радисън". Той открива общи мотиви дори в народните песни и в танците на двете страни.
Григ признава като пропуск факта, че все още не е успял да опознае достатъчно страната ни. Поне не толкова, колкото би му се искало. Посетил е много градове и много малки селца. "Чувствам, че започвам да вниквам в българската народопсихология." Особено е щастлив, че може да бъде свидетел на евроинтеграционните процеси у нас, на поканата за НАТО и преговорите за присъединяване към ЕС. Категоричен е, че за 2 години страната много се е развила и че заслужава да бъде част от Европа.
Професионалният хотелиер не е очаквал обаче, че у нас има толкова прекрасни планини, предлагащи чудесни възможности за ски и за зимен туризъм. Просто никога преди да дойде тук не бил чувал и чел, че ги има. Знаел само, че страната граничи с Черно море и има прекрасни пясъчни плажове.
Григ е успял да се сблъска и с един от най-сериозните негативи на българската действителност - бюрокрацията. Очаквал е да я има, както във всяка посткомунистическа страна. Само че размерите й надхвърлили всички негови очаквания. Забавно му било да установи, че хора, които са
железни бюрократи през деня,
вечер стават много симпатични.
Разбира се, за почти 40 години в хотелиерството Джон Григ е изградил свои постулати. Никога не забравя, че работи в обслужващия бизнес. Не забравя, че заплатата му се плаща от гостите. "Хотелиерът е длъжен да създаде уют и топлина, за да се чувстват гостите като в собствен дом", разпалено обяснява Джон.
Норвежецът се спънал в българския език. Задоволил се е с научаването на азбуката. Смята, че езикът ни е чудовищно труден. И се гордее със съпругата си, която напредва в овладяването му. "Дори се оправя по магазините", възхищава се наследникът на Едвард Григ.
Софийският хотел може да се нарече островче Скандинавия в България. Главният готвач е датчанин и е твърде популярен сред софиянци, защото веднага след пристигането му за откриването на хотела след реновацията стана ясно, че той е бил
личен готвач на датската кралица
Скандинавската кухня е една от примамките за столичани в бившия хотел "София". Самата хотелска верига, част от която е софийският хотел, е собственост на Скандинавските авиолинии. Джон пък се опитва да внесе скандинавски стил в ръководството. "Той е доста различен от българския модел на управление", смята норвежецът и оставя персонала да взема решения. Екипът му вече е свикнал с това. "Всеки ден стават все по-добри. Искам да им се доверявам и ми харесва да им се доверявам. Никога не крещя. Смятам, че скандинавският начин на управление е доста по-мек от българския."
|