При развод често най-важният спор между бащата и майката е при кого да останат децата. Когато родителите не могат да се разберат, въпросът се разрешава от съда, който е длъжен да отчете интересите на детето. Ако едни и същи критерии се изпълняват еднакво и от двамата родители, съдебната практика сочи, че в над 85% от случаите родителските права се предоставят на майката, а бащата бива осъден да плаща месечна издръжка и да вижда детето в почивните дни и през част от ваканциите.

Този тип решение се е превърнало в традиция в България. Съдът се ръководи от Постановление на Върховния съд от 70-те години на миналия век, което се основава предимно на специфичната биологична и



психо-физическа връзка между майката и детето,



казва адвокат Сокол Недков. Качеството "майка" само по себе си не е достатъчно за предоставяне упражняването на родителски права, то не винаги означава преследване и запазване интересите на детето, смята юристът. Според него съдът често подхожда предубедено, вместо да изследва внимателно условията, на които трябва да отговаря родителят, за да му бъде поверено отглеждането на детето. Става дума за преценка на способността на родителите да възпитават, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към тях, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от близки, социалното обкръжение и материалните възможности. За целта се прави доклад от социални работници, неформално се изслушват родители, близки и деца, когато е възможно.

"За съжаление, бащите и майките в България нямат равни права - съдът е склонен да толерира майката като родител с предимство. Дори в случаи, в които бащата иска да отглежда децата си, а майката е склонна да има режим на виждане, съдът предоставя правата на майката. Това сочи моята практика", разказва и Веселин Николов, адвокат по бракоразводни дела. Според него почти винаги при еднакви критерии съдът присъжда родителските права на майката.

Николов даде пример от практиката си как дете е присъдено на майката, въпреки че това не е най-доброто за него. Момче на 7 години постоянно бяга от майка си, за да отиде при баща си. Причината била, че вторият мъж на майката не се разбирал с детето, то дори се оплаквало, че го бият. Въпреки това съдът присъдил детето на майката с мотива, че



твърденията на детето не са доказани



и средата на майката била по-полезна за отглеждане.

Според адвокати не са една и две майките, които прибягват до манипулации. Те подават жалба по Закона за домашното насилие и на бащата моментално се издава ограничителна заповед. Докато се докаже обратното, минава много време, през което той не може да вижда детето си. Зачестяват и случаите, в които майки сигнализират държавните органи за упражняване на сексуално насилие над децата им от страна на бащите, без това да е вярно. Тогава незабавно се прекратява контактът на пострадалото дете с родителя и това създава синдрома на родителското отчуждаване, обясняват адвокатите.

Бащите обаче не смятат да се примиряват - те искат промяна в съдебната практика. "Бащите и децата ни са жертва на съдебната система", обяснява Карло Луканов, председател на организацията "Бащи за отговорно родителство", която защитава интересите на мъже, считащи себе си за жертви на съдебната система. Карло, син на бившия български премиер Андрей Луканов, също е потърпевш. Той смята, че закони има, но те не се спазват. Твърди, че с ограничителните заповеди се злоупотребява и дори когато са изтекли, бащите нямат право да виждат децата си. Неговата организация е внесла през 2008 г. предложение във Върховния касационен съд за промяна на практиката по присъждане на родителските права в България. Тогава са се обсъждали промените в Семейния кодекс и е бил постигнат известен напредък. Например,



децата се дават на бащите вече от петък до неделя



а не само в събота и неделя. Удължен е срокът на режима на свиждане с детето. В момента бащите могат да вземат децата си в продължение на 20 дни в годината, които обаче да не съвпадат с годишния отпуск на майката. По време на действие на стария Семеен кодекс тези дни са били 14.

"Бащи за отговорно родителство" всъщност се борят за т. нар. споделено родителство, много разпространено на Запад. То е базирано на идеята, че детето има нужда и от двамата си родители и че това е възможно да се постигне дори при развод. Съществуват различни модели на споделената грижа, но обикновено то живее и при двамата родители в равни периоди от време. Ако те живеят близо един до друг, тези периоди могат да са от по една седмица например. При географска отдалеченост може една година да живее при единия, а една - при другия.

В страните, където тези практики се прилагат, резултатите са впечатляващо добри. Споделеното родителство е въведено за първи път в Калифорния през 70-те години на ХХ век и оттогава постепенно се разпространява във всички щати. В Европа започва да се възприема в началото на ХХI век. Първоначално е допуснато от съдебната практика, после от закона, но само при взаимно съгласие на родителите. Законът допуска този режим да се въведе и без съгласието на двамата родители, ако това е в интерес на детето. Това се налага, защото вече се смята за доказано, че детето се нуждае от всекидневното присъствие в живота си и на майка си, и на баща си. Връзката родител - дете е нещо, което се изгражда всеки ден, и законът е длъжен да намери начин да задоволи тази нужда.



Децата се чувстват много по-добре при споделено родителство,



отколкото ако живеят само с единия си родител, твърдят "Бащи за отговорно родителство". Те сочат за пример изследване, проведено в САЩ, което показва, че в периода 1986-2008 г. присъждането на родителските права на майката е намаляло драстично - от 80% през 1986 г. до 42% през 2008-а. За сметка на това споделените родителски права са се увеличили от 5 на 27% при споделено местоживеене и от 3 на 18 % при местоживеене основно при единия родител. Присъждането на родителски права на бащата даже е намаляло - 11% през 1986 и 9% през 2008 г.

"Семейният кодекс позволява, ако родителите са в добри отношения, да гледат детето заедно. Парадоксът е, че дори да се разберат и да отидат със споразумение в съда, голяма част от съдиите казват, че няма да допуснат подобно нещо, защото лично били против споделеното родителство. Това е нелепо", твърди Карло Луканов.

"Има случаи, при които родителят, неупражняващ родителските права, е с режим на лични отношения с детето почти еднакъв с този на майката. Осигурява се активното общуване на детето и с двамата родители, усещането му за подкрепа и закрила е по-силно. Съдебната власт е задължена във всеки конкретен случай да осигурява в максимална степен защитата на интересите на децата, а невъзможността на родителите да бъдат заедно не бива да размива това", казва адвокат Сокол Недков.