Парите в брой винаги са били предпочитан метод за разплащане в Гърция. Така например през изминалата година в страната едно от всеки 33 евро е изхарчено с карти Visa, докато средното ниво за Европа е едно от всеки 6 евро. По време на банковата ваканция, когато гръцкото правителство наложи капиталов контрол, за да ограничи тегленето на пари в брой, системата за електронни разплащания продължи да приема картови разплащания в точките на продажба (POS) - магазини, ресторанти и т.н. Равносметката - две седмици след въвеждането на мерките (29 юни - 12 юли) има огромен ръст в картовите трансакции в Гърция. Това е нагледен пример как електронните разплащания носят значителни ползи за потребителите, бизнеса и правителството.

Капиталовият контрол установи лимит, който и в момента ограничава



гърците да теглят до 420 евро наведнъж на седмица,



или по 60 евро на ден. Това, което хората направиха в тази ситуация, е просто да използват своите банкови карти, за да купуват най-необходимите им продукти - храна, лекарства и бензин. В период от две седмици след въвеждането на капиталовия контрол Visa Европа отбелязва 135% увеличение в броя на трансакциите, сравнено с двуседмичния период преди това. Това се измерва в допълнителен потребителски разход в размер на 50 млн. евро. Данните се отнасят за покупки, осъществени лице в лице на POS терминал в периода 15 юни - 12 юли 2015. Използван е броят на трансакциите вместо общата им стойност, за да се избегнат грешки заради ценови колебания. Увеличението при покупките за хранителни стоки е най-високо - 234%, за лекарства - 206%, докато трансакциите за бензин нарастват със 193%.

Интересното е, че промяната в поведението при разплащане на гърците през посочения период се влияе в голяма степен от съпътстващите политически събития - в критичните моменти, Visa Европа измери най-значителните ръстове в употребата на електронните разплащания. Най-големият е на 4 юли - деня преди референдума, когато гърците правят над 163 000 трансакции, или 235% повече отколкото на същия ден година по-рано. Подобна активност има и в дните на финалните преговори около спасителния план за страната - 9, 10 и 11 юли. После - на 14 юли, деня преди гръцкото правителство да гласува ревизирания спасителен план. В неделя, 19 юли, преди гръцките банки отново да отворят и също работен ден за магазините, гръцките потребители направиха двойно повече трансакции, почти двойно повече от предходните две недели, когато магазините са били затворени.

Около 500 000 карти бяха издадени в седмиците след въвеждането на капиталовия контрол според Асоциацията на гръцките банки, цитирана от в. "Катимерини". Същевременно самите банки отчитат значително увеличение в заявленията за издаване на карти. Предполага се, че това се дължи на многото пенсионери, които до този момент са разчитали само на своите банкови книжки, а сега им се налага да използват карти на банкомати и POS терминали. Според наскоро проведено проучване на Атинския университет по икономика върху електронната търговия плащанията чрез наложен платеж намаляват от 38% до едва 10% преди капиталовия контрол, докато разплащанията с дебитни и кредитни карти нарастват до 75% от всички плащания.



Реакциите на бизнеса



В отговор на повишената употреба гръцкият бизнес реагира бързо и започна да внедрява POS терминали за приемане на карти. Така например голяма марка ресторанти за бързо хранене и кафенета, която не приема карти, иска да внедри технологията за безконтактни разплащания. Търсенето от страна на застрахователния сектор също нараства - брокерите ще бъдат оборудвани с мобилни POS терминали (mPOS), за да приемат картови разплащания чрез смартфони. Няколко таксиметрови организации искат да оборудват шофьорите си с mPOS, като става дума за няколко хиляди таксита.

Безспорно най-голямата и важна полза е за гръцката икономика. Широката употреба на дебитни и кредитни карти е ефективно средство за борба със сивата икономика и укриването на данъци. Консултантската компания A.T. Kearney изчислява в свое проучване от 2013 г., че размерът на гръцката сива икономика надхвърля 43 млрд. евро, които съставляват 24% от БВП на страната. Гръцките медии съобщават, че разплащанията с карта могат да допринесат за допълнителни приходи към хазната в размер на повече от 5 млрд. евро. (в. "Катимерини")



Какви са поуките



В нормални условия процесът, при който държавите преминават от икономика на разплащанията в брой към система на електронни разплащания, отнема много време. Във Великобритания например периодът на навлизане на безконтактните разплащания в масова употреба отне близо десет години. Гърция, от друга страна, е нагледен пример как такъв тип трансформация може да се случи само за 10 седмици.

Електронните разплащания позволяват на потребителите да купуват, от каквото се нуждаят, когато пожелаят. Помагат на бизнеса и банките да увеличат приходите си и да намалят разходите си. Тяхното значение за правителството е по-малко укриване на данъци, повече приходи от събирането на задължения и намаляване на размера на сивата икономика.

В Гърция наблюдаваме началото на благоприятен процес. Потребителите се обръщат към картовите разплащания, което принуждава банките и бизнеса да направят същото. Веднъж започнал, този процес набира скорост и инерция. Той разсейва мита, че потребителите, бизнесът и обществото разчитат на парите в брой, за да функционират. Урокът е, че преминаването от икономика на разплащанията в брой към електронните разплащания не е трудна или болезнена промяна. Всъщност гръцкият случай подчертава ползите за обществото, когато това се случва по бързия начин.

Потребителите печелят, бизнесът и банките печелят, държавата печели. Десет процента от сивата икономика може да бъде отстранена чрез употребата на електронните разплащания. Ясното послание към политиците е да се действа решително и бързо, за да се възползват от възможностите, които електронните разплащания дават.