- Г-н Георгиев, ще се развълнуват ли българите от въпроса дали подкрепят да се гласува дистанционно по електронен път?

- Естествено, че не. Това може да интригува една малка част от по-младата публика, която все пак е политически активна, но й струва голямо усилие да се разходи до избирателна урна. Може би ще заинтригува една част от българите в чужбина, за които гласуването не е най-голямото удобство. Но като цяло особени вълнения не очаквам.

- Което може би означава, че референдумът ще е провал.

- Този референдум беше замислен не особено удачно. Голяма част от българите с основание могат да провидят в него тънки частни или партийни сметки, което е пагубно на един референдум, който би трябвало да отговаря на общия интерес. Второ, той беше много съществено окастрен по замисъл, а и доста демотивиращ е фактът, че прагът си остава такъв висок и непревземаем. А това до голяма степен обезсмисля упражнението. Едва ли е най-доброто време да се съвмести и с местни избори. Виж, ако бяха парламентарни, имаше смисъл, защото в тях могат да участват в масовия случай граждани от чужбина. Докато при местните избори това няма да се случи поради особеностите на този вот.

- Нарочно ли бяха орязани въпросите за мажоритарен и задължителен вот?

- Зависи какъв смисъл ще вложим в думата нарочно. Тези идеи не са особено популярни сред политическия елит, а и сред експертната общност, която участва активно във формирането на обществените нагласи и в разкодиране на скрити подводни камъни на едно подобно решение въпреки тяхната привлекателност.

- Казах нарочно, защото под формулировката на трите въпроса се подписаха над половин милион българи. Излиза, че те са били подведени.

- Това е поредното доказателство, че културата на референдума все още я няма. Няма я сред политическия елит, няма я и сред обществото, което, ако искаше много силно тези идеи, можеше да организира протести, както се прави в подобни случаи. Или пък да организира групи за натиск.

- И пак стигаме до клишето кой се страхува от мажоритарен избор на част от депутатите?

- Аз лично също съм противник на така поставената възможност за избор на част от депутатите по няколко причини. Първо, защо на част, а не на всички. Второ, кой ще реши кои ще бъдат в частта мажоритарно избираеми, кои в частта на удобната пропорционална листа. Трето, като социолог наблюдавам не един мажоритарен вот и мога да гарантирам, че той ще бъде тържество на пропорционалната логика. Особено в условията на българския политически живот. Т.е. нищо мажоритарно няма да се случи, още повече че не се предвижда най-силната страна на мажоритарния избор, а именно възможността за отзоваване на избраните по този начин.

- Политическият сезон завърши с намеци за размествания в правителството и предсрочен вот. Ще има ли такива "катаклизми"?

- Това е в сферата на възможното. Поне размествания в правителството са високо вероятни. Докато вероятността за предсрочния вот е 30-40%. Предпоставки за предсрочен вот не виждам, освен ако в политическото задкулисие не са назрели необратими проблеми между партньорите в сега управляващата формула или сред подкрепящите. По моя преценка няма как да знаем дали има такива необратими проблеми. Това не се "изплисква" в публичното пространство. Това, което би могло да изкуши най-вече управляващите, е при стечение на обстоятелствата от типа на много силно представяне на ГЕРБ на изборите със смазващо мнозинство и много слабо представяне на основните и най-проблемни коалиционни партньори и разнобой вътре в средите на елита на ГЕРБ за това какво да се прави. Почти съм сигурен, че в средите на ГЕРБ ще има активни застъпници на идеята за предсрочен вот при такова стечение на обстоятелствата. Така че да се осигури контрол при едно самостоятелно управление на ГЕРБ. Но ще има и противници. Т.е. дали ще има предсрочни избори или не зависи от крайния резултат и от вътрешнопартийните лобита в самата ГЕРБ.

- Да се върнем на разместванията в правителството. Възможно ли е някоя от формациите - да речем Реформаторският блок, да напусне управляващото мнозинство и да бъде заменена от друга партия?

- Малките коалиционни партньори, дори тези, които не се чувстват особено комфортно и понасят наказателна санкция от електората си на местните избори, нямат особен интерес да напуснат. Те не са преценили, че напускането е печеливш ход, а това е ясно - ако беше така, щяха да напуснат преди изборите, а не след това. По-скоро очаквам не толкова отказване, оттегляне на някоя от формациите в управляващата коалиция, колкото опит да се отиграе пиар с хиперактивност в медийното пространство. Освен това в сегашния парламент много лесно може да се намери заместник на напусналия. Някаква малка, но достатъчна като тежест партия, която да осигури комфорт на оставащите в коалицията. Още повече че управляващите могат в решаващия момент да разчитат поне засега и в по-краткосрочна перспектива на ДПС. А това не е малък партньор.

- Каква е тежестта на тази партия при прокарването на реформите?

- Достатъчно голяма, не непропорционално голяма, но достатъчна и за да мине една реформа, и за да се моделира крайният й формат. А много често ДПС е в състояние да стопира доста радикално всеки един от реформаторските замисли, особено ако той идва от среди на малките коалиционни партньори.

- Ще се разберат ли политиците за промените в конституцията?

- Ще трябва да изчакаме, тук доста ще зависи от резултатите, които партиите ще получат на предстоящите местни избори. Ако получат лош резултат, месеци наред ще имат да решават вътрешнополитическите си проблеми и едва ли ще бъдат активни играчи в големите социални проблеми.

- До колко тези промени в конституцията ще постигнат истинска реформа в съдебната система?

- Аз съм скептичен. Не виждам особен шанс да премоделират тази система в средата, в която се правораздава в България. Абстрактно погледнато, някои от тях могат и да изиграят роля, обаче нашият собствен опит сочи, че конституционните промени не могат да премоделират социалния живот у нас, дори и да се случат промените в конституцията.

- Каква е вашата прогноза за местния вот?

- В големите градове логиката е по-скоро партийно-политическа - печелят тези мажоритарни кандидати за кметове, тези партийни листи, зад които стои доминиращата партия на местната политическа сцена. В сегашни условия най-често това е ГЕРБ и с малки изключение ДПС. В средния тип община на някои места ще има изненади, които ще обясним със силното локално влияние на някаква сравнително мощна на местната сцена икономическа групировка с политически амбиции и възможности. В малките общини е най-трудно прогнозируемо. Там не действа особено политическата логика, а други фактори - родови, локален личностен авторитет. Така че в общи линии големите победители ще са значимите фактори. ГЕРБ е в особено добра стартова позиция, не защото в момента е управляваща, не защото и в заварено положение има много силни позиции в местната власт, а защото е най-големият работодател на местната сцена. За жалост това винаги е важно. Освен това вторият и третият са на известна дистанция. За БСП ще видим, навярно няма да е чак такъв провал, както вещаят някои, но не е в особено добра кондиция. Малките партии са силно ощетени от логиката на местните избори, те имат повече шансове на парламентарни избори.

- Каква ще е ролята на купения вот?

- Не виждам предпоставки да изчезне. Схемите са заложени. Ясно е, че няма да е в такива обеми, както беше през добрите години за българската икономика и за финансовите възможности на партиите, а само това може да го ограничи. Финансовото състояние на купувачите не е цветущо. Доста по-сериозен ще е контролираният и корпоративният вот именно заради липсата на пари и защото поради икономическата криза местната власт се превърна в най-големия работодател не само заради обичайните инструменти и ресурси, а и с помощта на европроекти. Парадоксално, но европейски средства ще бъдат използвани за реализация на корпоративния вот.