Излъченият от Реформаторския блок министър Петър Москов разказваше по телевизията виц, с който искаше да илюстрира блокирането на реформите: "Една жена искала развод, защото след 4 години брак с комунист той все й обещавал: "Утре ще го направим", и тя така останала девствена".

С когото и да се е шегувал Москов, вицът става все по-актуален за политическата коалиция, която го излъчи. След промените в конституцията в парламента катастрофира и вторият ключов приоритет на реформаторите - законопроектът за борба с корупцията по високите етажи на властта. Това стана след несъгласие от страна ДПС срещу ключови текстове в проекта, които макар и с половин уста бяха подкрепени от ГЕРБ. Лютви Местан заяви, че на първо четене проектът няма шанс да получи гласовете на движението. Според него това може да стане на второ четене, ако бъдат махнати някои спорни разпоредби.

"В детайлите има неща, които са доста притеснителни. Точно в тази насока ще се надяваме между първо и второ четене, когато бъде приет, да бъдат изчистени всички притеснения", заяви и Цветан Цветанов от ГЕРБ. Позицията му изнерви реформаторите, тъй като проектът беше одобрен от Министерския съвет. Макар и да са видимо изненадани от от блокирането на техните проекти, неофициално представители на блока не крият, че има редица спорни текстове в законопроекта. Това са подкрепя и от част от становищата, които е получила правната комисия.



Кой да назначава



Един от спорните въпроси е кой да назначава членовете на бъдещето Национално бюро за борба с корупцията. Именно тук бяха най-сериозните критики от страна на ДПС. Според Местан бюрото не може да се нарече "независимо", ако ще се назначава от правителството: "Няма как да се съгласим, че един орган ще е независим, след като МС ще предлага, а президентът ще назначава". Той обясни, че това му прилича на песента, в която вълкът пее: "Когато бях овчарче и овците пасях".

В този дух са и част от забележките на Сметната палата и на Българския институт за правни инициативи, оглавяван доскоро от Христо Иванов, сега министър на правосъдието. БИПИ предлага изборът на директор на бюрото да се извършва от парламента. "Смятаме, че по този начин независимостта на органа ще бъде гарантирана в много по-висока степен", смятат от института. Според палатата в първоначалния проект на закона е била включена алинея, която е предвиждала държавният глава да не може да отказва назначаването на директора и заместника му при повторно предложение от правителството. Не са ясни мотивите за отпадане на този текст. "В новата редакция ролята на президента е чисто формална и е свързана само с издаване на указа и присъствието му по време на клетвата. Това обезсмисля неговата роля в цялата процедура", посочват от Сметната палата.

Справка, с която "Сега" разполага, показва, че само бившите социалистически държави имат такива антикорупционни служби и практиката в тях е различна. В Полша премиерът назначава и освобождава шефа на бюрото след консултации с президента, Комитета по специалните служби и парламентарния Комитет по специалните служби. Дейността на директора е под контрола на Сейма. В Словения това прави президентът след открита процедура и номинация от специален изборен борд, излъчен от МС, Независимия съдебен съвет и Независимия съвет на държавните служители. В Литва назначаването извършва парламентът по предложение на президента, а в Румъния - горната камара на парламента. В Хърватска директорът се назначава от главния прокурор, като се взима под внимание мнението на правосъдния министър и на колегията на прокурорите. Мястото се заема от висш прокурор.



Ще се приемат ли анонимни сигнали



Това е другият спорен въпрос, по който нямаше единство дори в самото правителство. Министрите се разделиха на "за" и "против" приемането на анонимни сигнали от Националното бюро за корупция. В крайна сметка беше решено производствата по собствена инициатива, по неанонимен сигнал или по искане на служител на висша публична длъжност да бъдат с предимство пред анонимните сигнали. Ще бъде разработена специална методика, по която ще се обработват такива сигнали. Дава се възможност те да не бъдат разглеждани, ако не отговарят на определени критерии.

Според опозицията обаче работата с анонимни сигнали може да превърне бюрото в репресивен орган. Подобно е становището на Националното сдружение на общините, които се опасяват, че текстовете, засягащи анонимните сигнали, може да "насърчат разчистването на сметки на личностна или политическа основна", особено на местно ниво.

Практиката в другите държави обаче е единна - всички подобни органи работят по анонимни сигнали. В Полша те се подават чрез писма, по телефон или имейл. Има специален отдел, който се занимава с анализирането им. Подобно е положението в Румъния, Литва и Словения. В Хърватия се разследват само онези сигнали, за които има достатъчно данни за корупция. В Естония се използва само гореща линия.



Други подводни камъни



От сдружението на общините са против текстовете, които забраняват на общински съветник да участва в търговско дружество, сключило договор с общината или в нейно дружество и предприятие. "Това ново изискване ще предизвика оттегляне на опитни и авторитетни хора от общинските съвети и ще рефлектира върху качеството на дейността им", пише в становището му до правната комисия. В него се предупреждава, че кандидатите за предстоящите местни избори ще бъдат поставени пред свършен факт, след като бъдат избрани, тъй като дотогава законът вероятно ще бъде приет. Това може да доведе до оттегляне им и ще попречи на сформирането на новите общински съвети.

Макар и това да е само малка част от спорните текстове в закона за борба с корупцията по високите етажи, които могат да бъдат изчистени, вече е ясно, че проектът ще последва съдбата на промените в конституцията - в началото на есенната сесия предстоят пазарлъци, без които проектът няма да види бял свят. Вероятно той ще бъде приет на първо четене за пред Европейската комисия. Въпросът обаче е какъв ще бъде окончателният му вид.

В законът обаче все така продължава да липсва ясна регламентация, че за неверни данни в имотните си декларации представителите на властта ще носят наказателна отговорност. Без такава разпоредба антикорупционният закон ще бъде абсолютно беззъб и няма да постигне абсолютно нищо.