От другата страна на реката на заспалата стара част на центъра на Любляна - изящен лабиринт от калдъръмени улички, средновековни крепости и многоцветни църкви, типични за повечето от градовете, които са били част от Австро-Унгарската империя - се намират доста порутени сгради, останали от края на ХIХ век. На пръв поглед е трудно да повярвате, че тези сгради са обитаеми. Няма указателни табели, които да насочват посетителите към входа: пълните с боклуци улици са зловещо тихи през деня, а графитите, които покриват стените, не могат да бъдат разчетени. След като падне мрак обаче, това място се превръща в основна сцена за алтернативни културни прояви в Словения.

Става въпрос за "Метелкова" - един от най-големите и може би най-успешни в Европа градски центрове с незаконно настанили се обитатели. Простиращ се на площ от 12 500 кв. м в изоставена военна база, самообявилият се жилищен център се превърна в основно средище на ъндърграунд музиката и на изкуството в района. Красиви напукани мозайки украсяват стените на галериите и студията в комплекса; остарели скулптури, направени от счупени рамки на велосипеди и обърнати варели за петрол, са поставени в покритите с бетон градини. През нощта хиляди студенти и хора на изкуството се събират, за да се веселят по улиците и в баровете.

Всяка година "Метелкова" е домакин на над 1500 алтернативни събития - от театрални представления и концерти на пънк банди до уъркшопове за хора с увреждания и нощни клубове за хомосексуалисти. Бившите казарми и намиращият се наблизо музей, който е собственост на Министерството на културата на Словения, и огромният му двор са арена за представяне на по-традиционните нощни забавления като младежи, танцуващи суинг по залез. И двете места заемат



специално място



в сърцата на словенците.

"Метелкова" е център за градска култура", обяснява Зоран Янкович, който е кмет на Любляна и симпатизира на незаконно заселеното място. "Тук може да се види един по-критичен поглед на случващото се, да се усети гражданската позиция - чрез дейността на "Метелкова" столицата ни Любляна се превръща в място, където идеите на всички поколения свободно могат да се разпространяват".

"Метелкова" е за всички и това е същността на този проект, казва германски скулптор, който често посещава мястото, за да помага в една от галериите. За стари и млади, местни хора или имигранти от балканските държави "Метелкова" е място за установяването на социални контакти и за научаването на нови неща.

Случващото се тук е диаметрално противоположно на целта, която първоначално е трябвало да изпълняват съоръженията. Военната база, в която се намира центърът, е изоставена преди 24 години, малко след кървавото разпадане на бивша Югославия. Словения успява да се спаси от най-лошите неща, които се случват тогава. Казармите са изградени по поръчка на Австро-Унгарската империя в края на ХIХ век, били са окупирани от войници на фашистка Италия и от германските нацисти, преди да се превърнат в крепост на армията на авторитарната Социалистическа федерална република Югославия.

"Истинската промяна настъпи, когато Словения обяви независимост през 1991 г.", казва Янез Премк, който е експерт по история на изкуството. "Казармите бяха изоставени и стотици хора на изкуството написаха петиция до правителството, в която призоваха мястото да бъде използвано за дейности, развиващи креативността на човека, вместо да се превърне в търговски център... Те обаче не обърнаха внимание на призива и след две години хората на изкуството превзеха сградите и ги



обявиха за автономна зона



Властите не одобряват това, но трябва да го приемат".

По ирония на съдбата казармите станаха културно средище. Стана пълна трансформация - от военен лост в ръцете на един строг режим до толерантна артистична общност. Точно заради това възраждането на центъра е много обнадеждаващо. В това отношение обаче "Метелкова" не е уникално място. Свободният град Кристиания в Дания е огромна анархична комуна, изградена във военна база в центъра на Копенхаген, обитавана от незаконно настанили се хора от началото на 70-те години на ХХ век.

Въпреки либералните идеи, приписвани на Кристиания, реалността не е толкова утопична. С течение на времето пушещите марихуана хипита са изместени от рокерски банди; за търговията с наркотици отговарят организирани престъпни банди, които се възползват от липсата на полицейско присъствие и от милионите чужденци, посещаващи Кристиания всяка година. Проявите на насилие - като стрелби и използването на ръчни гранати - постоянно очернят репутацията на комуната, което не може да бъде заличено от бохемския начин на живот на обитателите на Кристиания.

"Метелкова", за разлика от Кристиания, гради имиджа си солидно на базата на своите артистични и културни характеристики. Автономен център е, но не анархичен;



либерален, но не цари беззаконие



Хората на изкуството имат седмични срещи, на които обсъждат поддръжката на мястото, но нямат претенции да създават отделна държава или да подкопават властта на Любляна. Затова и двете най-големи нарушения тук - незаконното настаняване в казармите и нелицензираната продажба на алкохол - може да останат незабелязани от местните власти, дори и простени. До известна степен това вече се е случило. Държавата - на местно и на национално ниво - все още иска да финансира много от културните проекти, които се реализират в "Метелкова". През 2006 г. общината обяви "Метелкова" за обект от национално-културното наследство и по този начин защити центъра от евентуално разрушаване.

Не е сигурно дали това ще остане така и в бъдеще. Докато възстановява рушащите се стени на галерията "Алкатрас" - мястото, където преди са се помещавали конюшни, художникът Миха Перне споделя, че обществото няма единодушно мнение относно бъдещето на "Метелкова". "Има очевидни ползи от изкупуването на земята и получаването на напълно законен статут от властите... Трудно е обаче това да се постигне, без да се направи компромис със същността на "Метелкова". Хората искат различни неща и непрекъснато се провеждат дискусии", казва той.

За външните хора изглежда, че незаконните обитатели вече са постигнали възможно най-доброто споразумение. Като център, приютил нелегално хора, "Метлекова" не плаща данъци и наем на общината; като културна ценност на града остава сравнително защитена от хватката на късогледите строителни предприемачи. Ако може да продължи да балансира по този начин, "Метелкова" може да не се превърне в Кристиания.